Поклонническият град на св. Мина в Египет – една от светините на ранното християнство
- Детайли
- Златина Иванова
Едно от най-прочутите места за поклонение в епохата на ранното християнство е бил градът Абу-Мина в Египет. Разположен на 45 км югозападно от големия пристанищен център Александрия, там през цялата година са се стичали хиляди християни от цялата Римска империя. Манастирският комплекс Абу-Мина е бил едно от най-известните места за лечение в античния християнски свят, редом с християнските центрове в Константинопол на св. Козма и Дамян, св. Терапон и св. Артемий и църквата на св. Текла в Селевкия. Според разпространената практика в тези храмове са нощували стотици християни, надявайки се да бъдат изцелени от своите болести. На много места в империята – в Милано, Рим, Йерусалим, в Марсилия, Хайделберг и др. – археолозите са открили малки глинени бутилки с гравирани върху тях име и образ на светеца. Те са служили за пренасяне на светена вода и елей от мястото за поклонение.
Св. Мина Котуански е бил християнски подвижник и мъченик, умрял в края на 3 и началото на 4 в. Неговото житие е достигнало до нас във версии от петия и по-късни векове. Мина се е родил в Египет през 285 г. в гр. Никиу, близо до Мемфис. Неговите родители са били ревностни християни, но бездетни. Баща му се е казвал Евдоксий, а майка му – Евфимия. На един от празниците на Божията майка Евфимия се помолила горещо пред една нейна икона да има син. От иконата дошъл глас, казващ „Амин“. Няколко месеца по-късно Евфимия родила син и го нарекла „Мина“ в памет на чудото пред Богородичната икона.
Епископ Тихон: Господ да ни освободи от лекомислието и самомнението
- Детайли
- Тивериополски еп. Тихон
Вчера Тивериополски епископ Тихон, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, извърши маслосвет в параклиса на Александровска болница в София за болните от COVID-19 и медицинския персонал, който се грижи за тях. В словото си епископът подчерта, че тази молитва се отправя „… за всички болни, за всички, които са около нас и които са далеч от нас, за всички онези, които все още смятат, че това е нещо леко, обичайно и ще отмине покрай нас“.
Епископът обърна особено внимание на чувството за отговорност, на доверието към авторитета на специалистите и лекомисленото доверяване на личното мнение и впечатления. Ето и основните акценти в проповедта.
„Свикнали сме да мислим, че можем много неща да вършим безнаказано. Говори се, че имаме безнаказаност и това е вярно в много от случаите. Болестта обаче не е безнаказана, нея не можеш да я подкупиш при превишаване на скоростта, нея не можеш да я подкупиш да ти намали болките. Трябва да спазваш правилата, които онези, които години наред са учили, старали са се, страдали са по болниците и знаят какво правят, ни казват“.
Хората идват и си отиват, без да разберат какво е животът
- Детайли
- Прот. Филотей Фарос
- Обществото ни боледува тежко, възможно ли е да бъде излекувано по някакъв начин, отче?
- Мисля, че е нужно да се промени моралната нагласа на обществото. През последните три-четири десетилетия се създаде един етос, който не е работещ, а убива човека. Средностатическият човек възприе този начин на мислене и не осъзнава фактът, че той убива неговия живот и обществото като цяло. Една от характеристиките на този начин на мислене е, че той е твърде индивидуалистичен. Човек вярва, че задоволява интереса си, когато се интересува само от себе си и е безразличен към всеки и всичко друго. Мисли, че така постига най-доброто за себе си, но това е заблуда, лъжа, защото нещата не функционират така, светът е едно цяло. Ако човекът до мен не е добре, рано или късно и аз няма да съм добре.
- Казахте, че основната причина за днешната криза е „сривът на ценностите“?
