Обичам мартенички. Радвам им се, когато в края на февруари запристигат в бели пликчета от незабравилите ме сънародници. Възхищавам се на майсторски изплетените червено-бели гривнички и герданчета. Обичам да окичвам с тях букетчета с нежни кокиченца в мило предчувствие за пролетта. Помня от малка стихчето “Баба Марта бързала”, което с удоволствие съм предавала на дошлото след мен поколение български дечица – в детски вестничета и детски утра. И толкова. Нищо друго не мога да кажа за тези прословути два конеца. Признавам, че детските утра не ми се удаваха - все се чудех какво толкова има да се приказва по темата. Имаше много по-словоохотливи и компетентни от мене, разказваха изчерпателно и сякаш до безкрай за символиката, за произхода, за историята, за развитието, за значението, за гаданието по мартеници пред притихналите в жажда за знания българчета.
Но поредната покана за участие в първомартенския празник, отправена от едно българско училище в чужбина, ме обърка съвсем. Между всичко останало тя най-сериозно приканва да се предадат на децата “високохуманните и универсални ценности” на тази традиция. А сега, де! Станах бяла и червена от размисъл. С прошарени коси, с вече позабравено висше образование, аз съм се взирала в мартеничките само с едно наивно умиление, без да вниквам в ценностите, вплетени в червено-белите конци!
Потъвам във виртуалното пространство, за да запълня духовното си невежество, отварям сайт след сайт и пред мене се разкрива цяло първомартенско учение. Чета, просвещавам се и нали е време за концепции - в главата ми като от само себе си се нарежда цяла концепция за учебен предмет “Баба Марта”, който да въведем в българските училища. Учители, а и експерти май няма да липсват. А материалът за учебниците и работните тетрадки е в изобилие.
Започваме с генезиса, който се губи толкова далеч в миналото, че не може и да се намери. Толкова по-добре, можем да го украсяваме според вкуса и въображението. Ето една версия: говореща лястовичка (тук в ролята на пощенски гълъб) долетяла при хан Аспарух на дунавския бряг и му донесла бели и червени конци от сестра му, та оттогава прабългарите си ги връзвали като “небесна благословия”, която пазят до наши дни и внимават да не я загубят, където и да са. Попаднах и на друга версия, по-малко небесна, за някаква овчарка, която се вкаменила, но коя е по-правилната – това ще кажат експертите.
Следва раздел “философия и символика” (не казвам “религия”, за да не плашим хората). Мартеницата е “символ на пробуждането и култа към слънцето”. Освен това бялото и червеното са “символи на мъжкото и женското начало”. Ако усучем конците по съответния начин, може да се получи кръгчето на Дао – и става още по-универсално! Малко остава да видим и нашите праотци в засмените образи на Пижо и Пенда, които двуцветната нишка е свързала в здрав съюз. Толкова по-добре, ще предадем на подрастващите малко семейни ценности - те вече са толкова на изчезване, че може би само с червен конец могат да се позакрепят.
Тук вече навлизаме в областта на етиката и естетиката, които се очертават като важен раздел в концепцията. Материалът пак е в изобилие. “Баба Марта носи само добрини на хората”. Баба Марта – “с красота срещу злото” (звучи почти като “красотата ще спаси света”).
По-нататък: история и развитие на първомартенските култови практики. Практическите занятия трябва да се въведат още от първи клас, иначе току-виж някой поради невежество си докара нечиста сила или си навлече тежки нравствено-ценностни последици:
- “Както се вижда, червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести”.
- “Бялата връв вещаела дълъг живот, а червената - здраве и сила. Затова ги връзвали на децата, на булките, на добитъка, на къщата”. (От какво друго да сме оцелели 13 века!?) И още:
- “Баба Марта – мощен магически талисман”, предназначен да умилостивява природата.
Така е, милостта също е важна ценност. Важно е обаче и да внимаваме с разните съвременни разновидности на мартеницата като значки и пръстенчета, които, както предупреждава един от сайтовете, нямат силата на истинската “обредна магия”. Затова пък паричката, която се прикачва в по-късни времена, е мощно средство “против уроки и болести”. И, както е известно, е най-голямата съвременна ценност. Освен да ценят паричките подрастващите могат да се научат правилно да гадаят за реколтата и времето по плъпналите под камъка мравки, ще внимават да не закачат черно котле на веригата в огнището, няма да пропускат да хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода, ще знаят кога да излизат и кога да не излизат от къщи, за да не разлютят баба си Марта, която иначе, както казахме, “носи само добро”.
- “Както се вижда, червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести”.
- “Бялата връв вещаела дълъг живот, а червената - здраве и сила. Затова ги връзвали на децата, на булките, на добитъка, на къщата”. (От какво друго да сме оцелели 13 века!?) И още:
- “Баба Марта – мощен магически талисман”, предназначен да умилостивява природата.
Така е, милостта също е важна ценност. Важно е обаче и да внимаваме с разните съвременни разновидности на мартеницата като значки и пръстенчета, които, както предупреждава един от сайтовете, нямат силата на истинската “обредна магия”. Затова пък паричката, която се прикачва в по-късни времена, е мощно средство “против уроки и болести”. И, както е известно, е най-голямата съвременна ценност. Освен да ценят паричките подрастващите могат да се научат правилно да гадаят за реколтата и времето по плъпналите под камъка мравки, ще внимават да не закачат черно котле на веригата в огнището, няма да пропускат да хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода, ще знаят кога да излизат и кога да не излизат от къщи, за да не разлютят баба си Марта, която иначе, както казахме, “носи само добро”.
Не ще и дума, предметът “Баба Марта” се очертава като остро конфесионален. Че у нас езичеството и суеверието са конфесия, съмнение няма. Потвърждават го и социологическите проучвания, цитирани вече и от чуждестранни агенции. Достатъчно е да стане задължително избираем предмет – със сигурност ще бъде почти задължително избран. И най-после ще си отдъхнат разните политолози, социолози и родителски асоциации, посрещнали на нож дискусията за въвеждането на предмет “религия” – така никой няма да смути секуларния им покой. А атеистите няма и нужда да мислят върху нова концепция за предмет “религия” - достатъчно е да извадят незабравимата стара от левия си джоб. Според нея езичеството не минава за религия, още по-малко – за “опиум за народа” и живее в спокойно съзвучие с царството на богоборството, дори се явява странна форма на религиозен неутралитет. Магическите талисмани и ясновидството се оказват безобидни за младите за разлика от опасностите от “религиозния мистицизъм”; суеверието изглежда невинно за разлика от религиозната вяра, от която атеистите се плашат като от динамит.
А ако по-настойчиво разпространяваме мартениците по света, можем да обогатим с малко роден принос модерното, глобализиращо се езичество - сред озъбени тикви, червеноноси дядомразовци, алени валентинки и великденски яйчица “Киндер сюрприз”. И така да впримчим урочасаната съвременна цивилизация в нашите конци, че вече никоя тъмна сила да не може да я разплете.
А ако по-настойчиво разпространяваме мартениците по света, можем да обогатим с малко роден принос модерното, глобализиращо се езичество - сред озъбени тикви, червеноноси дядомразовци, алени валентинки и великденски яйчица “Киндер сюрприз”. И така да впримчим урочасаната съвременна цивилизация в нашите конци, че вече никоя тъмна сила да не може да я разплете.
