В деня на светите Трима светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст темата за майката е благодатна за разсъждения. Защото неизменно в житията им се споменават и онези благородни по душа (независимо от произход) жени, които са възпитали „трите най-велики светила на Трислънчевата Светлина“, както ги възпяваме в днешното богослужение. Еммелия („хармонична“, „благозвучна“) на св. Василий, Нона на св. Григорий и Антуса („цветуща“) са дали най-доброто от себе си, за да отгледат и възпитат добри деца и отлични Божии служители. На които днес основателно се възхищава цял свят и с признателност ги почита.
А иначе най-различни неща могат да се чуят за майките на владиците. Едни с амбицията си да видят своето дете църковен княз го подтикват всячески да напредва в кариерата си. И както се сещате, думите всячески и кариера „се връзват“ с думата княз. Човешко е, ще каже някой, а ние няма да го обсъждаме.
За други майки още с посвещаването на детето им на монашество настъпва удовлетворение и често сами постъпват в манастир. Има и у нас такива примери. А тези примери не искат никакво обсъждане.
Днес си отиде една майка на владика, която живя дълго, смирено и с благодарност към Бога. Упокои се в дълбока старост майката на покойния Неврокопски митрополит Натанаил († 16 ноември 2013 г.) Мария Калайджиева.
Тя е родена на 13.1.1932 г. в с. Мокрище, Пазарджишко. Оженва се за Иван от гоцеделчевското с. Копривлен, бежанец от Драмското село Старчища. В Копривлен се ражда първото им дете – Илия. После отиват да живеят в Мокрище, раждат се и другите им три момчета – Георги, Димитър и Стефан. Възпитават ги в православната вяра и благочестие. И със сигурност не е била приятна изненада отиването на тринадесетгодишния Илийчо в Троянския манастир без тяхно съгласие. Искат да си го върнат, но той се съгласява само при условие, че ще учи в Духовната семинария и ще стане послушник в манастира. Така започва духовният път на послешния митрополит Натанаил.
След него и други две от децата се насочват към семинарията и академията, а Димитър става и свещеник. Накрая идва ред и на внуците, които учат също в семинарията.
Както отбеляват от Неврокопска митрополия, Мария Калайджиева взема активно участие в много социални дейности на епархията още с избирането на митр. Натанаил през 1994 г. Години наред тя безплатно работеше в митрополийската кухня за бедни, всеки ден неуморно готвеше и раздаваше храна на нуждаещите се хора. Тя помагаше много години и за детските летни лагери в Хаджидимовския манастир „Св. вмчк Георги“, започнали още от 1994 г. Баба Мария се включваше и във всички други дейности, за които имаше сили. Затова тя ще остане в умовете и сърцата на всички със своята всеотдайност, грижовност и майчина любов.
По Йововски обаче сърцето на Мария изпитва не само удовлетворение, а и много мъка – загубва съпруга си, после най-големия си син, а сетне и двама от внуците. Един Бог знае колко сълзи е проляла баба Мария на гробовете им. Но вярата я крепеше и тя продължи да живее в Гоце Делчев, където беше погребала съпруга си и където е гробът на първородния ѝ син. През всичките тези години нейният живот преминаваше между дома, храма и гробовете на милите ѝ съпруг и син. Докато Бог я призова при Себе Си.
Утре след заупокойна св. Литургия в катедралния храм „Св. Кирил и Методий“ Неврокопският митрополит Серафим ще извърши опелото на Мария Калайджиева и тялото ѝ ще бъде погребано до това на съпруга ѝ Иван в градското гробище, където тя от години си беше приготвила гроб.
Бог да я прости и да приеме душата ѝ в Своите обятия!
