Сръбската православна църква се оказа незаобиколим фактор за политическите и обществените процеси през последните близо три години в малката адриатическа република Черна гора. Всичко започна през декември 2019 г., когато управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента на Черна гора Мило Джуканович прокара през местния парламент закона за имотите на вероизповеданията, с което посегна върху собствеността на СПЦ.
Аргументите на Джуканович и на правителството в Подгорица бяха, че с този акт се възстановява една историческа правда, свързана с края на Първата световна война, когато не само Черна гора, а и Цървата ѝ биват насилствено присъединени към Кралството на сърби, хървати и словени – Югославия, а Черногорската църква влиза в състава на СПЦ.
След приемането на закона покойният черногорски митрополит към СПЦ, Амфилохий, и неговият близък помощник еп. Йоаникий започнаха провеждането на ежедневни литийни шествия по територията на цяла Черна гора, които имаха открит антиправителствен характер. Протестиращите не постигнаха оставката на тогавашното правителство на Душко Маркович, но успяха да активизират всички недоволни от политиката на Мило Джуканович, който управлява Черна гора тридесет години (с едно кратко изключение от две години). И в месеците преди редовните парламентарни избори през 2020 г. създадоха голям фронт срещу него.
Така на 30 август 2020 г. партията на Джуканович беше принудена да слезе от управлението на страната, защото шестима депутати не им стигнаха да имат необходимите четиридесет и един гласа в Скупщината от общо осемдесет и преминаха в опозиция. След няколкомесечни преговори партиите около владика Амфилохий излъчиха коалиционно правителство, начело на което дойде технократът проф. Здравко Кривокапич. Самият той беше предложен от Амфилохий като обединителна фигура за опозицията в хода на изборите. СПЦ го представяше като вярващ, който може да върне спорния Закон за вероизповеданията и имотите им и да възстанови мястото на СПЦ в Черна гора. Правителството на Кривокапич обаче така и не успя да отмени закона заради острите действия на опозицията, което засили вътрешните противоречия, а партньорите срещу управлението на президента Джуканович се разделиха на различни лагери.
Междувременно влиятелният местен митрополит Амфилохий, черногорец, почина от COVID-19, а на погребението му и Сръбският патриарх Ириней се зарази и също почина, което доведе до промяна в СПЦ. Начело на нея застана Загребско-Люблянски митрополит Порфирий, а в Черногорско-Приморската епархия за митрополит дойде еп. Йоаникий. И вместо да се потърси нормално решение на проблемите между Черна гора и СПЦ се стигна през есента на 2021 г. до много сериозно напрежение заради действията на сръбския църковен елит да проведе интронизацията на Йоаникий в Цетине. Жителите на старата черногорска столица Цетине бурно протестираха, затвориха пътя до града, палеха гуми и издигаха барикади заради интронизацията на Йоаникий за нов сръбски митрополит.
Цетине винаги е било смятано за сърцето на черногорската държавност, която страната получава след Берлинския конгрес през 1878 г. В крайна сметка интронизацията предизвика напрежение в балканската държава. Сръбският партиарх Порфирий и гостите на церемонията пристигнаха с военни хеликоптери, осигурени от правителството на Здравко Кривокапич, което беше политически инжинерингов продукт на СПЦ в Черна гора, и това допълнително предизвика напрежение. СПЦ винаги е възприемала Черна гора като неотменима част от Сърбия, а черногорската независимост – като преходен елемент, който рано или късно ще бъде оправен и ще бъде възстановено старото статукво. Така тя ще се върне или в състава на Сърбия, или като обща държава с нея, каквато беше до 2006 г., когато се отдели с международно наблюдаван референдум.
Подобни възгледи, стигащи до пълно отрицание на черногорската държавност, имат и много сръбски политици в Белград. Всъщност Черна гора заема централно място, заедно с босненските сърби, в плановете за създаване на „сръбския свят“ в Западните Балкани по подобие на „руския свят“, пропагандиран от властите в Кремъл след анексията на Крим през 2014 г.
Политическата криза в Черна гора доведе до падането на правителството на Кривокапич и създаването на ново правителство, начело на което застана Дритан Абазович. Желанието на Абазович да реши въпроса с договора между Подгорица и СПЦ доведе до падането му от власт, тъй като най-големият му коалционен партньор, партията на президента Джуканович, оттегли доверието си от кабинета само четири месеца след създаването му. Според подкрепящите подписването на Основния договор между Черна гора и СПЦ този документ формално слага край на десетилетията на атаки срещу единствената канонично призната православна църква в Черна гора. Според премиера Абазович споразумението със СПЦ трябваше да бъде подписано, за да се постигне подкрепа от две трети и да се деблокират реформите в съдебната система в Черна гора. Абазович коментира, че всеки, който иска дестабилизация, помага на руското влияние в Черна гора и иска през октомври, когато са насрочени местни избори в няколко общини, „да направи това, което се случи в Косово“, намеквайки за блокадите в северната част на Косово.
Всъщност Джуканович се обяви против договора, който премиерът Абазович подписа, защото в него не е гарантиран суверинитетът на Черна гора. В интервю за изданието „Аутономия“ Джуканович се изказа доста категорично, казвайки, че „СПЦ използва лъжи и извършва исторически фалшификати. СПЦ е най-зловещият инструмент на великосръбския национализъм и руския империализъм на Балканите. СПЦ участва в кражбата на черногорската история“.
СПЦ постигна целта си, подписвайки документа с властите в Подгорица, но на твърде висока цена – вкара Черна гора в сериозна политическа криза. Никак не е сигурно, че в конституционния срок от три месеца партиите в черногорския парламент ще се споразумеят да създадат ново правителство. Но дори и да успеят, не е сигурно, че то ще изкара до 2024 г., когато би трябвало да са редовните парламентари избори. Все по-ясна става переспективата, че в страната ще има предсрочни парламентарни избори заедно с местните избори, които са насрочени през октомври.
Освен Сърбия също и Русия е сред основните противници на Черна гора, защото Подгорица спазва политиката на санкции на ЕС срещу Москва заради агресията ѝ в Украйна. Месец преди да падне правителството на Абазович замрази четиридесет и четири имота, собственост на руски граждани в Черна гора. Това беше направено като част от спазването на режима на санкции от страна на EС, наложен на Русия във връзка с войната срещу Украйна. Според местни експерти руските граждани и компании са инвестирали над 129 млн. евро в черногорската икономика през миналата година, включително 49.46 млн. евро в недвижими имоти, които руснаците са закупили в нея.
В контекста на войната в Украйна политическата нестабилност в Черна гора е онази част от неясната политическа мозайка в региона, която кара наблюдателите да са много внимателни. Преди няколко месеца Черна гора и България затвориха въздушното си пространство и не позволиха на руския министър на външните работи Сергей Лавров да посети Белград, което вбеси Москва, а преди десет дни адриатическата страна обяви за „персона нон грата“ руски дипломат от посолството в Подгорица.
Ще продължи ли СПЦ да се меси в обществените и политически процеси в Черна гора предстои да видим. И политиката на Белград не е много по-различна от тази на СПЦ, защото през последните години сръбският президент Александър Вучич не е посетил нито веднъж Черна гора, което се приема като отношение спрямо действията на Подгорица към местните сърби. Белград подпомага активно сърбите в Черна гора и даде ясно да се разбере, че няма да признае изхода от предстоящото преброяване в страната през есента, ако в него половината от жителите ѝ не се обявят за сърби и за привърженици на СПЦ, което може да се възприеме като пряка намеса във вътрешните ѝ работи. Ясно е, че Черна гора е изправена пред сериозни предизвикателства както във вътрешнополитически, така и в регионален аспект, което засилва тревожните очаквания, че процесите могат да излязат извън контрол.
