Мобилно меню

4.8135593220339 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (59 Votes)

paisiowБог не въздейства по никакъв начин върху свободата на човека. Всичко онова, което отпреди е записано в Писанията или светците са пророкували, не е предопределено от тях - те просто са го пред-видели. Тоест, едно е пред-определям и друго пред-виждам. Те са видели събитията отпреди. Понеже са щели да станат, затова и са ги видели, а не обратното. И така, свободата на човека не се отменя по никакъв начин. Бог не иска и никога не е правил това - да отмени свободата на някое същество, защото Той има благородство и което е дал, не взема обратно. Божиите дарове са неотменими. Свободата на волята, която ни е дал, е от първите блага; затова носим пълна отговорност за своите дела. Ние сме отговорни за своите постъпки. Не е виновен пророкът, че св. ап. Петър се отрече или Йуда предаде Христос, а защото е щяло да стане това, затова и пророкът го е пред-видял и го е пред-сказал. Що се отнася до това, как го е пред-видял и по какъв начин, това са тайни на Светия Дух. Не можем да ги разберем, най-малкото докато сме на това равнище, на което сме сега. Нима можем да разберем как светците са виждали в бъдещето? Аз съм виждал такива добродетелни хора както стареца Порфирий, стареца Паисий, папа-Ефрем в Катунакия и много други. Как виждаха в бъдещето?

Веднъж отидох при стареца Филотей Зервакос - не сте го чували - когато бях на 19-20 години, бях една седмица при него. Велик и известен старец, ученик на св. Нектарий Егински. Беше през 1980 година. Бях малък, отидохме в манастира и вдигахме врява. Когато последния ден отидох да се сбогувам, старецът ми каза – искам да ти направя един подарък! Е, какъв подарък? Защото на всички даваше по нещо и сега търсеше в килията си и на мен да подари. Отваряше чекмеджета и казваше:

- Търся, търся и не го намирам!

Казах му:

- Не пречи, геронда, дай ми каквото и да е!

Там имаше някакви кърпи и му казах:

- Дай ми една кърпа!

Исках да го освободя от това неудобство.

Той отвърна:

- Не! Искам да ти дам икона!

- Добре, дайте ми икона тогава!

Както и да е, преобърна цялата килия, намери една малка икона на преп. Никон Покайни (преп. Никон постоянно проповядвал покаяние с думите „Покайте се!” и с това име е останал в историята Όσιος Νίκων ο «Μετανοεῖτε», бел. пр.) и ми каза:

- Вземи тази икона и ти да проповядваш покаяние!

Аз се засмях на тези думи. (митр. Атанасий по онова време бил йеродякон в Света Гора, бел. пр.). Имаше друг монах с мене, на когото казах:

-  Къде да проповядвам покаяние? На Света Гора?

Старецът отговори:

- Ти вземи иконата и като минеш 30–те, ще си спомниш за мене!

Както и да е, взех иконата, после я забравих, захвърлих я и не й обръщах внимание. Сетне от Света Гора дойдох в Кипър. Пристигнах от Света Гора с една найлонова торба, защото вярвах, че след месец ще се върна обратно. След това ми донесоха нещата от манастира и докато ги оправях, намерих иконата на старец Филотей. Отзад имаше бележка, която бях написал тогава, но бях забравил. Тя гласеше: "Вземи тази икона и проповядвай покаяние. След 30-те." Това бях записал.

Как светците са прозирали тези неща, нима са ги предопредяли? Не, а благодатта на Светия Дух има тази сила; и това е тайна. Както и нещата от миналото. Старецът Порфирий виждаше неща, които бяха станала в древността преди 5000 години пр. Хр. Веднъж се връщаше от о-в Тинос, до него седеше една археоложка. Старецът почти беше ослепял. Археоложката не беше църковен човек. Старецът започна да й казва различни неща, но тя не му обръщаше много внимание, докато не започна да й описва това, което е съществувало на острова преди 5000 години. Той й казал всичко, какви древни паметници е имало, какво се е случвало там, потресаващи описания. Как е виждал тези неща? Как го е правил? Именно чрез благодатта на Светия Дух. Така те обяснявали, така говорили. Старец Паисий казваше, че много пъти чрез молитвата се оказвал извън Света Гора на други места, в други пространства, при хора, които бяха в нужда. Казвал:  "С един сухар за гориво обикаляш целия всемир".

Сещам се, когато веднъж имахме проблем в манастира, отидох при стареца. Беше десет вечерта, помолихме се, след това старецът излезе някъде, върна се и ми каза:

-  Още ли не си заспал?

Казах му:

- Не! Притеснен съм, мисля за нашия старец, който е в Кипър.

Той ме попита:

- Какво искаш?

-  Отдавна не сме получавали писмо, не знаем какво става, да не би да е в някакво затруднение?

Той ми каза:

- Пусни телевизора да видиш!

-  Е, какъв телевизор, геронда? Нямам телевизор!

- Нямаш телевизор? Нито цветен, нито черно-бял? – каза той – Да пуснем някой канал да видим!

След това той си тръгна. Смяхме се, както и да е, влязох в килията си, а той в неговата. Разбира се, той се молеше до сутринта. Сутринта, когато се срещнахме, той ми описа с най-малки подробности манастира, в който тогава се намираше старецът ни. Също и какво имаше в него. Какво да ви кажа- разказваше всичко до най-малката подробност - имаше една поставка, в която поставяше химикалката си. Дори нея описа. Къде държеше химикалите, обувките си, всичко. За стареца Йосиф ставаше дума. За себе си той казваше, че има черно-бял телевизор, а старецът Порфирий - цветен.

Друг път се сещам, че ни информираха за един свещеник, който бе в болница. Нещо му станало и не можеха да открият какво му има. Един човек дойде от Солун и каза на стареца:

- Геронда, знаете ли, този отец е в болницата и не могат да разберат какво му има!

Старецът ми каза:

- Направи му рентгенова снимка!

Аз отвърнах:

- Ти, геронда, му направи! Аз не правя рентгенови снимки!

Той рече:

- С толкова сухари те нахраних и една рентгенова снимка да не направиш?!

Той се шегуваше, защото човекът, който търсеше помощ, беше лекар.

Старецът му каза:

- А ти, Коста, който си лекар, няма ли да направиш една рентгенова снимка да видим какво му има на човека?

Засмяхме се. Сетне, както говорихме, старецът започна да описва точно какво му има на свещеника в болницата, с най-малката подробност. И не стига това, а след това смеейки се пошегува с лекаря-рентгенолог, който между впрочем днес е университетски преподавател:

- Застани до стената да направя и на теб една рентгенова снимка да видим какво имаш!

Той отиде до стената.

-  А, там не стигат рентгеновите лъчи! – там наистина мазилката бе паднала – Мазилката трябва да бъде цяла!

Занасяше го.

Той постави лекаря до стената и му каза за един сериозен медицински проблем, който имаше и сам не знаел за него - проблем с черния дроб. Той му каза:

-  Там, над черния дроб имаш проблем.

И наистина, след като отиде в болницата, се оказало така и той се подложи на дълго лечение.

Как ще обясним всички тези неща? Въз основа на коя логика? Само когато научим закона на Духа, закона на Божията благодат, само тогава се разбират нещата. Само така могат да бъдат разбрани и светите Божии човеци. В противен случай ще правим изключително много грешки. И големият проблем, когато искаме само чрез разума, рационализма и логиката да изтълкуваме светите хора и техните дела.

Виждате, че в Стария Завет Бог наредил много щури неща. Казал, например, на един пророк: "Съблечи си дрехите и върви по пътя!" Каква логика имало в това нещо? Той обаче му казал: Има конкретна причина за това! После казал на друг пророк от Стария Завет: Иди и намери царя и му кажи еди-какво си! Той отишъл, царят го изгледал и го изхвърлили навън. Бог му казал: "Да отидеш и да намериш еди-кой си дървосекач, който е в гората, да му кажеш да те удари с брадвата по главата и така окървавен да отидеш при царя. Тогава ще те приеме!"

Мисля, че ако изследваме житията на светиите и Писанието, ще видим как Бог е действал и ще разберем, че Бог не действа със схеми, Бог не влиза в схеми, както и да се мъчим да Го поставим. Бог има Свои начини, Свои мерки, Свой ритъм, действа по Свой начин и ако Бог действа така, тогава кои сме ние да съдим и изследваме Божиите дела?! Не можем. Това, което обаче знаем и е сигурно, е че Бог никога не отменя свободата на човека. . .


На изображението: старецът Паисий

Превод: К. Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a4uac 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.