- Да, така е. Възприехме ценности, които не са градивни – като успеха, лукса, богатството и известността. Човек, например, може да живее без хубава кола или без вила в северните предградия, без връзки с другите обаче не може да живее. Всеки се грижи да осигури за себе си материлани неща – не че материалното е нещо лошо, но такъв е начинът, по който го използваме и приоритета, който му даваме. Материалните неща са благословение, когато ги възприемаме като възможност да дадем на другия, и са проклятие, когато трябва да ги отнемем от другия.
Да се събудим на Хелоуин
- Детайли
- Полина Спирова
Когато през 1992 г. Денят на народните будители беше възстановен, той се оказа в сблъсък с един друг, също нов за тогавашното българско общество празник – Хелоуин. По непонятно за нас тогава стечение на обстоятелствата двата празника се падаха по едно и също време, дели ги само една нощ. Единият празник беше привнесен отвън, от друга култура, която в онзи момент беше нова и интересна. Другият идваше от миналото, изкоренен през времето на комунизма именно заради посланието и идеите, които носи – за важността на просветеността и свободата да я използваш за развитието на всеки отделен човек и на обществото като цяло.
Празникът Хелоуин у нас се възприе бързо, лесно и охотно, защото не беше натоварен с някакъв дълбок смисъл – най-важното, което българите видяха в него, беше забавлението, играта, фантазността.
Другият, българският празник, трябваше да бъде осмислен, да бъдат разбрани посланието и идеите му. Денят на народните будители набляга върху просветата като просвещаване с божествената светлина и следване призива на Христос: „Бъдете будни с Мене!“ (Мат. 26:38). Той е насочен преди всичко към младото поколение, на което по природа би трябвало да му е присъщ поривът към творчество и промяна. Осмислянето на българския празник изисква време, целенасочена просветителска работа – в полето на Църквата и училището, на цялото общество, за да могат българите отново да осъзнаят в дълбочина идеите на нашите будители: само просветеният народ може да мисли критично, т. е. да отсява истината от лъжата, за да живее свободно и да върви към напредък.
За източноцърковната православна музика и нуждата от будители днес
- Детайли
- Дария-Кармина Йосифова Молийр
Интервю с известния български псалт и преподавател по византийско (източно) църковно пеене Никола Антонов. Разговора води Дария-Кармина Йосифова Молийр от Българската църковна община „Св. Кирил и св. Методий“, гр. Хамбург
- Г-н Антонов, Вие сте човек с разностранни интереси, разнородни таланти… Kак започнахте да отдавате все повече и повече от свободното си време на източноцърковната православна музика и защо точно на нея, а не например на многогласната руска хорова традиция?
- Случи се постепенно и естествено. Още от семинарските години имах интерес към едногласната музика, т. нар. източно пеене, отдаваше ми се и ме вълнуваше. Не пренебрегвах и западното хорово пеене. Отрано започнах да вземам участие в професионални хорови състави. Това ми даде певчески и сценичен опит. Уважавам и познавам хоровата традиция, основана върху западната полифония, която се изпълнява в Православната църква. Тя има своите достойнства. С времето осъзнавах все повече, че задачата на музиката в богослужението не е само естетическа, не само да украсява храма и да вълнува със своите съзвучия. Така, с напредването на живота ми се съсредоточих все повече върху източното пеене, основано върху византийското осмогласие, завърших съответното образование в Гърция, тъй като у нас тази музика не се изучава достатъчно задълбочено и се посветих на нея. Основах школа към храм „Рождество Христово“ в София. Смятам, че като християни имаме отговорност да разпознаем дарбите си, които са ни дадени от Бога, и да ги развиваме, да се научим да ги използваме правилно. Много често бутаме живота си в различна посока от тази, която Бог ни е отредил, блъскаме се, падаме и постоянно сме неудовлетворени от себе си. А всичко, което е било нужно да направим, е само да разпознаем своята харизма и да се погрижим за нея. През последните години отделям все повече време за църковната музика. В съвременния свят нищо не става без да платиш съответната цена, без да изоставиш други неща, които те чакат да свършиш, но виждам, че така е правилно, защото Бог ми помага. Щом Бог ми помага, значи съм на прав път.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
