На вниманието на читателите ни предлагаме една забележителна молитва на преподобния Исаак Ниневийски или Сириец. Църквата е отредила неговата памет да се чества на 28 януари, заедно с другия много известен сирийски отец – преп. Ефрем (4 в.).
Св. Исаак е живял през втората половина на 7 в. Родом сириец, той e отлично образован и високо духовен църковник. Живял e отшелнически уединен, но и в манастир недалеч от библейския град Ниневия. Известно време е Ниневийски епископ, а после отново се връща към монашеския живот и до своята кончина се подвизава, пише и наставлява в т. нар. Скитска пустиня, южно от Нитрийската пустиня и на запад от делтата на р. Нил, където и до днес съществува манастирът „Дейр Сурианѝ“. Написал е много съчинения на сирийски език. Канонизиран е както от Православната, така и от дохалкидонските църкви.
Подвижникът-мистик задълбочено разяснява Св. Писание, божествените тайни, Христовия съд, духовното ръководство, описва и анализира съзерцанието и молитвата, същността на монашеския живот, състоянието на праведност и греховност, способите за самоусъвършенстване.
Текстът на дългата, но много дълбока по съдържание и поетична по език молитва преведе от руски език българският свещеник Траян Горанов, служещ в гръцка църква в гр. Торки, Великобритания. Ето и текста на самата молитва:
Всеславни Боже, Който живееш в неразгадаемо мълчание! С всичките си кости и от все сърце Ти принасям служба, достойна за Тебе, а душата ми се скланя глава до̀земи. Заради моето обновление Ти си построил на земята скиния на любовта (човешкото тяло на Иисус Христос, бел. ред.), място за почивка на Твоята воля, храм от плът, устроен чрез свещения елей, който превишава всяко светилище. Ти си го изпълнил със Своята святост, за да се извършва в него служението на всички; в него си указал поклонението на вечните ипостаси на Твоята Троица и на световете, които си сътворил по Своята благодат, разкрил си неизказаната тайна и сила, която не може да бъде почувствана или разпозната от сетивата на Твоите творения, получили живот от Тебе. Пред нея ангелските същества са потънали в мълчание от учудване пред облака на тази вечна тайна и пред потока от слава, изтичащ от изумлението, защото в мълчание ѝ се покланя всяко разумно същество, като се освещава и става достойно за Тебе.
Падам в подножието на нозете Ти и пред Твоята свята десница, която ме сътвори и ме направи човек, който да Те познава. Но аз съгреших и извърших зло пред себе си и пред Тебе, като изоставих светия разговор с Тебе и отдадох дните си на разговори с похотите. Умолявам те, Господи, не зачитай греховете на моята младост, нито незнанието в старостта ми и слабостта на моята природа, която ме победи и ме удави в размисли за омразни неща. Но от досадното лутане на моето сърце в похотите обърни го към Тебе, за да заживее в мене съкровената светлина. Твоето благоволение към мене винаги е предугаждало всяко мое желание за добро и всяка готовност на сърцето ми към добродетел. Ти никога не спираш грижата Си за мене, за да изпиташ свободна ми воля, напротив, както баща се грижи за малкия си син, така и Твоята грижа ме съпътстваше, Твоята отеческа благодат посети моята немощ и Ти не се стремеше да изпитваш моята воля, защото ме познаваш отвека — Ти знаеше, че аз по-зле от малко дете съзнавам къде отивам.
Умолявам Те, Боже, изпрати ми помощ от високите Си небеса и отстрани от сърцето ми всяко зло действие и всяко плътско желание. Не ме лишавай, Господи, от Твоята защита, за да не ме намери врагът ми и да ме победи, както му се иска, и да не ме унищожи напълно. Защото Ти си Този, Който дава покаяние и плачещо сърце на каящия се грешник, така че с утешението от плача и от дара на сълзите освобождаваш сърцето му от подтискащото го бреме на греха.
Хлопам на вратата на Твоето състрадание, Господи, изпрати ми помощ заради моите безразборни пориви, отровени от множество страсти и силата на мрака. Възбуди в мене страдание от гледката на моите рани, дори то и да не отговаря на силата на греховете ми, защото, ако осъзная степента на своите грехове, Господи, душата ми няма да понесе горчивата болка от тях. Помогни на слабите ми пориви към истинско покаяние и нека да получа облекчение от бремето на греховете чрез това страдание, което е Твой дар, защото без силата на Твоята благодат аз съм напълно неспособен дори да надникна в себе си и да позная греховете си, така че, като ги видя, да мога да се успокоя от прекалената си разсеяност.
О, име Иисусово, ключ към всички дарове, отвори ми вратата, за да вляза в Твоята съкровищница и да Те възхваля от все сърце за Твоите милости, които дойдоха върху мене в края на времената, защото Ти дойде и ме обнови със знанието за бъдещия век.
Възхвалявам Твоята свята природа, Господи Боже, защото Ти направи моята природа светилище на Твоята съкровеност и кивот на Твоите тайни, място на Твоето обитаване и свят храм на Твоето Божество — храм на Този, Който държи скиптъра на Божието царство, Който управлява всичко съществуващо, Който е съкровищница на вечната Божия слава, обнова за служещите Ти огнени чинове, път към познаването Ти, врата към дома на Твоето явяване, съвкупност от Твоята сила и велика мъдрост — Иисус Христос, Единородния от Твоята утроба и „остатъкът“, събран от Твоето творение — както от видимото, така и от умопостижимото.
О, Тайно, извисяваща се отвъд границите на словото и мълчанието, Която се въчовечи, за да ни обновиш чрез доброволно съединение с плътта, открий ми пътя, по който бих се издигнал до Твоите тайни, като вървя по ясната пътека на безмълвието, изоставил помислите на този свят. Събери ума ми в мълчалива молитва и да замлъкнат в мене блуждаещите помисли благодарение на този просветен разговор на молитвата и на пълното с тайни удивление.
Пред престола на Твоето величие, Господи мой, падам аз, който съм прах и пепел, и изметът на човечеството. Безброй хиляди ангели и неизброими легиони серафими с огнени възхвали и свети движения Ти принасят духовна служба в съкровеността на природа си — на Тебе, Който имаш свята природа, скрита от сетивата и знанията на всяка твар, защото с твоята помощ, Господи, Ти си близо до всекиго по време на нещастие и Твоята врата е отворена навреме и не навреме за просбите на всички. Ти не се гнусиш от грешниците и Твоето величие не се отвръща от душите, опетнени с всякакви грехове, но извеждаш всекиго от безкрайните злини, както и мене, Господи, напълно осквернения, Ти удостои да падна по лице пред Тебе, така че да смея да изрека Твоето свято име с устата си, макар че съм съсъд на всякаква нечистота и съм недостоен да се числя сред потомците на Адам. Дай ми, Господи, да се осветя с хваленията към Тебе и да се очистя чрез паметта за Тебе, обнови живота ми чрез промяна на мислите и благотворни помисли, които Ти с Твоята благодат възбуждаш в мене. Бъди пътеводител за моя разум в размишленията ми за Тебе и чрез обновяването на разума, което Ти предизвикваш в мене, ми помогни да забравя за нещата, които ме отклоняват от истинския път. Събуди в мене такива просби, които носят полза заради съгласието на моята воля с Твоята, защото Ти си Този, Който дава молитва на молещите се. Укрепи в мене една воля, която гледа към Тебе по всяко време, и помисъл, който никога не би отслабнал в надеждата в Тебе чрез постоянното умиране заради Тебе. Дарувай ми, Господи, да не Ти се моля с безчувствени думи на устата си, но да се хвърля на земята в съкровено смирение на сърцето и покаяние на разума.
Боже, благодарение на Твоето търпение към моите грехове Ти ми даваш живот на този свят; не ме лишавай от живот в бъдещия свят, който очакват с надежда тези, които тук сред скърби Те търсят.
Христе, Чиято любов накара светците да се отделят от семейство, род и удобни човешки жилища, така че силата на природните връзки да замлъква в тях пред сладостта на Твоята любов, Ти, Господи, дай ми от любов към Тебе да намразя всичко суетно в живота си и приживе да стана като мъртъв за всички удоволствия на този свят. С Твоята сила, Господи, да утихнат бурите, които се разпалват в членовете ми, и Твоята любов да ме отдели от света и от общуването с него. Начертай в ума ми един-единствен невидим образ, така че да бъде победено влечението към всякакви сладостни спомени за временния и видим свят.
Прекланям колене пред Твоето величие и падам пред Тебе на земята, Боже, защото Ти си ме привел в битие, макар да не съм Те молил за това, а и въобще не съм съществувал. Преди да ме образуваш в утробата на майка ми Ти си знаел, че животът ми ще бъде безпорядъчен и отстъпнически, но това не Ти попречи да ме създадеш и да ми дадеш всички права, с които си удостоил човешката природа, въпреки че знаеше предварително за всичките ми пороци. Ти знаеш за просбите ми, дори преди те да станат известни на самия мене, и за молитвите ми, преди те да бъдат произнесени пред Тебе, но дай ми, Боже мой, в този час и онова, което смяташ за необходимо за жалката ми природа, която е в опасност. Знаеш за скръбта на моята душа и в Твоите ръце е нейното изцеление.
О, Сило, благодарение на която древните отци сломиха мощните и страшни атаки на бунтовника-сатана. Тези хора, бидейки с човешка природа с многобройните й нужди, бяха подобни на онези, които нямат никакви нужди, и на земята показаха подобие с бъдещата действителност; и Ти си превърнал човешките гробове, пещерите и скалните проломи в места, където обитават Твоите откровения към тях. Излей в сърцето ми жарта на техните мисли, та да се укрепя от тях и да потъпча естественото желание и страха пред „противника“, посей в мене знание за смирението и неудържимо желание да вървя право към Тебе. Ти си прибежище за слабите, прав път за всички заблудени, място на убежище за застигнатите от бури. Сам Ти съборѝ гордостта на моя противник пред мене, разрушѝ силата на неговите хитрости против мене, унизѝ превъзнесената му гордост, изгладѝ съкровените Ти пътеки пред моите помисли, бъди ми утеха по време на моите бедствия и пътеводител в опасните места.
Слънце на истината, благодарение на Което праведниците видяха себе си и се превърнаха в огледало за своите поколения, отворѝ в мене вратата на познанието за Тебе, дарувай ми зорка мисъл, която да не се спъва в подводните камъни на прегрешенията, за да стигна до онова светло пристанище, до което са достигнали древните отци, които са Ти угодили с всичките си подвизи.
Освети ме с Твоите тайни, просвети моя разум с познанието за Тебе, нека надеждата в Тебе да засияе в сърцето ми, удостой ме вътрешно да се моля за това. Боже, Отче мой и Господи на моя живот, запалѝ в мене Твоя светилник, вложѝ в мене всичко Твое, за да забравя за моето. Пробудѝ в мене силата на удивлението от Тебе, за да надделее то над принудата на природата. Събудѝ в мене възможността да виждам Твоите тайни, така че да осъзная какво е вложено в мене чрез светото Кръщение. Ти, Боже, ми даде Пътеводителя, нека Той ми покаже Твоята слава по всяко време. Ти си ме предназначил да бъда светлината и солта на света, нека да не стана камък за препъване на моите приятели. Понеже съм напуснал света, нека да не обръщам поглед отново към него и към нещата, които отхвърлих, когато Ти давах обет. Поставѝ приятни юзди на сърцето ми, така че сетивата ми да не забелязват онова, което е извън пътищата на Твоите закони. Съсредоточѝ моите пориви към кораба на покаянието, така че в него да се радвам на живота насред морето, докато не стигна до прѝстана на Твоята надежда. Нека чрез паметта за Тебе умът ми да събере мъжество в изкушенията. Чрез сиянието на знанията за Тебе нека се освети пред мене пътят на мрака.
Боже, удостой ме да разбера тайната на Твоята любов, отразена в Твоя промисъл за сетивния свят, в създаването от Тебе на сътворения свят и в тайнството на смъртта на Твоя възлюбен Син!
Създателю наш, Който знаеш за болезнеността на моята природа, Сам Ти премахни насилието на врага над мене! Изгонѝ от членовете ми поривите на греха! Угасѝ жарта му в сърцето ми, простри целебната Си ръка към повалената ми душа! Завържи влеченията на плътта ми с оковите на Кръста! Умножи в мене пълнотата на любовта към Тебе, която идва от познаването на Разпнатия! Направи ума ми вътрешно съсредоточен чрез съкровените тайни, които се съдържат в Кръста! Укрепи в мене спомена за смирението на Твоя възлюбен Син! Умножи в мене удивлението пред Твоя промисъл за мене!
Боже, още преди да се помириш със света, Ти му даде Своя Единороден Син, а след помирението Ти Му даде да наследи престола на Твоето божество. Не оставяй мене, лишения от надежда, да сляза в гроба и да се окажа седнал в оковите на мрака на моите грехове, мъртъв за вечността.
Благодарим ти, Боже, за Твоя дар за света! Наистина, тварните същества не са в състояние да опишат неговото богатство, а тъй като и аз съм част от този свят, няма да спестя своята част от благодарността, която съм длъжен да Ти принеса. Затова дай ми да Те възхвалявам и да благодаря на Твоето име. Ти отдаде цялото Си съкровище на света: ако си отдал Единородния от утробата Си и от престола на Твоето битие за полза на всички, има ли нещо по-голямо, което не би дал на Твоето творение? Светът се съедини с Бога и творението стана едно с Твореца. Хвала на Тебе за Твоя непостижим промисъл! Наистина, велика е тази тайна! Слава на Тебе за Твоите тайни, които са скрити от нас! Удостой ме, Господи, да вкуся от тази голяма, скрита и съкровена тайна, която светът все още не е достоен да знае. Може би Ти си показал на Твоите светци нещо от нея — на онези, които живеят над света и които са над плътските движения във всички времена.
Потокът от Христови тайни подобно на вълните на океана залива разума ми. Бих искал да замълча пред тях, Господи, и да не говоря, но те се оказаха като горящ пламък в сърцето ми, който изгаря костите ми. Моята съвест ме изобличава и ми показва греховете ми. Твоята тайна ме зашеметява, но ме принуждава да се взирам в нея. Мълчаливо тя ми заявява: „Грешнико, не се бави поради страх от греховете си да се приближиш, защото тъкмо чрез размишляването върху тях ще бъде премахната от ума ти нечистотата на греха“.
Освободителю на нашата природа, развържи ме от скритите връзки, с които са оплетени вътрешните ми членове, и от очевидните препятствия пред външните ми сетива, така че да се устремя да вляза в рая на Твоите тайни и да вкуся от дървото на живота, от което на Адам не му беше разрешено да яде.
Спасителю мой, запази ме от бесовско прелъстяване! Боже мой, избави ме от отслабване на съвестта! Надеждо моя, излей в сърцето ми опиянение от надеждата в Тебе! Иисусе Христе, Който си възкресение и светлина за всички светове, положи върху главата на душата ми венеца на познанието за Тебе! Отворѝ неочаквано пред мене вратите на милостта, за да засияят в сърцето ми лъчите на Твоята благодат! Бъди пътеводител за нозете на моите помисли, докато стигна до Сион, Твоята свята планина! Удостой ме с онзи свят град, в който влязоха светците в края на своя път. Създателю мой и надеждо моя, котва на моя живот сред бури, подкрепа в моите немощи, чест в моето безчестие, изправѝ главата ми, склонена до земята, не ме предавай на волята на моя противник, не давай възможност на неговото безсрамие. Поставѝ пред него голяма пропаст, за да не препречва пътя ми и да не ме смущава. Дарувай ми в служба на Тебе да завърша краткия си и преходен живот, да се окажа близо до Тебе в края на дните си, да бъда в Твоето духовно лозе при залеза на моя живот. Удостой ме още преди времето на смъртта ми с онзи динарий, който си определил за работниците. По благодат, Господи, а не според делата ми ме удостой дори в единадесетия час от моя живот да съм буден в служение на Тебе. Нека светът не ме завладява със своите разговори, пълни с изкушения, и да не ме затвори в клетката на своите грижи.
Христе, Който се обличаш със светлина като с дреха, а заради мене стоеше гол пред Пилат, облечи ме с Твоята сила, с която Ти си осенил светците и поради която те излязоха победители в борбите с този свят. Господи, нека Твоето Божество да почива в мене и да ме води над света, за да пребъдвам с Тебе.
Христе, Когото многоочитите херувими не могат да гледат поради славата на Твоя лик, заради Своята любов Ти си получил оплюване по лицето Си: махни срама от моето лице и ми дарувай молитва с открито лице пред Тебе.
Христе, Ти поради дълга̀ на нашата природа към Бога отиде в пустинята и победи княза на мрака, като му отне победата, на която той се радваше в продължение на пет хиляди години; накарай го да бяга от мене — този, който през всички векове принуждава човешкия род да греши.
Позорният Кръст, който си носил заради мене, нека ми бъде като мост към спокойно убежище. Тръненият венецът, с който беше увенчана главата Ти, нека ми бъде шлем на спасение в жаркия ден на битката. Оплюването, прието от Твоето лице, нека ме подготви да имам открито лице пред съда на Твоето пришествие. Твоето свято Тяло, което беше разголено на Кръста, чрез любовта към Тебе нека ме направи като разпнат за този свят и неговите похоти. Твоята дреха, за която беше хвърлен жребий, нека разкъса на парчета пред очите ми дрехата на мрака, в която съм вътрешно облечен. Водата и кръвта, изтекли от Тебе, нека ми бъдат като свидетелство за освобождаване от предишното робство. Твоето Тяло и Твоята Кръв, съединени с тялото ми, нека пребъдат в мене като залог, че няма да престана да Те гледам постоянно в онова място, което няма край. Тайнствата на вярата, които съм запазил непокътнати в себе си, нека съхранят нещичко славно за мене в онзи ден, когато светът ще се подготвя да посрещне Твоето пришествие, и нека те запълнят там недостатъка на моето подвижничество.
В страшния час, Господи, когато Твоето Тяло и Твоята Кръв се жертват за спасение на света, нека бъдат споменати на светия Ти олтар всички отци и братя, които са в планините, в пещерите, в дебрите, в скалите, в суровите и пусти места, които са скрити от света и само Ти знаеш къде са те — тези, които са умрели и които са все още живи и Ти служат с тяло и душа. Свети Господи, Който живееш сред светците, у които почива Твоето Божество, спомени тези, които са напуснали временния свят и вече са станали като мъртви за живота в него, защото те излязоха да Те търсят и Те дириха усърдно сред своите беди и страдания.
Царю на всички светове и на всички православни отци, които в името на истинната вяра са претърпели изгнание и беди от гонителите, нека онези, които са в манастири, обители, пустини и безлюдни места по целия свят, които на всяко място и във всякакви местности се стараят да Ти угодят с дела на добродетелта, да ги придружава Твоята помощ, Господи, и да им бъде закрила през всички времена. Изпратѝ им постоянно съкровено утешение и привържѝ ума им към Себе Си във всичките им борби. Нека живее в тях силата на Твоята Троица и нека те Ти служат до края на живота си с добра съвест и добро поведение. Удостой ги с тихо пристанище, докато са все още в тяло. А тези, които водят ожесточени битки с бесовете, явно или тайно, изпратѝ им помощ, Господи, и ги осени с облака на Твоята благодат; възложи върху главите им мисления шлем на спасението; стъпчи силата на врага пред тях; нека мощта на Твоята десница ги подкрепя по всяко време, така че те в мисълта си постоянно да Те гледат. Облечи ги в бронята на смирението, та във всеки миг от тях да се разнася сладък аромат, услаждащ Твоята воля.
Спомени, Господи, също и тези, които страдат от силни болки и тежки телесни заболявания. Изпратѝ им ангела на милосърдието и умиротвори душите им, измъчвани от силните страдания на телата им. Пожалѝ, Господи, още и тези, които са под властта на жестоки, зли и безбожни хора. Изпратѝ им скоро ангел на милостта и ги спаси от ръцете на безбожниците. Господи мой и Боже мой, изпратѝ утеха на всички, които без вина търпят всякакви беди.
Осени, Господи, Твоята свята Църква, изкупена с Твоята кръв, за да живее в нея Твоят истински мир, който си дал на светите Си апостоли, свържи чедата ѝ със светите връзки на неразривната любов. Смутител да няма власт над нея и отстранѝ от нея гонения, метежи и войни както вътре, така и отвън. И нека управници и свещеници бъдат обвързани от траен мир и голяма любов, така че техният ум по всяко време да бъде изпълнен с Твоя образ и светата вяра да бъде защитна стена за стадото Ти. А мене, грешника, също удостой по техните молитви да се запазя по всяко време под мощната защита на Твоята свята ръка, която е Твоят промисъл, който обгръща всичко. Амин.
Умолявам Те и прося, Господи, удостой всички заблудени да познаят Твоята слава чрез истинното познание за Тебе.
А за онези, които са отминали от този свят, лишени от добродетелен живот, и са нямали вяра, бъди им защитник заради тялото, което Си получил от тях, така че от единното съединено тяло на света да възнасяме слава на Отец, Син и Свети Дух в царството небесно. И бъди онова наслаждение, което няма край во веки веков. Амин.
* Източник: Азбука.ру (бел. прев.).
