Днешният съботен ден преди Петата неделя от Великия пост (посветена на св. Мария Египетска) се нарича Акатистна събота, защото в нейното богослужение се включва и така нареченият акатист на Пресвета Богородица. Той се извършва всъщност в петък вечер, но за това по-долу.
Понятието акатист е гръцко и означава „неседален“, защото вярващите стоят прави по време на неговото изпълнение. Има и песнопения, които се наричат седални, каквото наименование носят също 20-те групи псалми от Псалтира, но при тях е запазено гръцкото название: катизми. Това пък означава, че вярващите (а и клириците) могат да седят по време на тяхното четене или пеене.
Нека тук кажем също, че стоенето прави при православното богослужение не е задължително по време на цялото богослужение, каквото и да е то (вечерна, утринна, литургия и др.). Затова на определени места от службата свещеникът (или дяконът, ако служи и дякон) приканва: „Премудрост, про̀сти!“, т. е.: „Премъдростта (е това), (застанете) прави!“. Защото прилагателното простъ на църковнославянски означава не само прост, неук, но също: неделим; прям; прав, правостоящ.
Вероятно повечето читатели знаят, че акатистът е поема-възхвала (в случая – на Божията майка, но може да е и на Иисус Христос или на някой светец) в 12 двучастни песни, съставени от кондак и икос. Кондакът е по-кратка литературна форма, само в една строфа, а икосът е по-пространен и има две части: въведителна строфа и основна част от 12 изречения-призиви, започващи с призива към св. Богородица „Радвай се“. Този призив е зает от обръщението на св. архангел Гавриил при благовестието му към св. Дева Мария: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“.
Икосите завършват с едно и също изречение: „Радуйся, невесто неневестная“, което означава „Радвай се, невесто, която не си познала брак (брачна връзка)“. Това изречение се явява тринадесето след дванадесетте призива във всеки икос с различно съдържание. А кондаците завършват с призива „Алилуйя!“ (от еврейски: „Хвалете Бога!“).
Накрая трябва да се отбележи и това, че през Великия пост по някаква причина има изместване на богослужебните последования напред във времето, като се стига и до парадокса вечерната да се изпълнява сутрин, а утринната – вечер. Това изглежда странно и наистина е такова, но всъщност по съдържание песнопенията и на вечерната, и на утринната за даден ден имат съвсем сходно съдържание, тъй че объркването е само за певците. Те обаче са научили тези неща още при подготовката си и те не ги объркват.
Това изместване напред има отношение и към Богородичния акатист през Великия пост, чийто текст е поставен в службата за събота, но се изпълнява в петък вечер. Така вчера в късния следобед (в обичайното време за вечерната служба извън великопостния период) беше отслужен акатистът на св. Богородица. Защото по църковния календар денят започва от вечерта и денонощието („нощодение“, ако е позволено това разместване) завършва преди настъпването на следващата вечер. Някога това е ставало при залез слънце, но в наше време ние сме прекалено зависими от устройствата (механични или електронни) за отмерване на времето.
Вчера, в петък следобед на тази пета седмица на поста, се прочете целият акатист, но той в предишните четири седмици на поста се четеше всяка петъчна вечер по една четвърт, т. е. по три кондака и три икоса, докато тази седмица се изпълни целият акатист. Нещо подобно стана и с покайния канон на св. Андрей Критски, който се изпълни по една четвърт в първите четири дена на първата седмица от Поста, а в сряда на петата седмица вечерта се изпълни целият канон.
За сведение на незапознатите: акатистът на св. Богородица може да се чете от вярващите самостоятелно по всяко време на годината. Съдържанието му е впечатляващо и затова много хора обичат да го четат сами или на групи извън храма, за да изразят почитта си към Божията майка.
