Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (58 Votes)

2017 10 31 1242Отец Георги Калчу-Думитряса е роден на 23 ноември 1925 г. в с. Махмудия (Северна Добруджа) в многодетно семейство с единадесет деца.

След завършване на гимназията през 1946 г. постъпва в Медицинския факултет в Букурещ. Обвинен е, че извършва антикомунистическа дейност „срещу сигурността на страната” и е осъден на 8 г. строг тъмничен затвор. Първоначално е изпратен в Питещ (1949 г.), където е включен в процеса по „превъзпитаване”. По-късно е преместен в Герла, след което в Жилава. „Жилава е затвор на седем метра под земята – спомня си отец Георги. – Тук, под земята, в помещение с полуцилиндрична форма, имаше 5 килии без естествена светлина, без въздух. Цялото проветряване ставаше чрез три дупки, пробити отдолу на вратата. Там бяхме натикани 16 човека. В продължение на две години половината от нас умряха. Беше секция за унищожаване, със строг режим, побои, глад и специално гонение!”.[1] През 1961 г. при тях е доведен отец Тудор Бежу, който имал „сухо причастие, зашито в ризата”. Без надзирателите да забележат, се изповядват при него. Отец Бежу служи тайно Литургия. „Освен окуражаването, което ни вдъхваше, благодатта на светото причастие особено укрепваше нашата душа” – споделя о. Калчу.

На 16 май 1963 г., след 15 години затвор, Георги Калчу е освободен. Налагат му домашен арест в обл. Бъръган, с. Виишоара.

Още в затвора дава обeт пред Бога, че ако излезе „психически и телесно здрав”, ще се запише в Богословския факултет, но заради затворническия период няма право да следва. Успява с помощта на патриарх Юстиниан (Марина). Малко преди да завърши е изключен от Секуритате „под претекст, че не присъствам на лекции – а аз в същото време бях и преподавател!”. По това време негов научен ръководител е отец проф. Думитру Стънилоае.

През 1978 г. е ръкоположен за свещеник. Преподава френски език и Св. Писание на Новия Завет в Духовната семинария в Букурещ.

През месеците март и април 1978 г. (всяка сряда през Великия пост) в семинарската църква „Раду-Вода” произнася прочутите „Седем слова към младите” (Първото слово – тук). „Когато започнах да говоря, Департаментът по изповеданията, Секуритате и дори моите колеги се уплашиха. Колегите се уплашиха още повече, защото бяха смутни времена: Патриаршията предстоеше да се измести в покрайнините на града, семинарията също. Страхуваха се, че тази моя дейност, която се случваше в напълно неблагоприятен момент, би могла да ускори бедствието”.

„Словата към младите” се посещават от широка публика, събират се около 400-500 студенти, повечето от тях не са от Богословския факултет. Отецът говори на младите за Бога, вярата и Църквата не като за музейни експонати от миналото, а като за жива и преобразяваща сила, докосваща най-съкровените дълбини на сърцето. Не закъсняват поредните заплахи от Секуритате, която конфискува цялото му имущество. Младият свещеник не си спестява упрека и към някои преподаватели в Богословския институт, които под предлог „Имам деца да отглеждам”, „Ректорът ме застави да взема декларации”, „Имам семейство”, „Имам твърде добра заплата, за да приема жертвата и страданието заради Христос и Неговата Църква” били пасивни. Когато семинарският храм нарочно е заключен, отец Калчу продължава Словата от стълбите на храма.

Когато възнамерява да произнесе Осмо слово към младите, е изгонен от семинарията (17 май 1978 г.). Следва съд и въдворяване в психиатричната болница в Жилава (3 месеца). „Чаушеску настояваше до две години да умра”.

Осъден е на 10 години затвор. Излежава пет години и половина строг тъмничен режим в затвора в Аюд. Всяка неделя служи Литургия. „Нямах вино, имах само вода, която използвах вместо вино, защото Спасителят е претворил водата във вино при сватбата в Кана. Сметнах, че тук, при моето страдание, тя ще се освети. Първоначално надзирателите ме псуваха и обиждаха: „Глупав поп…”. Прекъсваха ме посред служба, удряха вратата, но аз не реагирах по никакъв начин. Не ми пукаше нито от обиди, нито от заплахи. Никога не са ме били за това, че служа Литургия. Впоследствие се отказаха да ме заплашват. Вероятно хората от Църквата са им казали: „Не се занимавайте с него, защото това е луд поп!”.” Една съботна вечер внезапно обискират килията му. Конфискуват му хляба, който трябвало да използва следващия ден за Литургията. „Сега в неделя съжалявах, че не мога да служа, защото бях свикнал със св. Литургия”.

В резултат от усилията на румънски интелектуалци от диаспората (Мирча Елиаде, Вирджил Йерунка, Йожен Йонеску, Моника Ловинеску, Паул Гома), на световни политици като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, както и на папа Йоан Павел II е освободен от затвора на 20 април 1984 г.

Няколко месеца по-късно църковен съд осъжда о. Калчу на низвержение. Официалните причини за низвержението са, че е недисциплиниран в семинарията, не се покорява на заповедите на семинарското ръководство и висшата църковна управа. „Отец Г. Калчу не зачита и не спазва църковното учение, завещано ни като ръководство от Спасителя и светите апостоли, „да се подчинява на върховните власти” (Рим. 13:1-2), чрез слово и дело се противи на държавните власти и се е включил в група, подкопаваща държавната власт… О. Калчу постоянства в молбата си да се назначи за метач на Патриаршеския хълм и сам се е изключил от редовете на нашата Църква”.

О. Калчу изпраща Обжалване до Св. Синод (16 октомври 1984 г.), съдържащо 14 точки, в което казва следното:

„Т. 2. Не съм смятал Църквата за „куклен театър”, а за свещено пространство, единственото място и възможност за спасение на човека.

Т. 6. Не съм клеветил йерарси, напротив, бил съм наклеветяван от някои архиереи по радиото извън страната.

Т. 8. Не съм отказвал духовна подкрепа на свещеници, намиращи се в затвори, както се случи с мене. Молих години наред и многократно за тази духовна подкрепа, която ми беше отказвана. Иисус прости на разбойника на кръста и го възведе със Себе Си в рая (Лука 23:43). На страдащите свещеници им е отказвана дори утехата от една добра дума.

Т. 10. С нищо не съм се отклонил от Христовото учение. Проповядвах християнската вяра и любов по-специално на младите, така както всички имаме право и задължение да го сторим. Че духът Господен е действал в мене и в тях, за това свидетелстват духовните плодове в душите на тези младежи.

… Връщам се повторно към същата молба: [да бъда назначен за] свещеник преподавател в Богословската семинария или метач на Патриаршеския хълм! И добавям: или друга свещена работа. За мое изумление констатирах, че съдебната инстанция смята физическия труд за толкова унизителен, та да твърди, че съм се изключил от свещенството, искайки поста на метач. Вероятно и светите апостоли ще бъдат призовани от съда, който ме осъди на низвержение, защото според манталитета на съдиите те (апостолите бел. прев.) са се изключили от апостолското достойнство, практикувайки рибарство дори и след Възкресение Господне (Иоан 21:1-11).

… Отбелязвам, че не се представих в съда поради психическа невъзможност. След като преминах през атеистичните съдилища и затвори, душата ми повече не би могла да понесе да бъде съдена и от моите братя в Христос. Остава постоянно валидно моето твърдение от 17.1.1979 г.: „Желая да служа на Румънската православна църква и ще ѝ служа до смърт”. Запечатах това твърдение с моето мъченическо страдание, въпреки че Иисус не ми е поискал това мъченичество с неговите последствия.

Очаквам окончателно решение в духа на Христос, едно дело на свята любов и солидарност”.

След освобождаването от затвора и низвержението от свещенически сан служителите на Секуритате не изоставят о. Калчу, но продължават да го следят най-демонстративно. Записват се всички негови разговори и срещи. Когато се повдигат църковни въпроси, служителите докладват: „неинтересни религиозни разговори”. О. Калчу споделя: „Разбрах, че най-голямото страдание е изолацията – не физическата, материалната, а духовната изолация, душевното изгубване в нищото на самотата. А където има любов, има и общение, независимо от всички зидове, решетки и терор. За тази утешаваща любов благодаря ти, свят на християнската любов! Омразата, бруталността и жестокостта се изгубват в океана на тази любов. Да кажем братя и на тези, които ни мразят!” (из Слава на Пасхалните стихири – бел. прев.).

През 1985 г. отец Георги Калчу е принуден да напусне Румъния и заедно с презвитера Адриана и сина си Андрей заминава за САЩ.

От 1985 г. до 1988 г. живее със семейството си в Кливланд. За да осигури прехраната на своето семейство, работи като общ работник в строителството. През 1989 г. се премества във Вашингтон, където поема румънската енория „Св. Кръст”. Броят на енориашите значително нараства, мнозина инославни приемат православната вяра заради любовта, благодатта и духовния живот на отец Калчу. По негова идея се учредява Romfest.[2] Пише в задграничната преса (особено в Cuvântul românesc), но и в някои следдекемврийски публикации (Puncte cardinale, седмична християнска страница на ежедневника Ziua) със същия мисионерски и изповеднически патос.

При първото му официално гостуване в страната след 1989 г. говори пред младите на тема „Страданието като благословение”.[3] През февруари 1990 г., след панихида на Университетския площад, е отведен от група „миньори” на летището в Букурещ и принуден отново да напусне страната.

Отец Калчу е приеман в Белия дом от двама президенти – Роналд Рейгън и Джордж Буш. Приеман е и от президента Франсоа Митеран.

В началото на 2006 г. лекарите откриват на о. Георги Калчу рак на панкреаса. На 25 септември 2006 г. той заминава за Румъния и близо 4 седмици лежи във Военната болница в Букурещ. Там е посетен от архим. Юстин (Първу) от манастира „Петру Вода”, митрополит Вартоломей (Анания) и патриарх Теоктист. Болницата се превръща в място за поклонение. По време на лечението си отецът диктува пет писма завещания, които са публикувани след смъртта му:

1. До отец игумена Юстин (Първу) и братството на манастира „Петру Вода”. Моли игумена да бъде погребан с презвитерата в манастирското гробище. На надгробния кръст да има призив към вярващите да се молят за него. „Ако след години, поради някои строителни нужди или други причини, тялото ми бъде извадено от гроба и за учудване на мнозина бъде нетленно, свещениците да четат над него молитви за разваляне на проклятието, та тялото да се разпадне в това, от което е съставено, защото не от Бога е това чудо, но поради заблудата на лукавия.

Да бъдат задължени свещениците, които са ме видели, да не говорят никога за това лъжовно чудо и тялото да се положи в друг гроб, за да бъде забравено завинаги”.[4]

2. До митрополит Вартоломей (Анания), който го изповядва на смъртния одър. О. Калчу споделя, че митрополит Вартоломей му казал „с нисък, но решителен глас: Смъртта не съществува!”.

3. До манастира „Дяконещ”.

4. До семейството му.

5. До енориашите в Америка.

Завръща се в САЩ, където на 21 ноември 2006 г. почива. В Румъния е изпратен от вярващия народ в църквата „Раду Вода” (откъдето през 1979 г. е бил изгонен). Съгласно неговата воля е погребан в гробището на манастира „Петру Вода”.

Източник: сп. Християнство и култура, бр. 122 от 2017 г.

[1] Viaţa Părintelui Gheorghe Calciu după mărturiile sale şi ale altora, Bucureşti 2014, p. 60.
[2] Среща на цялата румънска диаспора на всеки 2 години. Първите 5 срещи се провеждат последователно в САЩ и Канада, а последните две в Румъния (Букурещ и Сибиу). Акцентира се върху културата и духовността. При откриването на Седмото издание на Romfest на 11 октомври 2000 на Патриаршеския хълм в Букурещ присъстват патриарх Теоктист и Вселенският патриарх Вартоломей.
[3] Suferinţa ca binecuvântare (ediţie îngrijită de ieromonah Savatie Baştovoi), Ed. Cathisma, Bucureşti 2008. „От възрастта на еклисиаста страданието повече не предизвиква омраза, но се превръща в благословение, в място на срещата на човека с Бога. Не трябва да молим Бог да отдалечи от нас страданието, а трябва да Го молим да проникне в нашето страдание и да го изпълни със Себе Си, да го обòжи” – призовава о. Калчу.
[4] На 16 ноември 2013 г., седем години след смъртта му, тялото на о. Георги Калчу е ексхумирано и се установява, че е нетленно и благоухано. Съгласно завещанието на отеца тялото му е повторно положено в гроб (бел. ред.).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uak6h 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.