От тази вечер на възкресната вечерна започнаха песнопенията, свързани с предстоящия Велик пост. Както е известно, преди поста има четири подготвителни недели: на митаря и фарисея, на блудния син, Месопустна и Сиропустна. Първите три от тези недели имат след себе си шест дена, в които продължават да се припомнят основните идеи на въвеждащата ги неделя. Така започващата Неделя на митаря и фарисея ще ни напомня примера на двамата мъже, влезли в храма да се помолят. Но мислещият се за праведен фарисей не само не постигнал целта на молитвата, а дори загубил и предимствата, които би му дало изпълнението на заповедите, ако я нямаше онази гибелна надменност. От своя страна митарят, смятан от всички за грешник, спечелил Божията милост с пълното си смирение и разкаяние. Затова нека следваме неговия пример, както ни насърчават и песнопенията в тази неделя.
На вечерната:
Стихири на „Господи, воззвах“, гл. 1
Нека не се молим като фарисея, братя, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде унижен, но да се смирим пред Бог и в пост да извикаме като митаря: Боже, смили се над нас, грешните!
При Тебе, единствения Владика, дойдоха фарисей, обладан от тщеславие, и митар, приведен ниско в покаяние, но онзи, който се хвалеше, беше лишен от благата, а непродумалият нищо се удостои с даровете; укрепи ме в тези въздишки, Христе Боже, защото си човеколюбив.
Слава…, гл. 8
Вседържителю Господи, зная колко могат да помогнат сълзите, защото те изведоха Езекия от вратите на смъртта, грешницата избавиха от многогодишната греховност, а митаря оправдаха за разлика от фарисея; и се моля: причисли ме към онези и ме помилвай!
На стиховните, Слава…, гл. 6
От моите беззакония очите ми са натежали и не мога да погледна и да видя небесните висини, но Ти, Спасителю, приеми като митаря и мене, който се разкайвам, и ме помилвай.
На утринната:
Кондак, гл. 4, подобен „Явися днес…“
Да избягваме надменните думи на фарисея, но от митаря да се научим на смирение с въздишки, като викаме към Спасителя: смили се над нас, Ти единствен си снизходителен!
Друг кондак, гл. 3, подобен „Дева днес…“
Да поднесем на Господ митарски въздишки ние, грешните, и да паднем пред Него, Владиката, Който желае спасението на всички хора и дава прошка на всички каещи се, понеже Той, бидейки Бог, съвечен на Отец, се въплъти заради нас.
Икос
Нека всички смирим себе си, братя, като бием съвестта си с въздишки и ридания, за да се видим после, при вечния съд, невинни и да получим прошка, вярващи! Защото там е истинското прощение, за което нека сега се помолим да го видим; болка, скръб и дълбоки въздишки бягат оттам, от дивния Едем, чийто създател е Христос Бог, събезначален на Отец.
