Мобилно меню

4.8653846153846 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (260 Votes)

27b4275cdf67fac8ef7af010ec180724 XLМного духовници препоръчват в дните на пандемията, когато сме затворени принудително в домовете си, да използваме това безценно време да четем Св. Писание. На страниците на Евангелието откриваме много вълнуващи и драматични истории, но по-важното е, че пред нас се разкрива образът на Христос, Неговото отношение към хората, наставленията Му за вечен живот. Евангелският текст не е просто историческо повествование, разказващо истории отпреди две хиляди години, неговият смисъл и послание са актуални и днес, ако ние изследваме и търсим отговори в свещения текст.

Днешните дни на пандемия са изключително предизвикателство за нас и много духовници сочат, че Бог допуска това изпитание, за да изведем важни поуки за начина си на живот и отношения към Него и помежду си. От Евангелието знаем, че сред педагогическите похвати, използвани от Христос, е и този: да отправя предизвикателства към Своите слушатели, дори да ги скандализира. С това Той насочва вниманието им към определен проблем, който им предоставя за размисъл. Св. ап. Лука в своето евангелие (13:10-17) разказва за такъв случай, разиграл се в една синагога, когато Иисус Христос изцелява прегърбена жена, страдала от недъга си осемнадесет години. Чудото обаче е извършено в ден събота, когато изцеленията, както и всякаква други дейности, са забранени от религиозния закон. Това не подлежи на съмнение за никого от присъстващите в синагогата юдеи. Безспорното чудо, извършено от Христос, предизвиква объркване, страх и смут не само сред редовите богомолци, но и при началника на синагогата, който носи отговорността – религиозна и нравствена – за реда в общността. Ядосан, в своята безпомощност той напада Христос с думите: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“ (14).

Извършвайки чудото на изцелението в събота, Христос поставя пред богомолците следния проблем: кое е по-важно – изцелението (здравето – духовно и телесно) на човека или спазването на една религиозна заповед – за почивката в съботния ден?

Когато днес четем този евангелски текст, трудно можем да си представим объркването на юдеите. Те били скандализирани от Христос, дръзнал да наруши съботния ден. А за нас е ясно, че човекът стои над Закона, че Христос е прав, а началникът на синагогата е закостенял, страхлив човек, чието сърце не може и не смее да се отвори и да приеме Христос и безкрайната любов и милосърдие към човека, които Той проявява. Началникът на синагогата, подобно на книжниците и фарисеите, които са религиозните учители на народа, поставят като приоритет в духовния живот извършването на външни, ритуални действия, а не връзката с Бога и милостта към ближния. Стигнали са дотам да смятат спазването на външните правила и норми за толкова важни и свещени, че ги поставят по-горе от грижата за човека, по-горе от здравето и живота на някого… С предизвикателството, което им отправя, и с урока, който им „преподава“, Иисус Христос им заявява, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк 2:27).

А сега да се опитаме да прехвърлим този Христов урок в нашата сегашна действителност. Да приемем условно, че сполетялата ни пандемия е възможност Спасителят да ни преподаде подобен урок и на нас. Поставя ни в ситуация, в която трябва да избираме: дали да изпълним религиозния обичай, който мнозина смятат за източник на здраве (суеверно), и при предстоящите Страстна седмица и Великденски празници да се събираме в храма или около него, за да си вземем от там върбови клонки на Цветница, да „минем под масата“ и да получим здравец на Велики петък, да си запалим свещ от благодатния огън и т. н. Или да останем в къщи, за да не станем преносители на зараза и да разболеем наши роднини и ближни, за да не умрат немощните. Кое да изберем: религиозния ритуал или здравето и живота на ближния? Поставен така, отговорът е логичен, но все пак… Има и такива, които възкликват възмутени: „Цяла година не ходихме на църква, сега и на Великден (Цветница) ли да не ходим?“. А какво ли ще кажат евреите, ако разберат, че за да вземем върбови клонки от храма, сме готови да заразим с коронавирус себе си и други хора?!

