Да побързаме
На Анна Каменска
Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиватще останат от тях обувки и глух телефонсамо маловажното като крава се влачинай-важното е толкова пъргаво че става внезапнопосле тишина нормална тоест съвсем непоносимакато чистота родена най-просто от отчаяниетокогато мислим за някого останали без него
Не бъди сигурен че имаш време – сигурността е несигурнатя ни отнема чувствителността като всяко щастиеидва едновременно като патос и хуморкато две страсти винаги по-слаби от една
Тъй бързо си отиват замлъкват като дрозд през юли
като звук малко нестроен или сдържан поклон
за да виждат наистина затварят очи
макар че по-голям риск е да се родиш отколкото да умреш
обичаме все недостатъчно и постоянно закъсняваме
Не пиши за това много често а пиши веднъж завинаги
и ще бъдеш като делфин кротък и силен
Бързайте да обичаме хората тъй бързо си отиват
а тези които не си отиват не винаги ще се върнат
и никога не се знае когато говорим за любовта
дали първата е последна или последната първа
1971, 1986
Смирен
Бог е всемогъщ а толкова смирен
Той е навсякъде а никъде не се вижда
държи се за Кръста с двете ръце
чист – имайки всичко нищо за себе си няма
търпеливо слуша че вече не е полезен
само Всемогъщият може да бъде тъй малък
а на това отгоре Му казват напук
че има Син Евреин
1994
Сред кибритените клечки
Страхувах се – светът е тъй непоносим
остава като гарвана непроменен
А неочаквано дойде момиченце
да съм отслужел литургия за Андерсен
прегърнах малката и удивен разбрах:
сред клечките кибрит сълзата също свети
2000
