Мобилно меню

4.6734693877551 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (49 Votes)

pilateПиша този текст като християнин и искам от самото начало да подчертая това, макар че ясно виждам как определени медийни среди се опитват да наложат онова, за което ще пиша тук, като обществено-политически, та даже като най-горещо обществено-политически проблем. Става дума за медийната война против намаляването на срока на осъдителните присъди за тежки престъпления, когато подсъдимият е направил доброволни самопризнания. Вместо доживотен затвор (без право на замяна) в такива случаи съдът намалявал наказанието на… „между двадесет и тридесет години затвор“.

И ето: „обществото ни“ е възмутено от подобна снизходителност! Поне така твърдят споменатите медийни среди, които буквално всеки ден издирват по някой юрист, адвокат, „общественик“, интелектуалец, които да огласят „възмущението“ му от страниците на вестника.

Да се разберем – за нито един от случаите, които се разискват: за убийството и изнасилването на журналистката в Русе, за убийството и изнасилването на малко момиче в село Сотиря, последвано от още едно посегателство в същото село, дори за убийството на сина на Христо Монов (за което версиите са крещящо противоречиви и чийто убиец бе освободен не след една или две, а след 12 години в затвора) – аз не отричам, че представляват тежки престъпления, които заслужават наказание. Да се отнеме живота на човек, от християнска гледна точка означава да се „апострофира“ Божията воля „да бъде“ една уникална, абсолютно не-повторима личност, която Създателят е „извикал“ в битие веднъж и завинаги – не само за тукашния временен живот, но и за вечното ѝ спасение. Дал ѝ е свободата да измине уникален жизнен път, да осъществи своите неповторими жизнени „истории“, да „окръгли“ скъпоценния кристал на паметта за своето детство, младост, зрялост; да бъде неповторимият „любим“ („любима“) за съпругата или съпруга си, които като никой друг ще срещне по пътя си. Да стане като никой друг майката (или бащата) на децата, които никой, никой друг освен нея (него) не би могъл да има. И ето: Божията воля за ето този абсолютно уникален, незаменим, не можещ да се роди отново човек убиецът радикално „апострофира“. Да, това е ужасяващо.

4.6125 1 1 1 1 1 Rating 4.61 (80 Votes)

48195508156 1ebbc26d6d o 660x330Интервю с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по повод началото на академичната година.

Доц. Найденов, поемате ръководството на Богословския факултет в момент, когато много специалности в СУ, в това число и Теологията, не могат да запълнят държавната поръчка за студенти. Какво ще предприеме новото деканско ръководство във връзка с тази криза за желаещи да учат?

Така е. Основното затруднение пред академичното образование изобщо е недостигът на студенти. Но това е резултат от процеси, които са извън нас. Ние можем да  потърсим пътя към младите хора и да ги убедим, че Богословският факултет е доброто място за обучение и възпитание, което е постижимо чрез разпознаването му като партньор от БПЦ – Българска патриаршия и правилното му позициониране в обществото. Достатъчно е да познаваме 2 член на Правилника на Богословския факултет, за да се убедим в това: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служение на българския народ и Българската православна църква (БПЦ) за подготовка на свещенослужители, църковнослужители, както и за преподаватели по религия във всички училища в страната (светски и духовни), а също и на дейци във всички сфери на духовния живот“.

Потенциалният студент е млад човек, на когото трябва да се предложи добър продукт (обучение) според съвременните изисквания и методи. Това включва материално-техническа база и нова и интересна научна продукция и проекти, разнообразие от дисциплини и интердисциплинарни програми, книги и пособия, възможност за мобилност и участия в живота на БПЦ. Осъзнаването на тези потребности и мерките, които трябва да бъдат предприети ще доведе до привличането на младите хора. Това има намерение да стори ръководството.

Само като статистика искам да отбележа, че тази учебна година студентите бакалаври в първи курс и в двете форми на обучение (задочна и редовна) са повече от миналата година.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

Откритото писмо на руските свещеници за освобождаване на политическите затворници в страната от 18 септември (публикувано в сайта Правмир) предизвика разгорещена полемика в руското общество. Сблъскаха се позициите на представителите на църковното статукво, изразени до този момент преди всичко от чиновници в Московска патриаршия, и тези, които приветстват постъпката на клириците. Ще ви запознаем с първата официална реакция на писмото, която озвучи два дни след неговата поява зам.-председателят на Отдела по взаимодействие с обществото и медиите Вахтанг Кипшидзе, както и с отговора на историка проф. Андрей Зубов, негов преподавател и наставник  в миналото.

c8На пресконференция Вахтанг Кипшидзе заяви, че писмото на свещениците е „опит за участие в правозащитна дейност и на практика то се превърна в политическа декларация. Църквата има право на обгрижване и активно се възползва от него, в това число и непублично. Това става и по линия на Отдела за взаимодействие с обществото и медиите, и по линия на православните обществени организации“. „В Русия, както и във всяка страна, включително и в държавите, където живеят подписалите въпросното заявление свещеници (намек, че писмото няма вътрешна тежест; на практика от 185 подписали писмото клирици 19 живеят извън Русия, включително в Украйна и Беларус, бел. ред.), има несправедливо осъдени, но когато от тях се избират само няколко подсъдими, най-известните в медиите, това е политика, а не пастирска грижа“, заяви Кипшидзе. Все пак, според него, въпросните клирици „чувстват обществената необходимост от справедливост и са се опитали да я удовлетворят, както могат, като е възможно те искрено да съчувстват на съдбата на тези, които са в затвора, независимо от тяхната вина. Но на всички трябва да е известно, че с политически декларации може единствено да се прави опит за борба с властта, а не да се преобразява света на основата на Христовата истина. Проблемът обаче е в това, че борбата с властта никога не е била и няма да бъде мисия на Църквата“, подчертава представителят на патриаршията. „Подписването на декларации, в които по странен начин се смесват политическата риторика и свещените текстове, е лесен, но безполезен път. Много по-разумно би било тези небезразлични свещеници да съберат средства за способен адвокат, който може действително да помогне“.

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (54 Votes)

Атмосферата в Софииските централни гробищаНа никого не му се чете за гробове. И знам: като сложиш такова заглавие, не храни надежда да ти прочетат написаното.

Ама какво да напиша – онова, за което си мисля ли? Тогава хич няма да погледнете дори. Защото си мисля за запустелите ни души.

Ако си мислите, драги ми читатели, че душата ви цъфти („и връзва“ – извинете ме за шегата!), отидете на гроба на някой от най-близките ви и го вижте – както изглежда той, така вероятно е и душата ви.

Но преди да се засегнете, нека ви кажа, че това го казвам и на себе си. Защото и при мене нещата стоят по същия начин. И при тебе са така, и при нея, и при него, и така нататък, докъдето е българско.

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (27 Votes)

78Един от великите боговидци на св. Православие, св. Амвросий Оптински, обичал да повтаря на идващите при него поклонници: „Човекът трябва да е като колело. Само в най-долната си част трябва да се допира до земята. Всички останали части трябва да бъдат над нея“.

Това наставление е плод не толкова на неговия дългогодишен опит като духовник и наставник на хиляди чеда, а преди всичко на общуването му със Светия Дух. За нас, съвременните хора, това звучи като истинско проникновение.

Колко хубаво щеше да бъде, ако наистина беше така! Колко различен и далеч по-красив би бил животът на хората и особено на вярващите, ако бяхме го превърнали в реалност, част от нашето битие.

 

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.