Богопознанието е призив на Бога към човека
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Връзката на човека с Бога се е променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото е виждал и с Когото е говорел лице в лице, т. е. познавал Го е в пълнотата на познанието, докато не се е възгордял пред Бога и не е нарушил заповедта Му. Бог обаче не се е отнесъл жестоко към човека, а го е повикал в знак на силната връзка и познанство, които са съществували между тях. Адам обаче избягал и се отрекъл от връзката си с Бога. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът е бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се е изменила и се е превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човекът избягва да вижда лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, а ние съзнателно се отдалечаваме от Него.
Връзката на Адам с Бога е била един от първите опити на човешкото богопознание. Тази връзка се е развила в хода на човешката история, но всяка връзка, каквато и да е тя, е относителна и зависеща от човека и от това, доколко е отворен той към Бога и към другия човек. Следователно, след грехопадението връзката на човека с Бога не е вече непосредствена, заради промяната, която става в човешката природа в резултат на грехопадението. Бог обаче не се отдалечава от човечеството нито го забравя, а продължава да съпътства Своя народ – нещо, което ни показва не само Библията, но и цялото естество чрез своята структура и своя ход.
Разпнах се с Христа
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Думите на Нашия Господ Иисус Христос, с които Той ни призовава към носене на Кръста, са призив да подражаме на делото Му. Той благоволи да отдаде Себе си за нас, грешниците, поради Своята свръхестествена любов, и се предаде и умря чрез разпъване на кръст. Това означава, че ние трябва да се уподобим на Него и да се разпнем поради същата причина, поради която и нашият Господ е благоволил да бъде разпнат. Така можем да разберем и думите на св. ап. Павел в днешното апостолско четиво: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега с плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене“ (Гал. 2:19-20).
Св. ап. Павел заръчва на галатяните да внимават за една пречка, която стои на пътя им към Христос: Законът, т. е. този, старозаветният закон, който Бог е дал на Своя народ, за да им бъде пътеводител. Как може обаче Законът, който е от Самия Бог, да бъде пречка?
Чистото сърце е благодатна почва за Словото Божие
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
В Неделя 21 след Петдесетница по време на св. Литургия се чете притчата за сеяча от св. евангелие според св. Лука. В тази притча нашият Господ Иисус Христос говори за един сеяч и четири различни почви, в които попадат семената, хвърлени от него.
Словото Божие остава безплодно в душата поради човешкото безразличие и небрежност
Тъй като не разбрали смисъла или посланието на тази притча, учениците поискали да им се каже какъв е нейният смисъл, а Господ Иисус, изслушвайки тяхната молба, им разкрил дълбокия смисъл на Своите слова. По принцип Той не обяснява притчи Си, оставяйки самите слушатели да достигнат духовния им смисъл, защото всички Иисусови притчи имат множество духовни значения, които се откриват съгласно мъдростта, опита и духовното състояние на слушателите.
Доброто и полезно за човеците
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)
Св. ап. Павел е написал три послания, които си приличат по своя стил и исторически фон и по съдържащите се в тях учения. Тези послания са: Първо и Второ до Тимотей и Послание до Тит. Тях апостолът не насочва към определени църкви, както прави обикновено с другите си послания, а насочва към две личности: Тимотей и Тит.
Въпреки личните елементи, които се съдържат в тези послания, повечето им теми са насочени към онези църкви, в които Тимотей и Тит служат. Те се различават и от чисто личното послание, каквото е посланието до Филимон. Затова тези послания са наречени „пастирски“, защото се занимават, от една страна, с практически въпроси, и, от друга, разкриват сърцето на любещия своя ученик и неговите хора апостол, както и грижата му за църковния ред, която се равнява на грижата му за проповедта и учението в другите послания.
„Истината за приказките“ – една пастирска инициатива за родителите и техните деца
- Детайли
- О. Спиридон Василакос
През октомври по традиция възобновяват своята дейност енорийските центрове у нас. Макар техният брой да е относително малък и те да са концентрирани предимно в столицата и големите областни градове, към тяхната просветна дейност има голям интерес и все повече хора се включват в различните инициативи – въведителни курсове в православната християнска вяра за възрастни и деца, школи по иконопис, музика, дърворезба, младежки клубове и др. В Двери ще запознаем нашите читатели с една интересна пастирска инициатива в съседна Гърция, която се провежда в т. нар. „училища за родители“, които се организират в много гръцки енории. „Истината за приказките“ е идея на о. Спиридон Василакос, клирик в Тива, който предлага на родителите един интересен прочит на най-известните детски приказки, от които биха могли да се вземат множество поводи за разговор с децата на различни християнски теми. Предлагаме ви беседата върху приказката „Новите дрехи на царя“ от Ханс-Кристиян Андерсен.
Преди много години в едно кътче на планетата, сред богатство и разкош живеел един суетен цар. Той не се интересувал от проблемите на царството му. Единствената му грижа била да си набавя бляскави дрехи, които носил съобразно часа от деня или лицата, които приемал. Една дреха сутринта, друга вечерта. Една одежда за официалния гост и друга за посредствения човек.
Един ден на вратата на двореца почукали двама измамници, които знаели как да експлоатират слабостите на хората и заявили, че били знатни шивачи. Обещали на царя уникални дрехи, които щели да стават за всички часове от деня и за всички лица.