Мобилно меню

4.95 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (80 Votes)

Rila monasteryВинаги е полезно да се сравняваме с другите. Само че не с цел да се самозалъгваме колко сме по-красиви, по-добри, по-вярващи, по-смирени, по-изпълнителни християни, а да виждаме колко много ни липсва, за да сме като другите, чиито положителни качества нашият егоизъм услужливо засенчва.

Ако успеем поне за малко, поне за минути, за секунди, ако щете, да изключим бръмчилото на егоизма си, тези полезни сравнения ще ги усетим и като болезнени. Но, както казва народът ни, „тая болка не е за умрялка“, тоест, тя не е фатална, а дори е полезна. Защото ни помага да се осъзнаем къде сме, колко сме не на мястото, на което би трябвало да сме – като човеци, като християни православни.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (75 Votes)

c91dfeaf136698d62b12eaff734e0487Преди няколко дни в църковната канцелария имах среща с младеж, който, изпълнен с тревога, но и с надежда, се обърна към мене: „Отче, много Ви моля да ми помогнете. Вече съм на края на силите си. Целият ми живот е объркан. В нищо не ми върви. Всичките ми пътища пропадат. Казаха ми да отида и да поискам да ми дадат да отключа църквата рано сутринта и така всичко ще се оправи. Вие явно сте дежурният свещеник и можете да ми помогнете. Когато дойдете утре за службата, да ми дадете ключа, за да отключа църквата!“.

Изслушах го с внимание, но и с известно отегчение, защото беше „поредният“, който искаше да „преобрази“ живота си по този начин. Но, виждайки голямото му желание, казах: „Няма нужда да правите това, защото е проява на суеверие. Не знам кой Ви го е казал, но знайте, че светата Църква не благославя това. Не само Православието, но и всички християнски деноминации. А дори да Ви позволя, нищо във Вашия живот няма да се промени. Истината е друга: ключът за Църквата е Вашата вяра! Просто повярвайте в Христос и Неговото учение! Препоръчвам Ви да си купите молитвеник и да се молите всеки ден, да посещавате богослуженията и особено неделната света Литургия! Можете да си запишете една света Четиридесетница за здраве и ние в храма да се молим всяка сутрин за Вас. После, дай Боже, да се изповядате и причастите! Но най-важното – повярвайте! Събудете вярата в себе си! Защото няма човек, който да няма никаква вяра! Разгорете я! Повярвайте на вярата си – това е ключът! Всичко друго е измислица. Няма нищо общо с християнството!“.

2.6851851851852 1 1 1 1 1 Rating 2.69 (54 Votes)

IMG 6696Поклонничеството има дълбоки корени в християнството – през всички векове християните са вярвали, че положените усилия да се откъснеш от суетата на всекидневието, да пожертваш личния си комфорт, за да почетеш някоя християнска светиня, принасят духовен плод. Когато поклонението е до светите мощи на някой Божи угодник, за вярващия то се превръща и в една съкровена лична среща със светеца, но и с Христос, Който го е прославил. В същото време в църковното съзнание поклонничеството никога не е било самоцел – нито пътят, нито умората имат някаква стойност пред Бога сами по себе си. Поклонението ни освещава единствено, ако развива у поклонниците християнски дух и мислене, които правят възможна нашата истинска среща с почитания светец. Само тогава ние сме способни да приемем неговия благослов и да отнесем по домовете си нещо повече от спомени за усилно пътуване, преживени премеждия или красиви гледки.

4.746835443038 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (79 Votes)

IMG 20190804 115024Случи ми се преди седмица да участвам като мирянин в православно богослужение в Германия и това ме наведе на някои размисли.

Като православни хора си знаем добре, че щом е православно богослужението, то обикновено е на националния език, дори когато за молитви и песнопения се ползва средновековен гръцки или църковнославянски език. Защото поне проповедта е на говоримия език, хората общуват със свещеника и помежду си на националния си език, а „чужденецът“ (колкото и относително да е това понятие в чужбина) си остава изолиран. В тези църковни общности българите си говорят на български, гърците – на гръцки, румънците – на румънски, руснаците – на руски, сърбите – на сръбски и т. нат. Харесва ли ни или не, православните (национални) храмове в чужбина играят ролята и на национални клубове, колкото и грубо да звучи това за някои хора.

И така, ако сте в Германия и искате в идващата неделя или празник да отидете на църква, какво ще направите?

4.8350515463918 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (97 Votes)

indexУвлечени от патриотизма, не забелязваме заплахата

Опасността от възраждане на нацизма ще съществува винаги. Какво да направим обаче, за да не допуснем неговото повторение?

Неотдавна американският богослов Давор Джалто публикува една статия, наречена „Национализъм наш насъщни дай нам днес“. Разпознахте, разбира се, молитвата, малко своеволно преиначена от автора. Статията е посветена на въпроса за автокефалията на Украинската църква. Но изобщо не става дума за една от политическите партии. Давор Джалто е истински богослов, затова той обхваща в широта проблема, който излиза далеч извън рамките на конкретния казус с украинските събития. Тъй като в историята на Църквата постоянно присъстват онези съблазни, видни и сега. Те ще бъдат там и занапред – докато не научим уроците си.

За кои съблазни говори американският богослов? Става дума за това, че националните поместни църкви имат склонност да отъждествяват своята църковна самостоятелност с понятия като патриотизъм и национализъм. Богословът пита уместно ли е, възможно ли е християнинът да бъде патриот, да изповядва национализма и тъй нататък? Без да заема нито една от позициите в този спор, като остава на почвата на научната обективност, Давор Джалто казва, че наблюдаваната днес картина е някак странна – руският империалистичен национализъм кой знае защо е нещо лошо, а украинският – неясно защо е нещо хубаво.

Американският богослов в този случай не защитава руснаците, той говори за проблема в неговата цялост, за това, че като се увличаме от едни или други политически пристрастия, не си позволяваме да дадем обективна оценка на конкретната заплаха. Заплахата от национализма, мисля, съществува при всеки народ, абсолютно всеки народ има склонност към това. Покойният Сократ, както казва Диоген Лаертски, се е молил в благодарствено възвание към своите езически богове и им е благодарил за три неща: за това, че се е родил мъж, а не жена, свободен, а не роб, грък, а не варварин. 

 

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.