На 12 юли Църквата почита паметта на преподобния Паисий Светогорец – един от най-почитаните съвременни светци в православния свят. Той беше официално канонизиран от Вселенската патриаршия през 2015 г.
Наистина е много трудно да говориш за един човек, особено когато той е Божи човек в пълния смисъл на тази дума. Тази трудност създават самите Божии човеци и особено старецът, за когото ще говорим тази вечер, тъй като те крият себе си от очите на хората.
Старецът Паисий беше човек, който през целия си живот криеше старателно себе си и своите преживявания дотам, че се чувстваше изключително притеснен и затруднен, когато другите се опитваха да говорят за него.
Ако той все още беше жив, ние нямаше да посмеем – нито аз, нито отец Моисей – да посветим тази вечер на него, защото това би го наскърбило много. И ако такава публична проява се беше осъществила, то със сигурност старецът щеше да прекъсне всяка връзка поне с отец Моисей, с когото бяха близки.
Но не само в това е затруднението. Истинският проблем е, че е много трудно да се опише животът на един светец – това е нещо невъзможно, непостижимо. Каквото и да кажеш, е малко и едностранчиво, защото макар че мнозина общуват със светите отци, малцина обаче могат да предадат точно техния дух и живот.
От друга страна обаче е необходимо да говорим за тези свети хора и да не крием Божиите чудеса. Светците не са нереални, а са хора, които са повярвали в Христос с цялата сила на душата си. Те са хора, които са посветили себе си на подвижничеството и духовната борба заради любовта си към Христос, като са оставили на заден план всичко друго в живота. Те са хора, които са отъждествили своя живот с Христос, така че да могат и те заедно с апостол Павел да кажат: „… вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). И в църковното съзнание те толкова са се отъждествили с Христос, че говорейки за Христос, умът ни се обръща към тези хора, и обратно – говорейки за светите хора, сякаш говорим за Христос, защото светците ни водят към Христос, а Христос ни показва, че е баща, че е приятел, че е близък на светците.
Голямо благословение е да познаваме живота на светците, а още по-голямо е лично да познаваме свети хора и да участваме в благодатта и молитвите на светците. И тъй като във всяка епоха има светци, то е лесно да се запознаем с живота на светите хора, които живеят днес между нас или които са починали наскоро. Това е още по-лесно днес благодарение на техническите средства, с които разполагаме. Божият промисъл позволи на много от нас да познаваме такива свети хора, съвременни светци, за да се утвърдим още повече във вярата и да се опитаме и ние, според малките си сили, да се подвизаваме.
Следователно нека не търсим примери за нашия живот и дела в светските хора и управници, а нека ги потърсим в житията на светците на нашата Църква, в живота на монасите и на подвижниците, живели в наши дни и помогнали на толкова много души да намерят пътя към спасението и светостта, да намерят начин да се справят с всекидневните си проблеми и изкушенията.
Често пъти търсим достойнствата на един клирик в неговото образование, дипломи, знания или чужди езици и не можем да разберем защо някои, след като притежават всичко това, не могат да развълнуват хората, не могат да се доближат до тях. И обратно, откриваме хора, клирици и монаси, които не притежават нито едно от тези качества, които според нас би трябвало да привличат хората и особено младите. И въпреки това виждаме много, твърде много хора да прибягват към тях, да ги търсят където и да се намират и да намират утеха и мир край тях.
Какво притежават тези хора и как привличат душите? Това са хора на молитвата и на подвижническата борба, хора на дълга и любовта, хора на жертвата и пълното отдаване на ближния човек. Такъв един човек, един съвременен светец, беше и старецът Паисий Светогорец.
Какъв беше незабравимият отец Паисий? Един прост и смирен монах, който обаче даде толкова много на хората, които се стичаха към него, търсейки съветите му. Беше един най-обикновен монах, без особено образование и светски качества, но светеше и свети в Христовата църква и в цялото Православие. Един човек с голяма простота, същевременно обаче и свидетел на въплътилото се божествено Слово. Защото центърът в живота на този човек беше въчовечаването на Бога.
Това усещаше всеки, който се срещнеше и разговаряше със стареца Паисий, т. е. чувстваше, че всичко, което Христос е казал в Евангелието Си, и всичко, което светците са казали и за което четем в техните жития, са истина. Защото животът на стареца напълно съответстваше на живота на Христос, на Евангелието на Христос, на живота на светците. Беше човек, който живееше тайнството на Въплъщението на божественото Слово. И опитното преживяване на тайнството на въплътеното Слово го караше да преживява и Неговата жертва. По този начин целият му живот беше посветен на служението на Бога, на молитвата и на грижата за ближните.
Имах благословението да срещна отец Паисий за първи път, когато бях много млад, през 1965-1966 г., когато той се лекуваше в Азвестохори[1] в Солун след една много сериозна операция.
Отец Паисий беше нещо отличаващо се. Хората, които имаха тесни връзки с него, изповядваха, че всяка среща с него е била събитие.
Старецът Софроний от Есекс казваше, че „… срещата с един Божи човек е пророческо събитие“. И действително това се потвърждаваше и при стареца Паисий в най-голяма степен. Срещата с този човек беше знамение, пророческо събитие, което се случваше от само себе си, и макар в очите на хората то да изглеждаше чудо, при все това старецът покриваше всичко с простотата и смирението си.
Тази вечер чухме толкова много важни неща от отец Моисей, които той така изкусно и сладкодумно ни разказа. Благодарим му от сърце за този принос. Ще ми позволите обаче да спомена едно събитие от живота на стареца Паисий, което много ясно показва на всички нас какво място заемаше молитвата и грижата за човека в живота на стареца.
В навечерието на Рождество Христово в Панагуда, килията на стареца, се събрал множество народ. През цялото време от сутринта до вечерта, когато започнали да бият камбаните за вечерното богослужение, старецът приемал хората и разговарял с тях. Но след това, през нощта, отишъл в Кутлумуш за бдението.[2] Цели десет часа продължило бдението за Рождество Христово и през цялото време старецът стоял прав, облегнат на трончето. Бил вече възрастен и болен, с половин бял дроб, с безброй здравословни проблеми, но бодърствал, както бил правел през целия си живот. Макар и уморен, макар че през целия ден се бил срещал с хората, вечерта обаче останал буден и следвал хода на нощната служба.
Когато бдението за Рождество Христово приключило, той отишъл в трапезарията и се престорил, че яде, докато всъщност едва вкусвал от храната. След това отишъл в килията си. След него тръгнал народът, както обикновено се случвало. Старецът не се съобразил с умората, не помолил за почивка. Станало следобед, а той продължавал да приема хората. Когато го попитали дали не се е уморил, той отговорил отрицателно и дори добавил, че не е спал от вчера или завчера. Забравил бил откога не е спал и дори се пошегувал, питайки дали е ден или нощ.
Някой би могъл да помисли дали е възможно с толкова хора, които приемал, старецът да запази молитвения дух в себе си, не е ли нужно за упражняване в непрестанната молитва човек да живее в пълно уединение и исихия? Докато старецът Паисий през целия ден се срещал с хора, кога е имал време за молитва, а още повече за непрестанната умна молитва?[3]
Отговор на всички тези недоумения дава самият старец Паисий, без никой да го попита. Той отговорил така на един свой събеседник, който не смеел на глас да му зададе този въпрос: „Знаеш ли, преди осем години сърцето ми гореше от любов към Христос и то толкова много, че се разтапяха и костите ми като восък, сякаш бях целият в пожар. Целият изгарях за Божията любов. Докато един ден на път за Карея от тази изобилна Христова любов загубих сили и не можех повече да вървя, паднах без сили в гората и се молех, и плаках, умолявах Бога да отнеме за малко от мене вълната на Своята благодат, за да мога да отида да свърша работата си. Не можех да направя дори крачка, защото целият изгарях от любовта на Христос. Оттогава обаче, вече осем години, онова, което усещах към Бога, сега изпитвам към хората и имам в сърцето си голяма болка за света… И не мога, топя се, не мога да изгоня нито един човек. И говорейки с хората, помагайки на хората, вземам обратно това, което им давам, а то вътре в мене се превръща в молитва – точно така, както беше, когато живеех абсолютно сам“.
Така старецът Паисий даде решението на всички недоумения и отговор на всички въпроси, които понякога възникваха в нас или които хората обсъждаха в разговорите си. Мнозина обикновено казват: каква е ползата от монасите? Отдалечили са се от света и се молят. Няма ли да бъде по-добре да останат в света и да развият една социална дейност като тази, която са вършили древните отци като св. Василий Велики?
Монасите, подвижниците и светците обаче не се молят само за себе си. Молят се за целия свят, който не отричат, а много обичат, както многократно сме чували да казва старецът Паисий. Обичат хората и се молят за тях. Обичат хората и ги приемат, за да чуят проблемите им и да ги съветват, изпълнявайки така едно огромно, макар и невидимо социално дело.
Този човек, старецът Паисий, никога не мислеше за себе си. Целият му живот беше подвиг, в който той не жалеше себе си. Невероятен човек! Много хора, които го познаваха отблизо и то в продължение на много години, се впечатляваха всеки път, когато го видеха, сякаш се срещаха за първи път. Впечатлението, което създаваше у този, който го наблюдаваше, беше на строг човек, безмилостен към себе си, но с много голяма любов към другия. Защото колкото по-строг е монахът или клирикът към себе си, толкова по-добре може да разбере трудностите и усилията на духовната борба. Може да разбере колко трудно е за един човек, за един младеж да води живот в Христос в днешното общество, в свят с толкова изкушения и с толкова греховни влияния и въздействия. Затова посреща грешките и паденията му с любов, състрадание и разбиране. Опитва се да не го разочарова и съкруши, а да го подкрепи и да му помогне. Това вършеше през целия си живот старецът Паисий, както са вършели и всички други светци.
Голямо благословение за всички нас, които сме православни християни, е да знаем, че в нашата Църква има светци, които са наши съвременници, и да видим действията на Божията благодат пред очите си. Присъствието на светците в живота ни е голямо богатство и голямо утешение, голяма сила за нас. Това не може да се открие никъде другаде освен в Православната църква. Затова трябва да сме много благодарни на Бога, че сме православни християни, защото имаме жива Църква и жива връзка с Живия Бог.
И трябва да знаем, че пътят на светците е пътят, който Бог предаде на света, това е пътят, по който са вървели светците, пророците и апостолите. Светците от първия век чак до днес имат един и същи опит. Това е абсолютно същият опит, същото духовно състояние, същият Свети Дух, Който действа у всички.
Ще завърша с думи, казани от стареца за хората, които живеят в света. Когато той се връщаше от Австралия, каза, че в Австралия има голяма Божия благодат. Каза, че хората там се освещават чрез търпението към голямата си болка. Ценеше изключително много хората в света заради тяхното търпение. Често пъти казваше за една жена, която проявяваше голямо търпение към своенравния си мъж: „Знаете ли какъв духовен ръст е постигнала тя с това, което ѝ се случва?“. Или пък за един човек, който цял ден работи, а след това се прибира у дома и полага усилия за молитва, макар и за малко, след толкова труд: „Това има голяма стойност пред Бога, защото ние нямаме нищо друго освен молитвата. Това е нашето дело“.
Моля се Бог да даде дара на молитвата на всички нас и нека молитвите на стареца Паисий покриват всички нас, за да се удостоим и ние с Божията благодат.
* Откъс от сборника Съвременни старци на Православието, издание на Русенска св. митрополия, 2021 г.; на първото изображение: старецът Паисий и св. вмчца Евфимия, която е била негова небесна застъпница и която често се е явявала на преподобния (бел. ред.).
