Задачата на Църквата е да ни преобрази в светци

Но е необходимо да определим какво е светост, защото за съжаление незапознатите хора, когато чуят за светци, си представят някакви свръхчовеци, а светостта я мислят като нереално състояние, предназначено за ограничен брой хора, които вършат свръхчовешки дела. Но не това е смисълът на светостта и светците не са някакви свръхчовеци. Те са били и са обикновени хора като нас, със своите лични слабости, физически дефекти, често измъчвани от болести. Едни са били грамотни и добре образовани, а други – безкнижни. Някои са били богати, а други – бедни. Едни са били от знатен произход, а други са били социално незначителни. Много от тях са били родени роби и са живели като роби. Мнозина, преди да познаят Христос, са били прочути грешници, разбойници, бирници, убийци, грабители, несправедливци, проститутки, прелюбодейци и прелюбодейки, нравствено разложени и т. н. Но какво ги е направило светци? Христос и тяхното собствено решение да оставят грешния живот и да Го последват. Те са чули спасителната покана на Господ Иисус Христос: „Бъдете свети, защото Аз съм свят“ (1 Петр. 1:16). Този е спасителният призив към всеки човек да бъде свят подобно на своя Създател. И нещо друго много важно: светостта не е нещо статично, не е някакво равнище в живота на вярващия, а е постоянно развиваща се динамика. Тя е непрекъсната борба на вярващия за поддържане на единството с Христос и непрекъснат оценъчен напредък в добродетелта. Също така тя е непрестанна война срещу злото и греха, защото противните сили вътре и извън нас се борят да попречат на нашата светост. Така че никой светец не е имал личната убеденост, че е достигнал определено равнище на светост, че е станал съвършен в този живот.

Светците са си поставяли за цел в живота съединението си с Христос и придобиването на Светия Дух, което е изпълнение на предназначението ни на земята: да станем свети. Те са вярвали точно на това, което Христос е учил, и са следвали спасителните Му заповеди, които са необходими, за да се отделим от падналия свят на греха и тлението, които водят до смърт. Те са се борили с дявола, с плътта и със светското – тези три злини, които носят гибел и разруха. Светците са ни доказали, че Христовото благовестие е приложимо за всекиго и че всички ние можем да станем светци, достатъчно е да го искаме и да се борим за това.

Кой е големият въпрос за светостта? Преодоляването на смъртта, премахването на най-лошия враг на човека. В крайна сметка това е бил смисълът на нашето изкупление в Христос. Смъртта влезе в света чрез греха. Бог е предупредил първородните човеци, че в същия ден, в който нарушат Неговата заповед, ще умрат (Бит. 2:16-17). Човекът, след като е предпочел греха, се е отвърнал от Бога, извора на живота, и в същия ден е претърпял духовната си смърт. Св. ап. Павел ни уверява, че „платката (възнаграждението; бел. ред.), що дава грехът, е смърт“ (Рим. 6:23); в крайна сметка блудният син от притчата „мъртъв беше и оживя“ (Лука 15:24). Отдалечаването от Бога е духовна смърт. То води до телесна смърт, а нея я наследява вечната.

Със Своята смърт Христос е победил смъртта. Чрез Христос е бил унищожен най-последният враг – смъртта (1 Кор. 15:26). Той е възкръснал от мъртвите „и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20). А това е станало, „понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:21-22). Това означава, че всички ние, които сме кръстени и облечени в Христос, помазали сме се със св. миро и сме получили даровете на Светия Дух, вярваме правилно и имаме съзнателен църковен живот в тайнствата, всички ние сме потенциално безсмъртни, но също така и потенциално светци и още повече – потенциално сме богове по благодат. Бог чрез нашата св. Църква ни дава възможност да станем светци. Достатъчно е да използваме даровете на Светия Дух, но и средствата, дадени ни от нашата Църква, да използваме и нашата лична борба срещу злото и греха. Чрез Христос и по собствена воля светците победиха падналия свят, а заедно с това победиха тлението и смъртта. Доказателство за това са безбройните чудеса, извършени от техните свещени мощи. Друго доказателство е нетленността на много свещени мощи, които показват победата над тлението и смъртта. Това се потвърждава и от онези нечисти духове, които крещят и обиждат светите мощи чрез обладани от бесове хора, защото дарът на светостта е резултат от краха на бесовското им царство.

Какво представляват светците? Те са видими и ясни образи на Христос, които Го свидетелстват и Го разкриват в историята. Те Го изповядват без да вземат предвид последиците от своето признание. Някои отци на Църквата определят светците като продължение на Христос през вековете. И наистина Христос вечно присъства чрез Своите светци, чрез чистите Си образи. Със своята вяра, своя свят живот и, най-важното, с решимостта си да принадлежат на Христос те се удостоиха да бъдат съединени с Него, да са органични клетки на Неговото мистично Тяло, като са видимата, осезаема част от Него. Това е потвърждението на най-неоспоримото обещание на Христос: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20), защото в лицето на светците Христос присъства в света и ще е до края на историята.

Неизмерима благословия за света е вечното наличие на светци в Църквата и в историята. Не е имало, няма и няма да има време, когато няма да има светци в света. Липсата на светци ще означава края на света. Нека не забравяме, че присъствието на светците в света го поддържа и продължава. В противен случай той щеше да се срине и да бъде унищожен подобно на грешните градове Содом и Гомор, откъдето праведните напълно са отсъствали и затова Бог е обърнал лицето Си, и жителите им са загинали.

Светците са гордостта на Църквата и затова те се радват на почести от вярващите като „верни служители на Владиката Христос“, както се казва в „синодика“ на Неделя православна. Ние ги почитаме и им се покланяме. Призоваваме ги в нашите молитви и изпросваме помощта им. Нашата църква, както споменахме, е определила конкретни дни, за да ги почита с богослужение и преди всичко с извършване на св. Евхаристия, за да покаже, че светците са прославени от Христос, тъй като според св. ап. Павел Той е „Освещаващият“, а те, „освещаваните, всички са от Едного“ (Евр. 2:11). За да покаже също така, че чрез тайнството на св. Евхаристия се почитат членовете на тялото Господне, т. е. светците. Нека не забравяме, че по време на извършване на проскомидията частиците за св. Богородица и за светците се поставят на свещения дискос заедно със св. Агнец. Така върху свещения дискос е цялата Църква, видимата и невидимата.

Църквата се е погрижила да запази паметта на светците с техните жития, така че вярващите да могат да ги изучават и да получат голяма духовна полза. Св. Юстин (Попович) пише, че „… житията на светците са една своеобразна православна енциклопедия. В тях може да се намери всичко, което е необходимо за душата, гладна и жадна за вечната Справедливост и вечната Истина в този свят, гладна и жадна за божествено безсмъртие и вечен живот". И богопросветеният старец продължава: „Житията на светците! Ето, ние сме в рая, където пониква и расте евангелското, божественото, святото, безсмъртното, вечното, справедливото, истинското. Защото у всеки един светец чрез Кръста е разцъфтяло дървото на живота, на вечния, божествения и безсмъртен живот, и е дало много плодове. А Кръстът ни въвежда в рая, въвежда и нас след разбойника, който за наше насърчение влезе пръв в рая след светия божествен кръстоносец Христос; той влезе с кръста на покаянието“ (из книгата Човек и Богочовек).

Светците са истинските мъдреци, защото тяхната мъдрост не е от света, а от Бога, тя произтича от просветлението на Светия Дух. Утешителят, Духът на истината е в Църквата от светия ден на Петдесетница и ни „упътва към всяка истина“ (Иоан 16:13). Писанията на светците излъчват благоуханието на благочестието и мъдростта, която има за цел спасението. Напомняме за прочутата подвижническа книжнина, която ни удивлява с дълбочината на своята мъдрост.

Важно е също така, че молитвите на светците са необходими за църковното тяло. Молебните канони към тях свидетелстват за нашата зависимост от тяхното дръзновение пред Божия престол. Забележително е също, че всички богослужения на Църквата завършват с „По молитвите на светите наши отци“. Тяхната сила е огромна, защото произтича от Христос, Който ни увери: „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши” (Иоан 14:12).

Св. Седми вселенски събор е постановил да почитаме светците. За съжаление обаче има и такива хора, които макар да се определят като християни, отричат ​​почитта към светците. Те са сектанти, противници на светците, срещаме ги предимно в протестантската област. Но срещаме такива „светцоборци“ и сред православните, където някои разколници отказват да почитат съвременните светци с мотива, че „властващата Църква“ (т. е. признатата с гръцката конституция Православна църква; бел. ред.) е заблудена! Както обаче подчертава св. Григорий Паламà, „… истинско благочестие е това, да не поставяме под съмнение богоносните отци“, което означава, че истинското благочестие е нашето доверие в Църквата, която излъчва светците.

А има и по-лоши случаи. В нашите трагични и апокалиптични дни, в които господства „духът“ на „Новата епоха“ („New Age“) и по-точно религиозният синкретизъм, значението на святото е изопачено. Вече се пренебрегва традиционното вярване, че светците се появяват само в Църквата и са дар на Божията освещаваща благодат. Така някои виждат „светци“ и извън Църквата – в сектите, в световните религии, дори в сферата на атеизма! За съжаление в тази категория са включени и някои църковни фактори. Те отъждествяват светеца с „добрия човек“. За Църквата обаче светостта е нещо напълно различно от светската идея за правилното, коректното. Само светостта създава истински добрия човек, тъй като той черпи своята стойност от Божията благодат, а не от собствените си способности, и има за образец Богочовека Христос, вечния и най-истински Човек. Светската представа за правилното, за коректност има за цел да създаде някои благоприятни условия за хармонично социално съжителство. В същото време светостта има за цел обновяването и възраждането на човека в Христос, за да бъде той „сходен с образа“ на Христос (Рим. 8:29), да достигне до „състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Едно е да си добър човек и друго – да си светец. Добрият човек, както го разбира светският начин на мислене, получава наградата си от светските фактори, а светецът се възнаграждава от Бога. Добрият човек, ако не е вярващ в Христос, не се спасява, за разлика от светеца, когото Бог спасява.

Нашият Спасител Христос ни призовава да станем свети, т. е. да се разграничим от падналия свят, от тлението и смъртта. Да постъпваме „достойно за Бога“ (Кол. 1:10). Да живеем „достойно за Христовото благовестие“ (Фил. 1:27). Нека Христос живее в нас (Гал. 2:20). Да се​​присъединим към „пълнотата Божия“ (Еф. 3:19). Нека винаги помним спасителното увещание на св. ап. Петър: „… по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки“ (1 Петр. 1:15). С други думи, да се съединим с Христос същностно, да станем едно тяло с Него, органична клетка на Неговото мистично Тяло, за да получим висшия дар на светостта и спасението, който се състои в нашето органично единение с Него. Христос спасява Своето Тяло, всичките Си клетки и заедно ще спаси и нас, ако се превърнем в органична и здрава клетка в Него. Светостта и спасението не са завоевание, а са дар от Божията благодат. Христос ни спасява и ние приемаме спасението, което Той ни предлага, като подарък, без да застрашава нашата свобода. Той не ни го налага, призовава ни свободно да го приемем или да го отхвърлим. Тук се крие величието на нашето съществуване: да можем свободно да избираме живота или смъртта. Или казваме „да“ на Христос и ставаме свети, спасяваме се и имаме вечен живот, или казваме „не“ и сме изгубени, приемайки като ужасна награда вечната смърт, безкраен ад, т. е. ужаса от отсъствието на Бога.

Наш истински интерес е да приемем дара на светостта и спасението, предложен от нашия Христос. Да вземем веднага, днес, сега, великото решение да принадлежим на нашия Христос, да вярваме твърдо в Него, да прилагаме в живота си Неговите спасителни заповеди, да бъдем съзнателни членове на нашата Църква, да се черкуваме постоянно, да участваме в св. тайнства, да се изповядваме и да се причастяваме редовно и достойно с Тялото и Кръвта на нашия Господ, да имаме любов към всички и да оделотворяваме любовта си с прояви на любов към нашите братя.

Нека бъдем и в непрекъсната борба срещу злото и греха, за да отсечем страстите си и грешните си навици и да се украсим с добродетели. Нека никога не забравяме, че проблемът е не толкова нашият грях, нашата греховност, колкото и голяма да е тя, проблемът е нашата неразкаяност! Дяволът ни кара да се отчаем, като ни внушава: греховете ни са толкова големи, толкова сме грешни, че няма спасение за нас и Бог ни мрази. Това е голяма лъжа и измамен трик на лукавия, за да ни попречи да се покаем и да променим посоката на живота си. Бог ни обича като любящ баща и трепетно очаква да се върнем при Него, да заличи и да забрави греховете ни, когато се покаем за тях и ги изповядаме. Св. отци казват, че Божията милост е като океан, а нашият грях – като запалена клечка кибрит; достатъчно е да я потопим във водата и да изтрием окончателно греха.

Светците са и трябва да ни бъдат образци и ние трябва да следваме техните стъпки, така че пътят ни да е безопасен. Св. Юстин (Попович) ни съветва: „Потърси да намериш себе си в житията на светците, определено ще се намериш в тях. Там ще намериш и лекарствата, с които можеш да се излекуваш от всички духовни болести и да станеш здрав завинаги. Здрав и в двата смисла, така че никаква смърт да не може да ти навреди. В житията на светците ще намериш всичко, от което се нуждаеш, за да живееш и телесно, и духовно; всичко, което е необходимо за тебе, човече, който си безсмъртно същество, вечно същество, богочовешко същество, човече! Човече! Човече!“.

В заключение ще кажем, че светците на нашата църква чрез своя пример са неизчерпаемо съкровище за нас, за духовното ни развитие и напредък. Най-добрата почит за тях е нашето подражание. Като подражаваме на светците, ние подражаваме на Христос, на Когото те са подражавали. Следвайки техните стъпки, ние следваме Христос, Когото те са последвали. Така че нека те бъдат наши приятели, наши хора, наши учители, помощници в живота ни!

Превод от гръцки: Иван Ж. Димитров

* Заглавието е на Двери (бел. ред.).