И искам да ви кажа, че сме тук и живеем на тази земя, за да бъдем полезни
(папа-Страти)В началото на септември напусна този свят известният на всички в Гърция папа-Страти. О. Стратис беше свещеник в църквата „Св. Георги“ на о-в Лесбос и загуби битката с рака на петдесет и седем години. Толкова голямо беше неговото дело, че привлече вниманието на Върховния комисариат на ООН за бежанците, които го нарекоха „добрия самарянин“, а New York Times публикува статия за дейността му на този гръцки остров, където ежегодно пристигат хиляди бежанци.
От 2007 г. о. Стратис посвещава живота си на спасението на тези хора – бежанци и мигранти, помогнал е на близо десет хиляди души, без да забравя и своите съграждани на Лесбос, които през този период преживяват тежките последици от кризата в Гърция. Самият той, заедно с други жители на острова, спасява стотици от морските вълни, грижи се за спасените, осигурява им храна, дрехи, място за нощувка и психологическа помощ. Не трябва да премълчим, че по същото време о. Стратис страдаше от неизлечима дихателна болест и постоянно се движеше с кислороден апарат, който улесняваше дишането му.
О. Стратис или папа-Страти, както го наричаха хората, разказва как основава своята организация за помощ на прииждащите емигранти – „Прегръдка“: „Прегръдка“ започна неофициално да се грижи за хората, които идваха от отсрещния бряг, през 2007 г., а официално от 2009 г.“. А избора на името обяснява така: „Вдъхновихме се за това име от Кръста на Христос, Разпнатия, Който е отворил ръцете Си, за да прегърне целия свят“.
Като човек на Бога папа-Страти започва своята дейност, помнейки думите на Богочовека: „… не дойдох да Ми служат, но да послужа“. Не правеше разлика между хората при служението за тях, прилагайки вярно онова, което Христос казва в притчата за Страшния съд. Отдадено и с радост прие думите на Спасителя в притчата: „… гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, чужденец бях и Ме прибрахте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвора бях и дойдохте при Мене“. И всичко това, разбира се, той основа върху богочовешкото учение за любовта, изразено в Йоановите думи: „Бог е любов“.
Както Христос проповядваше на всички хора, лекуваше всеки човек независимо от неговата народност, цвят на кожата, религия и социално положение, разговаряше с проститутката, с крадеца, с митничаря, с другия, с чужденеца, така и папа-Страти не обръщаше изобщо внимание на различието на другия човек, покриваше саможертвено и с любов човешката болка. Самият той говореше по този повод: „Ние не гледаме нито на произход, нито на родина, нито на религия, нито нищо – виждаме пред себе си хора. Нали Бог създаде хората, всички гладуваме, всички обичаме, всички се влюбваме“.
Тук е важно да направим едно уточнение: за коя човечност говорим? На човека на Просвещението, на свръхчовека на Ницше или на човека на св. апостол Павел? На пръв поглед и трите учения имат за свой център човека, но с една съществена разлика – човекът на Просвещението е човек, който наистина получава права, застава на принципите на равенството пред закона и държавата, но при това този човек не смята, че тези добродетели произлизат от Божията воля, напълно безразличен е за Бога. „Свръхчовекът“ на Ницше е творение, което иска да обожестви човека, без обаче да преживява Бога в това „обожествяване“. Човекът на Просвещението и човекът на Ницше не виждат човека в Христа, нито Бога в човека, както е в богословието на Православния изток.
Човекът на св. апостол Павел е Божие творение, чиято човешка природа е замърсена, но не е изчезнала и затова той с Божията благодат се опитва да стане причастен на Христовите тайни. И най-важното: човекът на божествения Павел е всеки човек, всеки пред Троичния Бог, дори той да е различен от нас, да е друг, да е чужд. Според Апостола на народите този чужденец не е враг, нито е иноверец, който трябва да изчезне. Този чужденец е една чудесна и свята възможност да съществуваме заедно, да вървим заедно по пътя на живота, който има за свой творец Бащата на всички, вечния Бог. Тази „миграция на любовта“ е Божията любов към всички хора на тази земя.
И така, св. апостол Павел, говорейки за липсата на различие между хората, пише в своето Послание до галатяни следните „анархични“ думи: „… няма вече юдеин, ни елин, нито роб, ни свободен, нито мъж, ни жена – всички сме едно в Христа Иисуса; ако пък сте Христови, следователно сте Авраамово семе и по обещание – наследници“. Затова и о. Страти казваше: „… за нас те са хора, които имат нужда, и когато някоя сутрин видиш морето да изхвърля един човек, а една майка и дете да плачат, няма да се отвори устата ти и да попиташ, дали те са християни, за да ги нахраниш… каква им е вярата, в кой Бог вярват, каква е надеждата им за другия живот“.
О. Страти виждаше в другия човек „чуждия“, за когото се говори в притчата за Страшния съд. И тук виждаме, че става дума за нашето собствено онтологично отношение към другия. Не просто давам нещо на чужденеца, не просто го приемам и приютявам, а го приемам в неговата различност. Изразът „дай ми този чужденец“ от поетичната слава на Велика събота* е съвсем различен от израза „дай на чужденеца“. Това вършеше и папа-Страти с вяра и пълно себеотдаване. Отдаде себе си, както и жителите-доброволци от хубавия остров Митилин (Лесбос – бел. ред.), на бежанците от Сирия и емигрантите, които напускат страната си, близките си, къщите си, земята си не по собствено желание, но „гонени от куршумите на войната“ – така виждаше тези хора Божият човек Стратис.
Цялото това саможертвено начинание започна с един човек – свещеник и служител на Разпнатия, който възприе тази идея, но нямаше да може нищо да направи, ако беше останал сам.
Човеколюбието е присъща характеристика на православната хуманност и изключва всяко изолиране, разделение и сегрегация. Бидейки далеч от всякакви заклеймяващи възгледи, то вижда целия човек в неговата царствена природа. Не само един човек, а всички хора, всички общества. Чувството за служение един другиму е насочено към всекиго, независимо откъде е. Това човеколюбие е чуждо на всяко етническо, расово и религиозно разграничение и като най-висше служение на ближния е далеч от националистическата нетърпимост и от хомофобията.
„Не загубихме Гърция заради чужденците, а заради гърците. Казвам го и пак го повтарям високо. Загубихме нравите, обичаите, традициите си. Направихме си луксозни къщи, но се отдалечихме един от другиго. Трябва да разберем, че този срещу нас е човек. Създание на Бога, създаден от самия Бог. За да обикнем Бога, трябва първо да обикнем хората. Не ме интересува религията. Интересува ме човекът. Бъди човек, който обича света“ (папа-Страти).
* Изразът е от слово на св. Епифаний Кипърски (5 в.) за Велики петък; поетичният откъслек се чете или пее като стихира при обикалянето с плащаницата на Спасителя вечерта след опелото Христово.
** На рисунката, дело на Янис Антонопулос: о. Страти държи в прегръдката си малкия Айлан, а зад него вървят стотиците деца, намерили смъртта си в морските вълни (бел. ред).
