Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков
- Детайли
- На Едеса, Пела и Алмопия митр. Иоил
Кой е Мелхиседек, за когото се говори в апостолското послание от неделния ден (Евр. 6:13-20)
Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“. И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по-горен от себе си и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
В Послание до евреите много често Христос е наричан архиерей „по чина Мелхиседеков“.[1] Кой е този Мелхиседек и каква връзка има той с Христос?
В Глава 14 на кн. Битие е описана войната[2] между различните царе на Палестина. След една битка бил пленен Лот, племенникът на Авраам. Когато Авраам чул, че Лот е пленен, той събрал всички свои роднини и през нощта нападнал враговете, победил ги, като, разбира се, освободил Лот. Когато се връщал като победител, го срещнал един тайнствен човек на име Мелхиседек. Мелхиседек бил цар и свещеник. Цар на гр. Салим и свещеник на Всевишния Бог. Мелхиседек благословил Авраам, дал му хляб и вино и му казал: „Благословен си, Аврааме, и благословен е Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти“. Авраам дал като дар на Мелхиседек една десета от плячката си.[3]
Излезе книга на сръбски библеист в превод на български
- Детайли
- Доц. ик. д-р Теодор Стойчев
Представената книга на сръбския проф. Предраг Драгутинович Тълкуването на Писанието в Православната църква: включване на контекстуалната херменевтика в православните библейски изследвания (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2021 г.) е събитие за православната библеистика. Това е и първото по рода си методологично православно изследване, което излиза у нас и което цели да разчупи утвърдени принципи на тълкуване на Св. Писание. Добре известно е, че библейските текстове са тълкувани обичайно в светлината на светоотеческата традиция, по-специално в контекта на отците от 4-8 в. Според проф. Драгутинович обаче парадигматичността на византийската мисъл трябва да отстъпи пред новите светогледни пластове и методологии. Това проличава от следните думи на сръбския богослов, които поне според мене говорят много за намеренията на автора:
„Православието изглежда, че се отъждествява твърде тясно с Византия и в края на краищата е в състояние да следва само византийския модел във всяка сфера и аспект на църковния живот (богословие, богослужение, проповед, администрация, църковно устройство, иконография, пеене и т. н.). Именно този модел обаче не е непременно пример, който съвпада с очакванията на съвременните хора. Историческото православие изглежда, че тогава е поставено в капана на Византия и в това отношение най-голямото предизвикателство за православието днес е да преодолее това историческо и културно втвърдяване“. Тъкмо това безпокойство го кара да срещне традицията, не традиционализма, със съвременните методи на изследване на Св. Писание. Той избира за основен херменевтичен лост историко-критичния метод и контекстуалната херменевтика.
Памет за Иван Гайдаров – един достоен служител на Св. Синод
- Детайли
- Борис Цацов
На 30 август 2021 г. се изпълват тридесет и пет години от кончината на дългогодишния църковен служител Иван п. Иванов Гайдаров. А скоро ще се навършат и сто и пет години от раждането му.
Той е роден на 1.11.1916 г. в гр. Пирдоп в многолюдното семейство на иконом Иван Гайдаров. Получава основно и прогимназиално образование в родния си град, след което завършва Втора мъжка гимназия в София. По-късно е приет за студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през есента на 1944 г. Наред с това в периода 1.12.1939 – 15.9.1941 г. и 1.4. – 31.12.1944 г. е секретар-домакин на Архиерейското наместничество в Ботевград. Успоредно с Богословския факултет през есента на 1942 г. Иван Гайдаров завършва Школата за запасни офицери в София, като е произведен в чин фелдфебел-школник към противовъздушната артилерия. От края на 1944 г. е мобилизиран в Горна Оряховица, където се запознава с Анастасия Петрова Добрева и с нея сключва брак на 1 юли 1945 г. в София.
Малките изненади
- Детайли
- Калин Михайлов
Една вечер преди няколко седмици бях в близък до дома ни парк с близък на сърцето ми човек. Уморени от прекарания под силен стрес ден и разменящи си с усилие някоя и друга реплика, поседнахме на една пейка. После си тръгнахме, без да се оглеждаме назад.
Едва на следващия ден сутринта се усетих, че в парка – нямаше къде другаде да е! – съм си забравил нещо твърде ценно за мен – не само като горна дреха, но и по съвсем лични, емоционални причини. А именно: зеленикав на цвят суитшърт, впрочем доста запазен и съвсем не за изхвърляне. Пътувайки из града към друго място, звъннах по телефона да споделя загубата с човека, който знае колко ценен ми е въпросният суитшърт. Човекът обърна цялата ни къща, за да провери дали все пак не е някъде там, но не беше. Тогава ми каза, че е добре да отида да проверя и в парка, на пейката. Не вярвах, че щеше да има смисъл (случвало ми се е в подобни обстоятелства да намеря забравена в парк ценна вещ, но в Германия) и все пак щях да отида – за да ми е чиста съвестта, че съм направил всичко възможно по въпроса. Междувременно обаче човекът бе решил да не губи време и да потърси суитшърта по моето описание: близо до началото на парка, на реда от пейки вдясно...
Служба за Успение на Пресвета Богородица в неделен ден (7 глас) на български
- Детайли
- Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Успение на Пресвета Богородица
(когато се падне в неделя, на 7 глас от октоиха)
В събота на вечерната
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10 (4 възкресни и 6 на празника)
Глас 7:
Господи, към Тебе викам, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, към Тебе викам: побързай към мене, чуй гласа на молбата ми, когато викам към Тебе, чуй ме Господи!
Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва, чуй ме Господи.
Стихири от св. Йоан Дамаскин
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
Дойдете да се зарадваме в Господа, Който унищожи силата на смъртта и просветли човечеството, като извикаме заедно с ангелите: Създателю и Спасителю наш, слава на Тебе.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
