Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

bc3

Ако празникът на Петдесетница се смята за рождения ден на Църквата, то денят, посветен на Светия Дух, ни напомня във всяко едно отношение за основния принцип, който превръща група хора в Църква – възстановяването на общуването между Бога и човека и между самите хора. Този основен принцип обобщава по най-добрия начин кондакът на празника:

„Когато Всевишният слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова всички, затова и единогласно славим Всесветия Дух“.

Историята, към която препраща този химн, се съдържа в Глава 11 на кн. Битие и представлява последния стадий в дългия път на падението, който човекът е следвал в опита си да стане независим от Бога. Става дума за процес, който е живо описан с ярки образи в първите единадесет глави на кн. Битие и който се характеризира с поредица от разпаднали се отношения, резултат от разпадналите се отношения между човека и Бога.

Всеки път, когато човек се опита да бъде равен на Бога, било чрез придобиване на морална автономия (вкусването на забранения плод, Бит. 3:1 сл.) или чрез биологично подобрение на вида си (брак на свръхестествени същества със земни жени, Бит. 6:1), или чрез технологичен прогрес (изграждане на свръхвисоката Вавилонска кула, Бит. 11:1 сл.), той преживява нов срив в отношенията си с ближния: разрушават се отношенията между мъжа и жената (Адам и Ева), между братята (Каин и Авел), между баща и син (Ной и Хам) и накрая се стига до пълен разпад на обществото – неспособност за разбиране и помирение.

Но Бог не изоставя творението Си нито за миг и създава условия за възстановяване на отношенията между човеците и Бога, търсейки хора, които ще се съгласят да работят с Него за тази цел. Този непрекъснат интерес на Бога за възстановяване на общението, който е описан в множеството ярки образи и блестящи истории в Стария Завет, е особено изразително обобщен в Притчата за изгубената овца и в призивите на Иисус за прошка, които са евангелското четиво на празника (Мат. 18:10-20).

В Глава 18 от Евангелие според Матей се съдържат слова на Иисус, отнасящи се до образуването на Църквата. С тези Свои думи Иисус насърчава учениците Си да създадат общност, която подкрепя честния диалог между своите членове и отказва да мълчи, когато нечие поведение вреди на другите, като същевременно защитава слабите или уязвимите, давайки им възможност да се чуе техният глас. За да стане Неговият интерес към слабите и уязвимите членове на общността още по-видим, Той завежда едно дете сред слушателите Си, говорейки след това с особено тежки думи срещу онези нагласи и практики, които възпрепятстват духовното развитие на „децата“ на Бога, независимо от реалната им възраст (18:1-9).

Интересът на Бога към света не се ограничава само до онези, които мислят, че са близки с Него, които смятат, че имат привилегирована връзка с Него, а включва всички – слаби и силни, важни и незначителни, дори и заблудените (18:10-11).

Иисус подчертава този неизменен интерес на Бога да не загуби нито едно човешко същество с риторичния въпрос към слушателите Си: „Как мислите? Ако някой има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината, за да тръгне да търси изгубената?“ (18:12).

Показателно е, че Иисус не казва нищо за причината, поради която се е изгубила овцата. Няма значение дали е била непокорна, дали стадото я е прогонило или нещо друго; важно е само, че се е заблудила и трябва да се положат всички усилия, за да се присъедини към стадото.

Бог винаги прави първата крачка и очаква реакцията на човека. Както Бог прощава на човека, така Той очаква и човекът да прощава на своя ближен. Иисус говори за това веднага след Притчата за загубената овца. Прощавайки на ближния си, човек подражава на Бога и това е една голяма стъпка към възстановяване на общуването.

За да постигне това обаче, не е достатъчно човек да приеме Христовото учение. Той трябва напълно да се промени, да стане нов човек, да стане отново дете, което започва от началото. Такова възраждане не е лесно за човека и именно в този момент идва на помощ Светият Дух. Както бебето, когато се роди, напълно променя начина си на живот, така и възроденият от Светия Дух човек изпитва напълно нов опит и преживявания. Точно както животът на бебето, когато се роди, престава да зависи от пъпната връв на майката и се научава да живее от собствените си способности и избори, по този начин и човекът, прероден от Светия Дух, престава да определя своето съществуване въз основа на своите биологични нужди и индивидност и се учи да живее във връзка с Бога и с другите. Но тази връзка с Бога не се постига чрез правен процес на възстановяване на отношенията, нито с моралното усъвършенстване на индивида, а чрез съгласието на човека в него да дойде Светият Дух, Който ще обнови напълно живота му, умъртвявайки стария човек, за да се роди новият, Христос.

Без това обновяване на човешкия живот няма Църква, а просто събрание на вярващи хора, всеки от които се моли за себе си, умолява Бога за своите нужди, напълно безразличен към нуждите на другия, който стои редом с него. По този начин човек постига единствено илюзията, че Бог го чува. Но Божият план за света не е да обслужи и спаси някои добри християни, а е спасението на цялото човечество. Затова Христос уверява Своите слушатели, че само чрез възстановяване на връзките помежду си те ще постигнат и истинска връзка с Бога: „Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (18:19-20).

Именно в това се състои делото на Светия Дух в Църквата. Той е Бог, Който е сред хората, когато се съберат в името на Христос, за да помолят Отца да възстанови общността между тях. Единственото условие е хората да приемат Бога помежду си.

Превод: Златина Иванова

* Източник: Ромфеа

Проф. Милтиадис Константину е преподавател по еврейски език и Стар Завет, бивш декан на Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет, носител на офикията „велик учител на Евангелието“ на Вселенска патриаршия (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/83y69 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник