Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (60 Votes)

DSC 0409На 27 октомври в края на св. Литургия, оглавена от Румънския патриарх Даниил, в която участваха и членовете на Архиерейския събор на Румънската православна църква, беше извършено тържественото прославление на св. Дионисий (Ерхан), еп. Измаилски. По лична покана на румънския предстоятел в историческото събитие взе участие и Русенският митрополит Наум, придружен от свещ. Кирил Синев от Русе.

Първо секретарят на румънския Св. Синод, Плоещки епископ д-р Варлаам (Мертикариу), прочете синодния томос за канонизацията. Патриарх Даниил осени хилядите поклонници, изпълнили площада пред Букурещката катедрала „Св. Константин и Елена“, с иконата на св. Дионисий. Патриаршеският хор „Николай Лунгу“, дирижиран от прот. проф. Стелиан Йонашку, изпълни тропара на светителя (гл. 1), който гласи: „От младини си послужил на Бога със смирение, отхранил душата си със Светото Писание, а чрез усърдна молитва и добродетелен живот си станал обиталище на даровете на Светия Дух и си бил достоен пастир на бесарабските румънци. Затова, светителю отче Дионисий, придобивайки дръзновение пред Христос Бог, моли се за нашите души!“.

От прочетения синоден томос за обявяване на канонизацията научаваме, че св. Дионисий е роден на 2 ноемри 1868 г. в с. Бардар, окръг Лъпушна, Бесарабия, и при кръщението му е дадено името Димитър.[1] Произлиза от семейство с 8 деца. Родителите му се казвали Василе и Адриана. На 15-годишна възраст, чувствайки копнеж по Бога и желание за монашеско житие, Димитър влиза в манастира „Св. вмчк Георги – Суручени“, близо до Кишинев. Там е приет от йеросхимонах Серафим (Блънару).

DSC 0385

След 7-годишно послушание става расофор, а след други 9 години приема монашество през 1899 г. с името Дионисий. През 1900 г. е ръкоположен за йеродякон, а през 1904 г. – за йеромонах. През 1908 г. става игумен на манастира „Суручени“. Избран е за викарий на архиепископията на Кишинев и Хотин, като на 22 юли 1918 г. е ръкоположен за епископ в митрополитската катедрала в Яш. През 1932 г. е назначен за местоблюстител на вакантната епископска катедра в епархията на Бели град – Измаил (Cetaţea Albă - Ismail), а в заседанието си от 18 април 1934 г. Св. Синод на Румънската православна църква го утвърждава за епископ на тази епархия.

По време на своето служение допринася за възстановяването и строежа на храмове,[2] както и за усилването на духовния живот, като основавава школи за образоване на клира. Полага грижи за просветата на младежите – основава и оборудва училища, отпуска стипендии за обучение. Подкрепя семейства с материални затруднения, основава социални домове, както и сдружение за подпомагане на овдовели свещеници. Същевременно полага старания за епархийските издания, за дейността на манастирите и енориите и с много ревност се труди за духовното обновление на Южна Бесарабия. Богослуженията винаги извършва с особено благоговение и тишина, без да разговаря с никого, пребивавайки в постоянна молитвеност.

Като изтъкнат духовник и проповедник е търсен за съвет и благословение от големия историк Николае Йорга, професорите богослови свещ. Гала Галактион и Никифор Крайник, и „всички поучавал с много любов като любящ отец“.[3]

Обгрижва своята епархия до 28 юни 1940 г., когато поради анексирането на Бесарабия от Съветския съюз (в резултат на договора Молотов-Рибентроп, бел. ред.) се оттегля в епископията на Арджеш, която обгрижва през периода 1940-1941 г. След освобождаването на Бесарабия (1941-1944 г., т. е. когато Румъния с помощта на хитлерова Германия окупира Бесарабия, бел. ред.), отруден от годините и страданията, се оттегля в манастира „Суручени“, преставяйки се в Господа на 17 септември 1943 г. в болницата на Кишинев. С молитвено шествие тялото му е пренесено от Кишинев до манастира „Суручени“ (20 км) и е погребано в гробница под проскомидията на манастирския храм „Св. Георги“. През периода на атеистичния съветски режим манастирът е затворен, а неверни люде се опитали да осквернят тялото му чрез изгаряне. По време на реставрационни дейности през 2018 г., при навършването на 100 г. от епископската му хиротония, светите му мощи са открити нетленни и благоухаещи.

Вземайки под внимание светия му живот, голямата ревност за просвещаване на духовното му стадо и дивните плодове на пастирската му дейност, Св. Синод на Румънската православна църква в заседанието си от 25 октомври 2018 г. намира за богоугодно и душеполезно той да бъде причислен към лика на светците.

При прославлението на бесарабския светец участваха както представители на Кишиневска митрополия (Молдовска православна църква, Московска патриаршия), така и на Бесарабска митрополия (Румънска патриаршия, но на територията на Р. Молдова). Орденът „Св. Стефан Велики“ беше връчен на клириците от Кишиневска митрополия. След извършеното прославление патр. Даниил връчи подаръци и църковни ордени на представителите на Кишиневска митрополия, както и на тези от Бесарабска митрополия. Сред отличените беше и еп. Вениамин на Южна Бесарабия (към Румънската патриаршия), който е инициирал канонизирането на св. Дионисий.

Същевременно игуменката на манастира „Суручени“, сестра Епистимия Гончаренко, и архим. Порфирий (Добре), игумен на манастира „Сиреци“, получиха ордена „Св. царе Константин и Елена“. Сестра Епистимия подари на патр. Даниил от името на митр. Владимир Кишиневски и на цяла Молдова частица от мощите на светителя, поставени в позлатена мощехранителница под формата на ръка.

Вечерта в Патриаршеския палат се проведе 12 издание на Националния фестивал-конкурс за църковна музика „Хвалете Господа“.

По време на тържеството патриархът поименно изказа благодарност на представителите на правителството и на всички институции, участвали в организацията на празника. Той специално благодари на столичните дякони, които са посрещали поклонниците, стоейки на главните точки при влизане в Букурещ, упътвайки ги към Патриаршеската катедрала и гимназиите, в които могат да получат подслон през нощта. Младежи от църковни асоциации (ASCOR, ATOR), както и представители на Червения кръст раздаваха на поклонниците топъл чай и закуски. Защото в дните от 25 до 28 октомври 2019 г. поклонническият поток в Букурещ не секва. Вярващите имаха възможност да се поклонят на св. мощи както на св. Димитрий Басарбовски (родом от русенското село Басарбово), покровител на Букурещ, така и на св. Филотея Търновска (донесени в столицата от Куртя де Арджеш) и на св. Дионисий Измаилски. Чрез събирането на светите им мощи на едно място Румънска патриаршия целеше да отбележи духовната роля на селото в живота на румънските християни. 2019 г. е обявена от Църквата в северната ни съседка за Година на почит към румънското село и възпоменаване на патриарсите Никодим (Мунтяну) и Юстин (Моисеску) и на преводачите на богослужебни книги.

В своето слово на тържеството пратеникът на БПЦ, Русенският митрополит Наум, отбеляза: „Днешният празничен ден събира по своеобразен начин трима отдали живота си на Христа и прославени от Църквата светци, които в различни времена са преминали по своя житейски път, достигайки до крайната цел и смисъл на християнския живот – уподобяването на Бога и наследяването на царството Божие, което е обещано от Бога „на ония, които Го обичат“ (Як. 2:5).

Покланяйки се днес пред техните свети мощи и пред техните свети икони, ние за пореден път свидетелстваме както за нашата спасителна Христова вяра, така и за единството на светото Православие. Защото сега, когато едната, света, съборна и апостолска Православна църква е изправена пред тежки изпитания, ние още повече имаме нужда от молитвеното застъпничество на Божиите угодници, та укрепени от техния пример и техния подвиг във вярата да успеем да преодолеем своите различия, постигайки спасителното единомислие и братолюбие.

„В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 16:33). С тези думи се обръщаше към учениците Си Господ в дните на Своето земно служение – тези думи стоят и днес пред нас като божествена подкрепа и уверение, като обещание и залог за вечния живот в царството Божие“.

Румънската православна църква публикува и акатист на св. Дионисий:

Кондак 3

Жадувайки за божествена любов, както кошута за водни потоци, на 15-годишна възраст пожела да влезеш в събора на манастира „Суручени“, където, бидейки приет, прояви послушание с радост, служейки на всички като на Самия Спасител Христос, възпявайки Бога с ангелите: Алилуйя!

Икос 3

Материалната бедност в твоята общност се показа повод за духовно обогатяване, така че на Бога се уповаваше и в Неговите ръце отдаваше живота си, отче Дионисие, а ума имаше постоянно към небесното, често забравяйки за сън и храна; Христос беше твой живот, дихание и радост, поради което те почитаме, зовейки:

Радвай се, ученико, изпълнен със смирение;
Радвай се, пазителю на девството;
Радвай се, съхранителю на младенческата невинност;
Радвай се, ръководен от ангел-пазител;
Радвай се, възлюбил умората;
Радвай се, търпеливец без ропот;
Радвай се, ти, който си прогонил страстите чрез въздържание;
Радвай се, ти, който си просветил ума си чрез отсичане на волята;
Радвай се, ти, който се избави от грижите чрез послушание;
Радвай се, ти, който си избрал едното само потребно;
Радвай се, ти, който си намерил драгоценния бисер в земята на сърцето;
Радвай се, ти, последователю на преподобните молдовски пустиножители;
Радвай се, светителю Дионисие, мъдри пастирю на Бесарабия!“.

Светителю, отче Дионисие, епископ Измаилски, моли Бога за нас!

Снимки: Камен Колев

Българският свещеник о. Кирил Синев (вдясно) държи иконата на светеца по време на канонизацията:

DSC 0380

Томосът за канонизацията на св. Дионисий:

 DSC 0244


[1] Tomosul sinodal pentru proclamarea canonizării Sf. Ierarh Dionisie Erhan, Episcopul Cetăţii Albe-Ismail, https://basilica.ro/tomosul-sinodal-pentru-proclamarea-canonizarii-sf-ierarh-dionisie-erhan-episcopul-cetatii-albe-ismail/.
[2] В манастира „Борисъука“ основава школа по иконопис, библиотека и ателие за шиене на битови килими и платове. В гр. Джурджулещи допринася за изграждането на училище към храма. В гр. Болград извършва основен ремонт на катедралата „Преображение Господне“, построена през 1833-1838 г. Със свои средства построява църква в родния си край – в село Сочитени.
[3] Viața și acatistul Sfântului Ierarh Dionisie, episcopul Cetății Albe – Ismail, Editura Institutului biblic și de misiune ortodoxă, București 2019, p. 7.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uh6pp 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.