Мобилно меню

4.848 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (125 Votes)

 MG 0485Понеже съм от хората, които издават и публикуват съдържанието на наредбите си в областта на светото пастирско служение в Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия, намерих за необходимо да споделя и с досточтимите читатели на Двери затрудненията в духовното обгрижване на епархиотите ми по време на връхлетялата ни по цял свят пандемична болест.

Нямам намерение да се оплаквам – не само защото такова ми е служението, което съм длъжен без ропот съвестно да изпълнявам, но и затова, че освен Бог никой друг не може да ми помогне. Особено сега, в това време разделно, когато в цял свят с невиждана ярост върлува този нов вирус, който е признат и наричан от всички ни, а сигурно ще остане и в човешката история с хубавия прякор „корона“.

Ще подмина и обстоятелството, че информацията за неизбежното зло за живота ни, макар да ни залива отвсякъде, няма прозрачност и яснота, защото са намесени много и най-различни интереси, които вместо да се обединят и да се подкрепят в името на най-скъпия Божи дар – живота човешки, гледат безпомощно как вирусът свободно завладява вече цялата вселена.

4.9675324675325 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (154 Votes)

Monreale adam enteringПреди години един наш митрополит, чиято памет отбелязахме преди няколко дни (шестнадесет години от кончината му), казваше шеговито с усмивка: „Играем си на Църква“.

Играта свърши! Комфортното ходене до храма в неделя, сладките приказки след това на кафе или друга напитка, дългите и парадни служби с назидателни проповеди, голяма част от тях проспани, целувките и прегръдките секнаха.

Друго е! В тази нова ситуация, ние, които сме земната Църква, имаме нужда да сме заедно помежду си и заедно с нашия Господ Иисус Христос. Тази заедност е имено Църквата и тя трябва да се изрази чрез личната молитва и вярата, трябва да преодолее отдалечеността в социалната изолация. Не става дума да мерим разстоянието, което трябва да спазваме на опашка и в търговски обект, а да се потопим в онази близост, която е между нас и Христос, която ни прави Христови.  

4.9480519480519 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (154 Votes)

Archim Zacharias ZacharouМного хора са объркани, а други са изпаднали в паника заради заплахата от коронавирус, която се разпространи в целия свят. Смятам обаче, че не бива да допускаме това, понеже каквото и да прави Бог с нас, той го прави от любов. Нашият Бог е Всеблаг, Той е Бог на милостта и любовта, Който обича всички човеци. Бог ни е сътворил от любов, за да сподели Своя живот и дори Своята слава с нас. Когато паднахме в греха, Той позволи на смъртта отново да влезе в живота ни от благост, за да не станем безсмъртни в своето нечестие, а да търсим начин за спасение. Въпреки че сме паднали, Бог никога не е спирал да ни осигурява не само материални блага, с които поддържа нашия род, но Той изпраща и пророци, и праведници, подготвяйки Своя път, така че да дойде и да разреши нашата трагедия и да донесе вечно спасение чрез Кръста и Възкресението на Неговата немислима любов. Той дойде и пое върху Си проклятието на греха, и показа Своята любов докрай: „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Иоан 13:1). Всичко, което Бог е сторил, когато ни е сътворил, когато ни е обсипал с блага, за да поддържа света, когато е подготвял пътя Си за идването на земята, когато се е появил лично и е извършил нашето спасение по толкова удивителен начин, всички това Той прави, понеже е благ. Благостта му е безгранична. Той ни спасява и дълго страда заради нас, докато чака да „достигнем до познанието на истината“ (1 Тим. 2:4), и ни носи истинско покаяние, за да можем да сме с Него във вечността. По този начин на всеки етап от Своята връзка с човека нашият Бог показва само Своята благост и милост, „която е по-добра от живота“ (Пс. 62:4); благостта е Неговата природа и Той прави всичко в полза и за спасение на човека.

4.8470588235294 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (85 Votes)

3333Този злокобен вирус, както всички вече знаят, е наречен така, защото, когато се разгледа под микроскоп, парадоксално прилича на корона! И виж ти, колко храна дава това сравнение, направено от учените-вирусолози, на църковните зевзеци. Защото от всички се знае, че короната е нещо силно желано от мнозина в Църквата, особено от действащи нисши, средни и кандидат-клирици. Те, разбира се, не се и замислят, че всъщност няма корона без придружаващ вирус, но това е друга приказка.

Въпросът с вируса предизвика много загриженост, тревоги, слухове, изявления, становища, препоръки, решения, сравнения, заплахи, упреци и тям подобни. Дори вече се появи и един интересен мониторинг на изявления на висши църковници (с корони!) по злободневната тема.

4.8502994011976 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (167 Votes)

960 540 cyrkva

Как говорим като християни и какво чуваме в дни на Велик пост и извънредно положение в страната? А какво ли чуват околните, нашите братя по плът – симпатизанти, колебаещи се, безразлични или усърдни отрицатели?

Задължения

На 12 март (четвъртък) Русенският митрополит Наум освободи „всички духовници и християни от задължението да вземат благословение чрез целуване на десница“.

На 19 март (четвъртък) Пловдивският митрополит Николай освободи „всички верни... от задължението да присъстват физически на обществените богослужения...“.

Точно посред това усилно време на християните се напомня, че те имат формални задължения – не пред държавата, обществото, банките, НАП, а пред митрополитите. И това, оказва се, не са задължения като милосърдие, жертвоготовност, духовна бодрост. Не са и задължения за молитвено общение (към такова само се призовава, без да се вменява за дълг). Това са задължения за физическо присъствие на богослуженията и отдаване на почит към йерархията.

 

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски