Много наши сънародници празнуват на този ден своя светец-покровител – св. княз Борис-Михаил Покръстител, обикновено наричан цар Борис. Това са мъжете с име Борис или Борислав, както и жените с име Бориса или Борислава и други сродни. Заедно с тях и всички православни християни празнуваме паметта на покръстителя на българския народ и просветителя на народа ни чрез делото на св. братя Константин-Кирил и Методий и на техните ученици. На днешния ден той се е упокоил в манастира „Св. Пантелеймон“ над Великия Преслав.
Но на днешния ден около половин хилядолетие по-рано се е упокоил и св. Атанасий, Александрийски архиепископ, наричан Велики. Неговата памет също много се тачи от православните християни, а мнозина носят неговото име: Атанасий, Атанасия, Атанас, Атанаска, Танас, Танаска, Наско, Наска и други сродни. В страната ни определено повече са храмовете в негова чест, има и манастири, посветени на него. И макар по-известен и честван да е 18 януари, наричан Атанасовден, тогава светецът не се чества самостоятелно, а заедно с другия виден александриец св. Кирил. Но така се е наложил празникът у нас и сега малцина знаят, че и на 2 май почитаме паметта на светеца с безсмъртното име (от гръцки атанатос = безсмъртен).
Ако погледнем списъка на храмовете в София и в Софийска духовна околия (която включва доста общини, а в двете духовни околии живее поне една трета от населението на страната ни!), има само един единствен храм, посветен на св. Атанасий. Говоря за новопостроения в началото на този век храм в новия център на село (Горни) Лозен, създаден с неимоверните усилия и жертви на покойния вече свещеник на софийското село ставроф. ик. Цанко Тотев. Това е голяма, просторна, напълно изографисана църква с на практика двама светци-покровители: св. Атанасий и св. княз Борис. Макар че енориашите честват предимно св. Атанасий, замисълът на о. Цанко беше църквата да празнува на 2 май и да се почитат двамата светци заедно.
В столичния град има църква в чест на св. княз Борис. Тя е само на две десетилетия и е изградена в горната част на сравнително новия квартал от блокове „Овча купел“. Там сега служат трима свещеници, което покрива нуждите на десетките хиляди жители на квартала. В столицата има и св. престол, посветен на Покръстителя на българите, в южния кораб (или дял) на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В тази част на храма се извършва всекидневното богослужение в катедралата, а днес, на празника, председателят на църковното настоятелство Мелнишки епископ Герасим, който е и главен секретар на Св. Синод, служи заедно с храмовото духовенство на централния престол. И накрая, параклисът в сградата на Синодната палата също е посветен на св. княз Борис, но там се служи само няколко пъти през годината – горе-долу колкото и в селските храмове, където не живее свещеник.
В София преди няколко години се заговори за нов параклис в чест на св. княз Борис, а преди две години се направи и (не особено задължаващата) първа копка за него в двора на Академията на МВР. Тези параклиси обикновено нямат редовен богослужебен живот (имам предвид параклисите в големи болници, в двора на БНР и пр.), но засега все пак говорим за „нероден Петко“.
В Африка православни свещеници често служат на открито, най-много под клоните на някое дърво, но вярата на хората е жива и това се вижда от всекиго, който е бил на такова богослужение. И който след това се чуди защо полагаме толкова усилия и средства да строим големи и красиви храмове, в които се служи толкова малко и за толкова малко хора.
