Мобилно меню

4.7176470588235 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (85 Votes)

Какво друго да каже човек за поредната издънка на Видинска митрополия? Митрополията, чийто митрополит от години скандализира клир и миряни с личния си живот (обществено известно!). Чийто викарен епископ излъга Св. Синод на БПЦ-БП за наличието на диплома за висше образование и за отсъствието на дългове (има достатъчно свидетелства, а и всичко е проверимо). Чийто протосингел, отвъд „подвизите“ му в епархията, си позволи да манипулира митрополитски избори в чужда епархия под закрилата на своя митрополит (своевременно засвидетелствано и доказуемо). Чиито монаси общуват по непозволен дори за миряни начин в социалните мрежи (ноторно известно по света и у нас).

Чудно ли е, ако такива хора плюят на „някакво си“ решение на Св. Синод на БПЦ-БП? Чудно ли е, че се опитват да превърнат епархийската си църква във взета на безплатна концесия църковна област?

За мене отдавна вече нищо не е чудно, драги читатели. Хората се отвращават от тази действителност в нашата църква. И за това причината не е нито комунистическото минало, нито Държавната сигурност, нито досието на владиката, а чисто и просто „калпавият мат’риал“. Бях споделял вече в тази рубрика отговора на един стар митрополит в 70-те години на въпроса ми: защо прави калпави хора свещеници? Той тогава рече: „Ами, няма хора, бе, г-н Желев…“. Какво друго мислите, че можех да му отвърна, освен отчаяното: „Че това хора ли са, дядо владика?!“.

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

indexТова е рецептата за щастие, която ни предлага Министерството на образованието, че и на науката. Следвайте я тая рецепта! Това е модерно, това е готино (ако сте старомодни) или яко (cool), ако сте по-съвременни. Това се насърчава от програми и от комисари, и от емисари, че и някой грант може да ви падне.

Браво на министъра! Щото той е професор по социология. И явно много ги разбира тези работи. Така социумът (обществото демек) става сплотен и безпроблемен. Няма да се замислят за всекидневието си, за опропастената ни държава, за изтичането не, ами за отсичането на най-добрата част от народа ни в чужбина, ще лайкват (to like) политиците и ще ги избират мажоритарно 100%. Така избирателите, тоя лош български генетичен материал, няма да се трепят по махали и рейсове, ще бъдат щастливи, следвайки зададените презокеански принципи: „бъди щастлив, бъди себе си!“ (be happy, be you!).

4.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (13 Votes)

vsi bg svetii sv Sedmochislenici sfДнес е втората неделя след Петдесетница. От 1954 г. Българската православна църква - Българска патриаршия всяка година в този неделен ден отбелязва паметта на всички светци, просияли на българската земя. В техния тропар се молим така:

Светии, просияли изсред българите, като почитаме вашия достоен събор и празнуваме светата ви памет, усърдно ви молим: молете Господ за всички, а най-вече за сънародниците, за да се запази българската земя от всякакви беди, а народът да се утвърди навеки в православната вяра, та благочестиво да живеем мирен живот и заедно с вас да достигнем вечното отечество в блаженото царство на Христос Бог!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)

https://dveri.bg/imagesСкандалът около концерта в Норт Дам извади наяве един скрит проблем, който обаче не е от днес: за заплащането на хората, които работят на църковната нива – свещеници, диригенти, певци, богослови, преводачи, учители, фотографи и т. н. По незнайни причини се смята, че този труд трябва да е безвъзмезден и доброволен, без да се мисли за това, как тези труженици ще се издържат. В Църквата има доброволчески инициативи и проекти, но хората участват в тях по собствено желание и се отказват от възнаграждението, давайки така своята лепта за развитието на църковния живот. Но това е различно от професионалното занимание с богословие или църковно пеене, което следва да бъде възнаграждавано като всеки друг труд. Подобно е отношението и към учителите по религия и преподавателите в прицърковните училища и школи, което ограничава броя на хората, които се посвещават на тази работа. Така тя се превръща в аристократично служение на Църквата, което могат да си позволят само хора със странични доходи, а останалите са обречени на мизерно съществуване. По този начин и на техния труд се гледа като на нископлатен, непривлекателен и непрестижен, което само по себе си е обидно.

Подобно отношение към дейността на хористите от вокалния ансамбъл „Св. Йоан Кукузел”, изрази и министърът на културата Вежди Рашидов. Той си позволи презрителни коментари към певците именно заради това, че трудът им не беше заплатен. Ако Министерството на културата беше изплатило по 1000 лв. хонорар на всеки от членовете на хора, тогава министърът щеше да говори с повече уважение за тях и за изкуството на църковното пеене. Вина за подобно неприемливо отношение към тях имат и самите хористи, и техният ръководител, съгласявайки се на ангажименти без заплащане. Затова бунтът на младите хористи е едва началото в битката за извоюване на авторитет и равенство в заплащането на всички хора на интелектуалния труд, както и на тези в областта на църковната просвета.

4.4395604395604 1 1 1 1 1 Rating 4.44 (91 Votes)

Христос воскресе! Воистину воскресе!

Това е нашият победен поздрав за Възкресение Христово. Обикновено го казваме в тази му форма на църковнославянски език. Няма да е лошо да се мине на новобългарската форма: Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Но засега е по-силна инерцията да се ползва формата, която се и пее многократно, хилядократно през тези 40 дена от Възкресение до Възнесение Христово.

Има сякаш и психологически проблем: по-лесно ни е да кажем нещо на език, който не стига автоматично до съзнанието ни, но не е толкова лесно да го кажем на нашия говорим език, когато директно, дори почти без замисляне си го разбираме. Опитайте да го направите и сами ще видите резултата. Накарайте и другите около вас да го правят и ще се убедите. А съседите сърби отдавна го правят и то много успешно.

Някой може да ме заподозре в недобри намерения: „Какво рови сега този навръх Възкресение Христово?!” (такива хора обикновено не казват „Великден”, те са уставни!).

А въпросът не е маловажен. Когато ползваме даден език, добре е да го правим по правилата, а не като хора от неуките малцинства. За какво става дума ли? За това, че ако погледнете във форумите тези дни, ще видите, че повече от половината поздрави са граматически сбъркани. Без да знаят и без да са научени, мнозинството от българите, първо, пишат и казват поздрава с погрешно „з”: „Христос возкресе! Во истина возкресе!”. Които пък го съобразяват това „з”, изключително често бъркат наречието „воистину” и пишат: „во истина” или „воистина”. Всеки малко запознат с граматиката знае, че това е наречие, което на български се превежда с „наистина”. То е превод от гръцкото наречие alithos (αληθώς), което се превежда „наистина”. Но на църковнославянски то звучи „воистину” – нито повече, нито по-малко! Вярно е, че произлиза от „во истину”, но то си е минало още в онзи старинен книжовен (комай никога неговорен) език в едната дума на наречието „воистину”. А словосъчетанието „во истина” или думата „воистина” просто не съществуват освен в устата на хора, които все още не са се научили да изговарят правилно един от най-любимите поздрави на православните християни.

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.