Да допуснем, само хипотетично, че има вероятност Христос да ни праща знак (а знаем, че знаците трябва да се четат), че урокът на тази пандемия може да бъде осмислен (затова сме затворени в къщи, за да мислим), кое е важното във вярата: върбовите клонки, здравецът, свещите, обиколките на храма или връзката с Бога, внимателното вслушване в думите Му, във волята Му, вниманието, загрижеността и любовта към ближните? Да си зададем въпроса къде сбъркахме всички ние – духовници, катехизатори, църковни журналисти и др. под., че след всичките ни проповеди, послания, становища, насоки, концепции, уроци и църковни курсове, в дните на смут и объркване е останал само суеверен страх сред хората, че ако – не дай си, Боже! – затворят храмовете за две седмици и не си вземат върба на Цветница, сигурно ще умрат, защото Бог ще ги порази. Къде е проповедта за милващия Христос, описан в св. Евангелие, Който е „Господар и на съботата“ (Марк 2:28), Който винаги поставя човека над Закона и любовта Му е повече от справедливостта?

В евангелския разказ от Лука Иисус Христос си позволява остри думи към началника на синагогата, наричайки го лицемер, защото и той, както и други като него, нарушават съботния ден, за да проявят милост към животните, а към човека, в случая (но може би неслучайно) към жената – не.

Днешното лицемерие се излива в безпощадни думи, изявления, становища, доводи, аргументи, видения и сънища в защита на ритуалността. Тяхното лицемерие е в тяхната схоластика, откъсната от Евангелието и автентичния духовен опит, в отстояването на буквата пред Духа, на правилото пред човека.

Христос поставя слушателите Си в синагогата, а и нас сега, в необичайна, болезнена, критична ситуация. Тя ни е необходима, за да можем да осмислим живота си и отношенията си с Бога и ближните, дава ни се възможност да дойдем „в себе си“, подобно на Блудния син. Болката идва от промяната, която Христос изисква от нас. В Своята любов Той е безпощаден към застоя, към безсмисленото бездействие, което не води до растеж. „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 5:32). Тези думи на Спасителя са иронични и страшни. Тези, които се смятат за праведници, за изпълнили всички предписания на Закона, подобно на книжниците и фарисеите, нямат нужда от Христос, те са доволни от постигната праведност, от това, че „не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, … постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам“ (Лука 18:11-12). Христос идва при тези, които се терзаят, които чувстват своята греховност, недостатъчност и нищета и търсят пълнота в Бога. Духовното ни самодоволство и удовлетвореност от изпълнението на ритуалите, които не водят до промяна и духовно израстване на човека, към каквото Христос ни призовава, сега са подложени на изпитание. Бог ни предизвиква с тази криза да се променим или да останем в далечната от Бога земя…

В евангелския разказ от Лука накрая няма изведена поука – всеки сам си прави изводите. В синагогата Христос създава „педагогическа“ ситуация, в която пред богомолците се разкриват двете гледни точки към проблема: тази на началника на синагогата, който представлява религиозната власт, който държи Законът да се спазва с цената на човешкото здраве и изцеление, и Своята – където човеколюбието и милостта надделяват.

Евангелистът отбелязва, че тези, „които бяха против Него, изпитваха срам“ (17). Те съзнават, че Спасителят е прав, но на този етап нямат сили да преодолеят стереотипите си, защото Христос поставя по-високи изисквания към човека: да проявява разсъдителност, чувствителност към другия, състрадание, милосърдие… Христос обаче не порицава срамуващите се, Той знае, че всеки човек има нужда от различно време за промяна, на някого му отнема миг, на други – цял живот.

В края на евангелския откъс Спасителят не посочва изрично кой от двамата спорещи е прав (макар че за нас би трябвало да е ясно) – оставя народът да реши към коя гледна точка да се приобщи. Бог винаги дава възможност за свободен избор. Дава я и сега.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/693rr 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата