"Въцърковяването" на Интернет

Глобалната мрежа не само привлича и улавя хора в себе си, но променя и тяхната психология. Тя влияе върху начина на живот, а съответно и върху начина на мислене на стотици милиони хора. Световните религии и многобройните сектантски общества, които нито за ден не спират борбата за увеличаване на своето паство, не могат да не се съобразяват със съществуването на Интернет.
В началото на масовото разпространение на Интернет основните християнски изповедания останаха резервирани. Някъде към началото на 2000 г. те полека-лека започнаха да реагират на неговата поява. В последните години православните църкви започнаха да се появяват със свои сайтове в мрежата, но истината е, че те закъсняха с около 5 години. Това оказа силно влияние на ниво разработване и поддръжка на сайтове. Сега мрежовите библиотеки, информационните страници, вестниците, сайтовете с игри са много по-посещавани, отколкото например сайтът на Руската православна църква или на Ватикана (да не говорим, че Българската православна църква няма официална страница в Интернет). Основните проблеми на религиозните сайтове са малкото информация, официозността, а често и лошия, непрофесионален дизайн. При темповете на развитие на Интернет се развиват и вкусът и предпочитанията на посетителите. Лошият дизайн е първото, което ще отблъсне посетителя, а скуката в съдържанието ще затвърди убеждението му да не се връща повече на този адрес...
Въпреки всичко, религиозните и псевдорелигиозните организации постоянно увеличават своето присъствие в Интернет - първо като количество, чрез разширяване броя на тематичните сайтове, и второ като качество, чрез постоянно увеличаване на „услугите” - виртуални църкви, онлайн проповеди, мрежови гробища и стаи за медитация...
Засега в борбата за паство в Интернет водещи сред традиционните деноминации са католиците. Те дори обявиха св. Исидор за покровител на Интернет. На техния главен мрежов портал „Catholic Online” може да се изповядате както в реално време, така и чрез e-mail. Руската православна църква се старае да не изостава и всяка година отделя все повече внимание на Интернет. Един от идеолозите на активното проникване на православието в Интернет е председателят на учебния комитет на Руската православна църква Верейски архиепископ Евгений. И той не е единствен. Още през 2001 г. председателят на отдела за младежта към РПЦ Костромският и Галичски архиепископ Александър заяви, че „главната задача днес е въцърковяването на Интернет”. Като под това се разбира широка реклама на православните ресурси в Интернет, а също така и работа за законодателни ограничения на достъпа на деца до сайтове с порнографско съдържание, сайтове на сатанисти и деструктивни псевдорелигиозни организации. От техническа гледна точка това е трудно да се осъществи, но отговорността на родителите остава.
Една от отличителните черти на глобалната мрежа е тази, че религиозните малцинства, често гонени и преследвани от закона, в Интернет се чувстват много уютно. Десетки, дори стотици индуистки и будистки секти, шамани, магьосници и вещици се ширят в глобалната мрежа. Езичниците и сатанистите, които в реалния живот прикриват възгледите си, а често просто нямат и възможност да проповядват, компенсират това със значителни ресурси в Интернет. С две думи, антирелигиозната пропаганда в мрежата е представена много по-добре, отколкото от другата страна на монитора.
Интернет също така променя традиционните разбирания за християнската проповед. Там християнинът не само проповядва, той трябва да защитава и да отстоява вярата си в спорове и разговори с други посетители във форумите или книгите за гости.
В Интернет не са рядкост и религиозните войни. Сатанисти оскверняват виртуални църкви, а християнски хакери разрушават виртуални езически капища. Различните религиозни форуми възраждат позабравените традиции на религиозните диспути. В тях можем да присъстваме (или участваме) на спорове на свещеници и миряни от различни конфесии.
С други думи в Интернет можем да видим възраждането на така нареченото „площадно богословие”, разпространено някога във Византия, когато обикновените хора свободно са обсъждали въпросите на вярата по пазарите и площадите. Къде обаче ще ни отведе тази тенденция, засега е трудно да се каже.
В същото време и в българското православно Интернет-пространство в последните години се появяват православни форуми, като „В начало бе Словото”, които привличат интереса не само на православни християни, но и на търсещи млади хора. Все повече вярващи откриват Интернет като място за мисионерство и апология на Православието, за срещи и общуване в името на Христа.