Мобилно меню

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

5 M.Stoyadinov- Много критики бяха отправени към българските архиереи заради това, че продължават богослуженията както досега – без ограничаване на събирането на много хора, с причастяване от една лъжичка. В писма и изявления на митрополити имаше призиви хора със симптоми да не ходят на служба, да се дезинфекцират често храмовете, да не се целува ръка на свещеника... Според Вас достатъчно ли е това, необходими ли са по-драстични мерки и ако да, какви да са те съгласно църковното учение?

- Процесът е изключително динамичен и много неща, изречени или извършени вчера, утре ще бъдат надградени. Защото повечето мерки, независимо дали идват от страна на Св. Синод или от държавата изобщо, следват събитията. Ако сградата гори, всеки инструктаж за противопожарна безопасност „следва събитието“.

За да отговоря, ще предпоставя две базисни самооценки. Първата е: аз не нося вируса. Втората: аз нося вируса. Забележете, не казвам болен или със симптоми. Мога да нося вируса и да го предавам на другите около мене седмици преди изобщо да се появи симптом.

4.8896103896104 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (154 Votes)

2020 03 18 1104В стремежа си да помогне на своите енориаши, поверени на пастирската му грижа, един български свещеник (служещ зад граница) предложи тези дни молитва, която всеки може да включи в личното си всекидневно правило при сегашните тревожни обстоятелства. Свещеникът не желае да се обявява името му, но нашата молитвена благодарност нека е към Бога, Комуто той предано служи.

Всемогъщи Боже, Който всичко си създал и си ни дал светлина и живот, надарил си ни с разум да познаваме своя Създател и свободна воля да вършим онова, което е добро и полезно.

Ти искаш всички да се спасят, за да продължат да се усъвършенстват в добродетел и да напредват в живота и вярата за Твоя прослава. Ти си Път и Истина, Ти си Спасение и Избавление, Защита и Закрила за всички, които се обръщат към Тебе.

Молим се за самите себе си, за нашите семейства и приятели (тук можем да споменем имената им). Молим се този ден да бъде за всички нас съвършен, свят, мирен и безгрешен – особено по отношение на запазване от тази болест, наречена COVID-19, коронавирус или под каквото и име или без име да съществува.

4.544 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (125 Votes)

109318958При обявеното извънредно положение в страната човек няма какво друго да прави, освен да си мисли. Да мисли и да си спомня. И така аз си припомних една приказка, в която се разказва за цар, който иска да погуби всички възрастни хора, защото вече не са полезни за царството му. Само един млад мъж престъпва царската заповед и скрива своя баща. Когато царят поставя предизвикателство пред своя народ (различните разказвачи имат различни варианти), само момъкът, скрил баща си, успява да се справи и изпъква пред другите със своята мъдрост. Във финала на приказката находчивостта на младежа е разкрита, глупостта на царското решение е разобличена, а към възрастните хора всички започват да се отнасят с особено уважение.

Тази приказка я знам от своята баба. Ако не беше покойница, тя и сега щеше да посещава църквата всяка сутрин. За нея нямаше да има значение какво е казал премиерът, президентът или председателят на кризисния щаб. Защото за баба ми най-важната институция беше Църквата.

Ние, членовете на Църквата, сякаш винаги помним тази приказка и най-вече поуката от нея: милостта и любовта носят спасението. Чрез милост и любов царството е спасено. Царят прощава на своя поданик нарушаването на заповедта. Защото царят е добър и милостив и освен да наказва той умее и да прощава. Ето пример на грижа за народа. Ето модел, в чието следване не се съмняваме.

4.6742857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (175 Votes)

 DSC1066Въпросите

И този път кризата завари православните неподготвени. Не просто неподготвени, а несигурни в собствения си исторически и богословски опит. Можеш ли да се заразиш при причастяване? Каква част от богослуженията и отдаваната почит чрез целуване е разумно да бъде ограничена? Защо йерарсите и най-изтъкнатите теолози си противоречат толкова неприкрито в практическите съвети към народа?

Освен разминаване в идеите за конкретни действия в конкретни условия на пандемия, събитията от март 2020 г. показват нагледно колко отделѐн е днешният православен човек от представата за непоклатимата една Христова църква. А дори той самият да не се чувства отделѐн от извънвременната църква, то братята от неговата енория или йерарсите от поместната му автокефална общност го принуждават да признае практическото разделение на християните дори по отношение на основополагащи въпроси като пребиваването в храма и причастяването с Господните Тяло и Кръв.

4.8736842105263 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (95 Votes)

10leproi2

За читателите на Двери публикуваме откъси от дискусията в медии и социални мрежи на гръцки богослови и духовници относно църковните мерки за профилактика на вярващите

Хризостом Стамулис: 

Редовното божествено Причастие на св. Яков

Знаете, че в православното богословие съществува нещо, което наричаме богословска икономѝя, коята заменя акривѝята на догмата, когато го изисква пастирската необходимост. Казва ни как да се отнасяме към проблем, който е излязъл извън познатите исторически условия на миналото. Ние трябва да почерпим от нашето предание практики, които да ни бъдат полезни за нуждите ни днес. В нашия случай това е коронавирусът.

Дори и по актуалния въпрос за божественото Причастие, който предизвика толкова реакции, има заместителни решения на причастяването от един потир и една лъжица. В този случай е показателна божествената Литургия на св. ап. Яков, която отразява една древна практика. Служи се два пъти в годината – в деня на св. Яков и в първата неделя след Рождество Христово. В тази служба хлябът и виното се предават отделно. И тъй като в миналото църквите са били големи, виното се е раздавало в много потири. Може да почерпим опит от тази практика. Трябва да бъдем гъвкави. В богословската икономѝя гъвкавост се нарича да решаваме проблемите в дух на икономѝя според житейските нужди.

 

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики