Мобилно меню

4.7910447761194 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (67 Votes)

miro fb 520x245Така изписано, заглавието звучи сексистки. Но въобще не е. Просто така привлича вниманието на „мъжете в църковното пеене“, които имат „свое“ мнение по въпроса (което пък, между нас казано, си е чисто сексистко).

Иначе всеки среднообразован в християнството човек (и особено мъжете!) може да даде поне 2-3 необорими доказателства от Свещеното Писание за високото положение на жената в Православната църква. Само че практиката е малко по-различна от теорията, както често става. Но това са подробности.

От друга страна, могат също така да се приведат и апостолските думи за жената, която в църквата (по време на богослужебно събиране) трябвало да мълчи. Но пък, видите ли, в Солунския богословски факултет предметът Омилетика повече от 20 години се преподава от жена – и то с голям успех. За които не знаят, омилетиката е науката за църковната проповед или простичко казано: за богословско-назидателното говорене в църква.

Та думата ми е за църковното пеене и за мястото и ролята на жените в него. Жените наистина го превземат по една много проста причина: от десетилетия у нас се чувства, а вече направо крещи липсата на църковни певци. Някой може да каже: то свещеници няма, а те тръгнали за певците да плачат! Да, свещениците в БПЦ (доста под 1000 души общо) като бройки покриват не повече от 1/4 от нуждите, а според други – дори едва 1/6 от нуждите. И липсата им ще се увеличава много сериозно в идните десетилетия, но който е жив тогава, да му мисли.

2.2962962962963 1 1 1 1 1 Rating 2.30 (54 Votes)

filologНаучната терминология (в това число и богословската) в българския език е навлязла основно от езиците на европейските страни (включително Румъния и Русия), където са учили и първите ни учени хора с университетско образование в различните научни области. В някои случаи това е ставало през руския език, където чрез европейското влияние също са навлезли в науката (съответно и в руското богословие) много термини в тяхното "западноевропейско" произношение. В крайна сметка в нашия богословски език са се наложили именно повлияни от западното произношение термини. И доколкото става дума за православно богословие, възникнало предимно в гръкоезичния ареал, това западно произношение е било предпочитано не на последно място и поради вековния български стремеж (комплекс) да се разграничаваме от гръцкото езиково влияние. 

Истината е, че световната научна терминология е може би в 75% от случаите с гръцки корени, а останалите проценти - с латински. Много думи дори носят странното съчетание (което днес почти никой не забелязва) от гръцка и латинска съставка; една от най-разпространените такива думи вероятно е "авто-мобил". А при названията на лекарствени средства парадоксите са хиляди. 

4.4782608695652 1 1 1 1 1 Rating 4.48 (46 Votes)

t5 5106259Много често в църковните медии офикията за женен свещеник „иконом“ се среща в неправилната форма „свещеноиконом“. Истината е, обаче, че в Българската православна църква – Българска патриаршия няма такава офикия, т. е. офикиите за женените свещеници са протойерей, иконом, ставрофорен иконом и протопрезвитер.

Вярно е, че в устава на БПЦ-БП няма посочени отличията, които се дават на дяконите и свещениците и от двата разряда – на женените и на неженените. Но Св. Синод тези неща ги е уредил отдавна със свое решение. Така преди повече от 30 години отличието „свещеноиконом“ беше приведено в оригиналния му вид „иконом“. Естествено то не се променя и в горната степен – „ставрофорен иконом“. Порталът Двери се стреми да спазва това установено от Св. Синод название на отличието, но в църковни медии, а и в църковната кореспонденция по всички равнища се среща неправилната форма „свещеноиконом“.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (45 Votes)

probegna mira95Медиите у нас широко отразяват един странен „Световен пробег за мир”, който „прескача” от област в област, просто където го приемат. А го приемат, защото или на местната власт й липсва информираност по въпроса, или те съзнателно разпространяват сектантски идеи, или властовото безхаберие продължава да е основна характеристика на местно и на централно равнище.

В днешната програма на БНР също направиха лека реклама на тази сектантска проява: в ефир се чу името на покойния инициатор на този пробег – гуруто Шри Чинмой. И това със сигурност е запазено в архива на Програма „Хоризонт”. Само че после в текстовия файл в сайта на националната медия скандалното име е „изчистено”. На снимките обаче шепата участници, вероятно ангажирани със сектата на споменатия гуру чужденци и наши, държат плакат с името и образа на Шри Чинмой, а и в изказванията си те правят открита сектантска пропаганда. Eстествено говорейки за „единство имир”и хвалейки нашето „гостоприемство”.

Сигурно на фона на стотиците шетащи свободно из страната ни далекоизточни мигранти с неясен профил тази сектантска групичка не прави голямо впечатление. Още повече че тя отдавна си е „изпекла” работата, взела е съответните разрешения, посрещат я като вестителка на някакво „световно единство” и пр. Но така или иначе остава лепкавото чувство, че Отечеството ни е разграден двор.

По-възрастните у нас добре помнят от едно време различните „инициативи за мир”, затова едва ли отдават значение на тази бутафория. Но младежите приемат всичко, което идва от чужбина. Затова се очаква и различните национално отговорни институции да се задействат.

Снимка: ruse-info.com

4.9745762711864 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (118 Votes)

BASA 3K 7 342 28 Boris III of Bulgaria.jpegТой не беше от български произход, но по законите на тогавашната международна политика и с гласа на български народ и неговите избраници Борис Климент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски беше български владетел, продължител на царската власт в нашето Отечество след повече от 600 години. И управлява свободна България до 1943 г., когато беше отбелязана и 650-годишнината от заробването ѝ от османските турци. Тогава беше паднала България. Преди 73 години падна символът и осъществителят на българската държавна власт, царят, когото заслужено бяха нарекли цар Обединител. Това днес не е политкоректно да се помни.

Това беше началото на края. Едва ли хората у нас са подозирали какво идва. Левите политически сили са таели надежда за „съветска власт“ в България. Други сигурно са се тешели с мисълта за власт в съюз с Хитлерова Германия. А народът с присъщаща му мъдрост си е повтарял наум Алековото виждане за маскарите. И без да се вслушват в практическата мъдрост на бай Ганя: „Маскари са до един!... Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!“, значителна част от народа ни се опълчили срещу новия ръжен, новата чума на века – комунизма. Сред тях и доста духовници. Сетнините всички ги знаем.

В наши дни за цар Борис Трети могат да се прочетат всякакви неща. Кой колко е честен, когато ги пише или ги говори тези неща, си е отделна работа. Човешката злоба се опитва да бъде по-силна от смъртта, затова извадиха и унищожиха дори тленните останки на българския владетел. Но гробът му оцеля там, във Великата Рилска пустиня. Там сега се пази в стъкленица и сърцето на царя, което също оцеля. Ще се съхранява в поколенията на българите и паметта за големия български Владетел, чиито думи Винаги с Германия, никога срещу Русия днешните ни политици удобно използват. Понякога.

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.