Мобилно меню

4.4166666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.42 (84 Votes)

Христос воскресе! Воистину воскресе!

Това е нашият победен поздрав за Възкресение Христово. Обикновено го казваме в тази му форма на църковнославянски език. Няма да е лошо да се мине на новобългарската форма: Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Но засега е по-силна инерцията да се ползва формата, която се и пее многократно, хилядократно през тези 40 дена от Възкресение до Възнесение Христово.

Има сякаш и психологически проблем: по-лесно ни е да кажем нещо на език, който не стига автоматично до съзнанието ни, но не е толкова лесно да го кажем на нашия говорим език, когато директно, дори почти без замисляне си го разбираме. Опитайте да го направите и сами ще видите резултата. Накарайте и другите около вас да го правят и ще се убедите. А съседите сърби отдавна го правят и то много успешно.

Някой може да ме заподозре в недобри намерения: „Какво рови сега този навръх Възкресение Христово?!” (такива хора обикновено не казват „Великден”, те са уставни!).

А въпросът не е маловажен. Когато ползваме даден език, добре е да го правим по правилата, а не като хора от неуките малцинства. За какво става дума ли? За това, че ако погледнете във форумите тези дни, ще видите, че повече от половината поздрави са граматически сбъркани. Без да знаят и без да са научени, мнозинството от българите, първо, пишат и казват поздрава с погрешно „з”: „Христос возкресе! Во истина возкресе!”. Които пък го съобразяват това „з”, изключително често бъркат наречието „воистину” и пишат: „во истина” или „воистина”. Всеки малко запознат с граматиката знае, че това е наречие, което на български се превежда с „наистина”. То е превод от гръцкото наречие alithos (αληθώς), което се превежда „наистина”. Но на църковнославянски то звучи „воистину” – нито повече, нито по-малко! Вярно е, че произлиза от „во истину”, но то си е минало още в онзи старинен книжовен (комай никога неговорен) език в едната дума на наречието „воистину”. А словосъчетанието „во истина” или думата „воистина” просто не съществуват освен в устата на хора, които все още не са се научили да изговарят правилно един от най-любимите поздрави на православните християни.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

SAM 1348Днес е Цветница. По-точно е Вход Господен в Йерусалим. Но това, официалното, название го използваме само за „служебни нужди”, както е и с Неделя Вайя, защото пък си имаме и названието Връбница. Многото названия явно говорят за популярността на празника сред нашия народ. Който едва ли случайно е създал и анекдота за българина, дето се жалвал от службите в православния си енорийски храм: „Аз когато отида на църква, попът все върба раздава!”. Значи явно нашият сънародник е от някакво разклонение на т. нар. преобладаващо „коледно-великденски” християни, дето ходят в църква само на Връбница.

Днес църквите не само са пълни, ами и пред тях отново се извиха опашки за върба. Мургави прабългари също много находчиво и услужливо предлагат и извън храмовете върба. Пазарни отношения, какво да правиш – има търсене, появява се и предлагане.

За да сме справедливи, трябва да кажем, че днес стотици хиляди православни християни у нас се черкуваха, много хиляди от тях се и причастиха с тялото и кръвта Христови. Това не са случайни хора, случайно попаднали в православните ни храмове. Но е вярно, че не всички бяха от ония, които всяка неделя са в храма. Лошо няма – не са могли да посещават редовно, но пък са се подготвили, постили са според силите си, изповядали са се и се причастиха. Още по-добре ще е техният пример да се последва и от други православни християни, които съзнават, че трябва така да постъпват, но все се случва нещо (работата, вилата, жената, децата, тъщата, стари родители, куче, кола, риболовни увлечения и пр. – колкото щеш причини!), та не стигат до осъществяване на християнския си дълг. Да се молим за тях да стигнат!

4.027027027027 1 1 1 1 1 Rating 4.03 (74 Votes)

pict410.JPGТази година празнуваме 23-ия юбилей на християнството в България (от 865 г.), което след 5 години (870 г.) получава и своята полусамостойна организация – БПЦ. 23-ти юбилей е, доколкото еврейското понятие юбилей от Стария Завет е празник на 50-ата година.

За този празник трябва да се направи нещо значимо от всеки християнин, от всеки клирик, от всеки държавник. А ние започваме от това, да наградим премиера. Защо? За какви заслуги? Не казвам, че и всички предишни „кавалери” на този орден са го заслужили (особено един чужд премиер-президент), но сега вече май се прекали.

Даването на този орден е своего рода индулгенция: някой е направил нещо значимо, а ние му даваме нещо символно. Само че индулгенциите са давани от папите за конкретни актове в полза на Църквата, включително парични дарения. Не може да се отрече, че Борисов направи някои жестове към Църквата. Последното е отпускането на самолета за Йерусалим на Велика събота. Само че практиката е този самолет да се плаща от отпуснатите за БПЦ средства от държавния бюджет, които разпределя директорът на вероизповеданията, пряко подчинен на премиера. И естествено тези средства вместо да отидат за ремонт на рушащи се църкви, се дават за престижно пътуване на определени митрополити, придружавани от въпросния директор.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

56667Отпустителен тропар на светителя, гл. 8:

Светилник на православието, крепило и учителю на Църквата, украшение на монашестващите, непреборим защитниче на богословите, чудотворче Григорие, гордост на Солун, проповедниче на благодатта, винаги се моли да се спасят душите ни.

Празнична стихира в чест на св. Григорий Палама:

Слава…, гл. 8

Твоят бърз за поучение език, звучащ в ушите на сърцата ни, пробужда душите на ленивите и с богоречивите твои слова става стълба, която възвежда земните към Бога; затова Григорие, чудо на Тесалия, не преставай да се молиш на Христос да бъдат просветени с божествената светлина ония, които те почитат.

Вижте още:

Никола Антонов и формация „Трисагион”:
Празнична стихира в чест на св. Григорий Палама

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

В деня за поменаване на покойниците нека се помолим за отишлите си от нас роднини и близки и за всички починали с тази молитва:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душите на починалите Твои раби в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което са сторили с думи или дело, или мисъл, прости като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна и Твоето слово е истина. Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

На църковнославянски:

Боже духов и всякия плоти, смерть поправый и диавола уразднивый, и живот миру Твоему даровавый! Сам, Господи, упокой души усопших раб Твоих в месте светле, в месте злачне, в месте покойне, отнюдуже отбеже болезнь, печаль и воздыхание. Всякое согрешение, содеянное ими словом или делом или помышлением яко благий и Человеколюбец Бог прости, яко несть человек, иже жив будет и не согрешит. Ты бо еси един кроме греха, правда Твоя – правда во веки, и слово Твое – истина. Яко Ты еси воскресение и живот, и покой усопших раб Твоих, Христе Боже наш, и Тебе славу возсылаем со безначальным Твоим Отцем, и Пресвятым, и благим, и животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков. Амин.

В оригинал:

Ο Θεός των πνευμάτων και πάσης σαρκός, ο τον θάνατον καταπατήσας, τον δε διάβολον καταργήσας, και ζωήν τω κόσμω σου δωρησάμενος, αυτός, Κύριε, ανάπαυσον τας ψυχάς των κεκοιμημένων δούλων σου εν τόπω φωτεινώ, εν τόπω χλοερώ, εν τόπω αναψύξεως, ένθα απέδρα οδύνη, λύπη και στεναγμός. Παν αμάρτημα το παρ’ αυτών πραχθέν εν λόγω ή έργω ή διανοία, ως αγαθός και φιλάνθρωπος Θεός, συγχώρησον ότι ουκ έστιν άνθρωπος, ος ζήσεται και ουχ αμαρτήσει, συ γαρ μόνος εκτός αμαρτίας υπάρχεις, η δικαιοσύνη σου δικαιοσύνη εις τον αιώνα, και ο νόμος σου αλήθεια. Ότι συ ει η ανάστασις, η ζωή, και η ανάπαυσις των κεκοιμημένων δούλων σου, Χριστέ ο Θεός ημών, και σοι την δόξαν αναπέμπομεν, συν τω ανάρχω σου Πατρί, και τω παναγίω και αγαθώ και ζωοποιώ σου Πνεύματι, νυν και αεί και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.