Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

inПрез последните дни живо се обсъжда в църковните среди посещението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Цариград във връзка с откриването (не знам дали да го наричаме обновление, защото този чин не беше спазен) след дългогодишен ремонт на историческия български храм „Свети Стефан“ в квартала Фенер, известен като желязната църква. Какво се дискутираше ли?

Преди всичко, обновлението беше планирано за 26 декември от 15 ч., от 17 ч. в същия ден следваше да се отслужи първата вечерна от български архиерей, а на самия празник, 27 декември, да се отслужи първата света литургия след обновлението – от празнуващия Калиополски и Мадитски митрополит Стефан (Цариградска патриаршия) и от Старозагорския митрополит Киприян в присъствието на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей. В последния момент тези богослужения бяха отменени от турската власт, която явно се договори с българските власти църквата да се „открие“ (с добре познатото у нас рязане на лентички) на 7 януари. Основанието?

4.7866666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (150 Votes)

Трудна тема. Защото е неприятна. Защото за незапознатия с нещата може да изглежда като война между институциите. Но такава няма и слава Богу! Защото все пак отделните монаси не са институцията Зографски манастир или Славянобългарски манастир „Свети Георгий – Зограф“ на Света гора – Атон.

Иначе такива „войни“ или подобни на войни остри конфликти между отделни митрополии и манастири, между митрополии и дори синоди и светогорската монашеска общност, например, за съжаление е имало не малко в дългата църковна история. Но тук отново няма подобно явление.

2 1 1 1 1 1 Rating 2.00 (87 Votes)

synedrio karta 2 640x360В българския език чужди думи и понятия идват обикновено през европейските езици – румънски, италиански, френски, немски, английски. Този процес е бил толкова впечатляващ, че някои патриотично настроени филолози преди повече от стотина години се опитват да дадат решения, които звучат напълно неприемливо. Така или иначе езикът ни се изпълва с чужди понятия.

Същото се наблюдава и в богословската терминология. А понеже в нея повечето понятия естествено са от гръцки произход (да не забравяме, че християнството се появява в гръкоезична среда), те идват при нас в своето „западно“ произношение, заимствано от някой европейски език. Обаче в последните 2-3 десетилетия в богословските среди у нас се наблюдават странни усилия да се въведат нови форми на известни и безпроблемно употребявани повече от век понятия. Ако се зачетете в писанията на някои съвременни преподаватели в богословските ни школи, ще срещнете, например, форми като еклезиален, еклезиен, еклисиен, докато всичко това може да се замести с простичкото прилагателно църковен. Ясно, просто, разбираемо, чисто българско!

4.5555555555556 1 1 1 1 1 Rating 4.56 (45 Votes)

DSC09597В мрежата се натъкнах на следното твърдение по повод на употребената дума „нафора“: „Нафора нищо не значи. Думата е Анафора, което означава „антидор“. Нещо като заместител на причастието“.

Анафора обаче не означава антидор. Антидор означава „вместо даровете“, т. е. даровете на светата евхаристия. А анафора означава „възношение“, „въздигане“ на даровете по време на светата евхаристия. Не е необичайно „окастрянето“ на думата в българския език до формата „нафора“, която е общоупотребима и не може да се твърди, че не значи нищо. Може би 99% от християните у нас ползват тази форма и в това няма нищо лошо.

Такива примери има много: напр. думата параклис има две значения в българския език, а на гръцки са две съвсем различни думи: „парекклисион“ (букв. „прицърквие“, т. е. малък храм при някой друг, по-голям храм) и „параклисис“ (молба, моление, съответно и вид богослужебно последование).

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

Starozagorsky CyprianС две думи казано: трудна работа. Не че работата е толкова трудна, но когато няма резултати и нищо не произлиза от такива комисии, обикновено така обобщаваме.

През последните години се нагледахме на... липсата на резултати на множество синодни комисии. Те се съставят по сериозни въпроси, но за съжаление отношението към завършване на работата на комисията с някакъв резултат е в значителна степен несериозно. Спомняте ли си резултати от комисиите за поведението на този или онзи епископ, станал скандално известен пред цял народ с деянията си? Или за някакви монаси, които били такива или онакива, но... няма решение по нито един от въпросните случаи.

В последните 1-2 месеца отново две комисии показаха правилността на наблюдението: ако искаш една работа да не се свърши, повери я на комисия!

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.