Мобилно меню

4.5052631578947 1 1 1 1 1 Rating 4.51 (95 Votes)

0998Интервю за БТА с проф. Иван Желев, дългогодишен преподавател в Богословския факултет на Софийския университет и директор на дирекция Вероизповедания при две правителства, в което коментира предстоящата визита на папа Франциск у нас.

- Проф. Желев, посещението на папа Франциск е второто на глава на Римокатолическата църква у нас. Какви са традиционните отношения между двете църкви от гледна точка на историята?

- Отношенията между Българската православна църква и Римокатолическата църква не са възможно най-добрите. Това не е заради проблеми с римокатолиците у нас или въобще с Римокатолическата църква, а поради някои настроения вътре в Синода, като ръководно тяло на Българската православна църква.

На друга основа са поставени отношенията между православни и римокатолици в Украйна, Русия, Румъния или дори в Словакия. Това са страни, в които има многобройни униатски църкви, където има стари проблеми от времето на тоталитарните режими, където хората насила са заставяни да преминат към православието, след което в новото време те се връщат към католицизма; там има проблеми, свързани с връщане, дори с насилие завземане на имоти и др.

В България през последните десетилетия, както и преди и след промените, римокатолици и православни живеят мирно като християни. От тази гледна точка посещението на папата не би трябвало да предизвика никакви тревоги сред православните. Има виждания, че папата не трябва да идва тук, че е заплаха за православието. Според мен това са изказвания на хора, които говорят шаблонно и които нямат представа какво е значението на едно подобно официално посещение – срещите с вярващите-католици в България, с ръководството на страната, с президента, с министър-председателя.

4.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (54 Votes)

psaltesЗадавали ли сте си въпроса в каква зависимост са църковната музика и певците? Кой е по-важният, кой е определящият?

Вероятно повечето от нас ще се изкушат да придадат по-голяма значимост на човешкия фактор, тъй като той е двигателят на църковната музика, поне на изпълнителско ниво. Разбира се, без певци музиката би била само сбор от графични знаци, отбелязани върху хартия. Знаци, които крият същността си зад формата и не се поддават на дешифриране – или, с две думи, заровено съкровище.

Струва ми се обаче, че такъв подход би бил обясним само в самото начало на сблъскването с този проблем. Защо ли?

Църковната музика е богатство от мелодии и ритми, освещаващи нашето слухово сетиво, а от там и душевния ни строй.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (48 Votes)

Това се чудя вече два дена. По-рано беше лесно: оплачеш се на арменския поп и проблемът ти, поне от психологическа гледна точка, се решаваше. Сега обаче, след като някои най-православни (не обичам новите чуждици и затова не казвам супер-ортодоксални) центрове в столицата и в провинцията ни осветлиха, че арменският поп е монофизит, ерго – еретик, не върви повече да се оплакваме на него. Дори не бива! А причината за оплакването е много сериозна и абсолютно належаща.

Щял да идва папата, това го разбраха вече и в детската градина на внучетата ми. Защото премиерът три пъти и то много, ама много настойчиво го канил (това в детската градина не го били коментирали). Толкова настойчиво, че накрая папата си извадил едно листче, написал нещо на него и го бутнал в джоба си. Е, при такова кандърдисване, дори и президентът да не беше се включил в каненето, нямаше как папата да не дойде у нас на гости, на което сега му казват „посещение“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

mesogaias nikolaos

- Ваше Високопреосвещенство, празниците възпитават, не са само утеха и отмора за човека, но и поучение. Имат ли те и днес тази своя сила? Питам ви, защото мина и тази Пасха, както и другите големи празници, и радостта ще отстъпи място на трудното ежедневие. Как човек може да запази възкресно настроение?

- Едно нещо е празникът като празнуване, а друго е празникът като църковно честване. Първото внася разнообразие в живота ни, а второто е промяна в нашата монотонност.

Възкресението е различно като църковно събитие и като празнично отбелязване. Но и от църковна страна има развита богата празничност: разнообразни служби, символи с изнасянето на Кръста, плащаницата, опелото Христово, – всички тези неща се редуват. Имаме, разбира се, и червените яйца, свещите, агнето, възраждането на природата, връзката с пролетта и т. н.

Красиви обичаи. Всички те ни говорят за един празник на радостта, празник на любовта, празник на външните форми, на човешките връзки. Църквата обаче не празнува просто някакво възкресяване. Църквата празнува Възкресението на Христос, което означава три неща: първото е съкрушаването на силата на дявола, второто е победата на Христос над смъртта и третото е възможността на човека да възкръсне и самият той.

С Христовото Възкресение се разкрива Неговата божественост, тъй като нито смъртта, нито гробът успяват да Го задържат, но същевременно се проявява и възможността на човека да разкъса връзките на смъртта. Ще го обясня с един прост пример.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

9f5102f034c07244e5e53480bd752941Интервю с о. Йордан Карагеоргиев, ръководител на Културно-просветния отдел на Старозагорска митрополия

Отче, реалностите в България и в Българската православна църква (БПЦ) могат ли да върнат хората към вярата?

Текат процеси, които бавно променят мисленето на хората. Прагматичността и забързаността, постепенно налагащи своя отпечатък върху делника, в душите, в сърцата ни, няма как да бъде игнорирана. Заради икономическата ситуация повечето активни хора работят и извън работата, която имат. Този прагматизъм допълнително натоварва съзнанието на хората и е една от причините да потърсят Бога, духовността. Всеки от нас търси мир, някаква утеха и се надявам, че тя може да се намери само при Бога. Най-краткото определение за Бога е „Бог е любов“. Всички, осъзнаваме или не, имаме нужда и от обич, имаме нужда и обичта да излиза извън нас. Това, че не получаваме обич е болезнен процес, но най-болезненото е, ако не можем да дадем воля на това, което е стаено в нас – на обичта, на потенциала за обич, закодиран във всяка човешка душа и всеки човешки житейски път. В забързаността човек не може да срещне човека и се чувства беден. Може да имаме много блага – вили, луксозни коли или нещо друго видимо. Но в душите ни има празнота и се мъчим да я запълним с видимо нещо. Тя не може да се запълни така, тя се запълва с нещо невидимо, за което говори и Екзюпери – най-същественото е това, което може да се види със сърцето. Това са духът, вярата, утехата, която копнеят сърцата. Неслучайно по време на празници хората стават по-любвеобилни. Празничната обстановка ни подтиква да се вгледаме и да потърсим радост за душите си. Подсъзнателно тази радост преминава в подарък за по-бедни и хора в нужда.

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.