Мобилно меню

4.927868852459 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (305 Votes)

IMG 7855Малка ли? Хм, хайде, нека е малка. Но си е трагедия. Или на фона на другите трагедии в нашата родна мила църковна практика може би това е малка трагедия?

Думата ми е за богослуженията извън светата литургия. И то не за требите, където нещата са ясни: плащаш и получаваш. Ама ти плащаш като за пълна треба, а те ти правят съкратена, защото: а) ти, поръчалият требата, нямаш много време и бързаш (за къде ли?); б) свещеникът, който я прави, има много други треби и много бърза да сколаса да „претреби“ всички; в) когато интересите и на двете страни съвпадат, няма проблем.

Та става дума за вечерните и утринните. За незапознатите: пиша първо вечерните, защото църковният ден започва от вечерта, по принцип от залез слънце, както си е било в древност (срв. „Биде вечер, биде утро, ден първи“). Всяко богослужение се извършва от клирик – свещеник или епископ. Но на тези, наричани понякога обществени богослужения, трябва да има и певец, който да чете и пее псалмите, молитвите, стихирите, тропарите, каноните и пр. Само че в БПЦ-БП поне 70% от храмовете (казват, били и повече) са без свещеници, а в още по-голям процент от храмовете липсват църковни певци. Литургията могат да я пеят една, две или три жени, ако няма по-голям хор. Но с вечерната и утринната не всеки може да се справи, ако не е учил източноцърковно пеене. Защото на всичко отгоре са много текстовете, които трябва да се четат и пеят на църковнославянски (!), а да не говорим за музиката. Там са осем гласа с по два-три-четири мелодични варианта всеки и ти трябва по заучени образци да ги „прилагаш“, както се казва, т. е. да пееш по тяхно подобие или образец. Не само това, ами често всеки следващ куплет (т. е. стихира, тропар и пр.) се пее на друг напев, а понякога преминаването от един в друг напев си е истинско изпитание. С други думи всичко това си иска голяма подготовка и умение.

А заплащането на певците е далече от привлекателно, за да се захване човек да изучава поне две-три години църковното пеене и да стане певец. Макар певецът да изпълнява около 95% от молитвените текстове във вечерната и утринната, а свещеникът само около 5%, заплащането на певеца е скромно и не може да мотивира един човек, жена или мъж, да положи толкова усилия, за да се изучи и да стане църковен певец. Другата трудност произлиза от времената на богослуженията. Вярно е, че певецът няма пълен работен ден, но всекидневните богослужения са в началото и в края на обичайния работен ден. Това означава, че няма как един човек да работи нещо друго и да бъде едновременно църковен певец. Освен в църковното ведомство другаде няма да търпят такъв служител да отсъства всеки работен ден общо по два-три часа от работа, за да се труди другаде.

Изводът какъв е? Няма възможност да се привличат църковни певци за всекидневните служби. А пък от това изводът какъв е? Има „оправдание“ свещеникът да не ги служи. И те не ги служат, естествено. Защото никой богомолец не посещавал тези служби (няма нужда да питате свещениците на кого служат: на Господ или на хората?). Омагьосан кръг, нали?

Най-много обаче ме озадачи един друг факт, който научих преди месец. В голям град, от най-големите у нас, в неделя и на празник сутрин започвали да служат направо литургия (на която пее хор), защото нямали певец да им пее на утринните. Нали се сещате, че аз въобще не посмях да попитам: „А вечерните?“. Нито пък си и помислих да питам за всекидневните вечерни и утринни. Които се полагат по устав (типик) и с които почитаме дневните светци и светици.

„Те, това е положението“, значи! И го наричам една малка трагедия, защото има и много по-големи трагедии в практиката на БПЦ-БП. Ама се надявам, че като отворим българска черква в Дубай, нещата сигурно ще се оправят. Макар опитът да показва, че с построяването на българска черква в Камбоджа нещата тук не се оправиха. Нито там. Ама знаеш ли?! Надеждата последна умира.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dpah8 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб