Мобилно меню

4.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 4.91 (275 Votes)

Rila1Преди месец завърши курсът по източно-църковно пеене към Богословския факултет в София, воден от псалта Никола Антонов, който се проведе за втора поредна година. С него разговаряме за това, как се учи музика в условията на пандемия, какви са минусите и плюсовете на „дистанционното“ обучение, за трудностите и успехите през тази година и кое мотивира хората въпреки необичайните условия да не се отказват, но да останат част от една жива общност, вдъхновена от красотата на църковното пеене.

- Наскоро завърши втората учебна година за курса Ви по източно църковно пеене към Богословския факултет на СУ. Разкажете ни повече за тази инициатива.

- В началото на 2020 г. бях поканен да водя курс по църковно пеене, който трябваше да се провежда в Богословския факултет на СУ, без да е някаква част от официалната програма на учебното заведение. Целта на курса беше да е отворен за всички желаещи, независимо дали са студенти или не и независимо от първоначалното им ниво – дали имат вече някаква подготовка или са напълно начинаещи. Изключително много съм благодарен за тази възомжност на ръководството на факултета и лично на декана доц. д-р Ивайло Найденов за гласуваното доверие. За съжаление, 2020-та година се оказа злополучна. Проведохме няколко присъствени занимания, но скоро след началото започна коронавирусната пандемия. Наложи се да минем онлайн. Наесен курсът отново започна присъствено, но малко след това всички учебни заведения минаха отново на дистанционно обуение. Направихме го и ние, като използвахме моя лична платформа за обучение, тъй като курсът не беше част от програмата на учебното заведение. Бях поел отговорността да работя с хората и те не искаха да се отказват. Може би малцина извън участниците в курса знаят, че заниманията продължиха до края на юни 2021 г. Дори сега, през лятната ваканция, курсистите продължават да се събират в онлайн стаята по същото време, за да работят върху определен материал, докато аз почивам. По-напредналите помагат на начинаещите. Не пожелаха да прекъснем заниманията и много искат отново да продължим наесен.

- Има ли интерес към обучение по църковна музика в България? Как се отрази пандемията?

472 n- Първоначално в курса ми се бяха записали повече от осемдесет души. Една част отпаднаха по обективни, други по лични причини. Пеенето е изкуство, за него се иска талант, иска се отдаденост, трябва да се жертват определени неща, за да се постигне резултат. Не всеки е роден за певец. Вероятно някои са се отказали поради това, че са осъзнали, че това не е за тях. Други – поради заетост, трети… на трети може просто да не им е харесал преподавятелят или моите методи. Всеки е свободен да решава за себе си. Фактите обаче говорят сами. Повече от половината продължиха да участват активно дори само дистанционно, мнозина отбелязаха видим напредък от кота нула до пеене по невми на по-лек репертоар, подходящ за нивото им. Това от своя страна мотивира другите, които се колебаеха, да повярват в себе си и да продължат.

- Така мисля, че се създаде една общност на близост и взаимна подкрепа. Дистанционната форма си има своите ограничения и недостатъци, но отвори и други възможности – включиха се много хора извън София и дори извън страната, българи от наши задгранични енории, а също и наши православни братя и сестри от Русия, Украйна, Сърбия, Черна гора. Те сега не искат и да чуят, ако продължим присъствено, да преустановим дистанционния достъп. Ще трябва да се направи някакъв хибриден вариант. Ненадейно курсът стана международен!

- Как започнахте да се занимавате с преподаване на църковна музика? Какво ви подтикна да се захванете с това?

maxresdefault- През целия ми съзнателен живот съм бил свързан с Църквата и църковната музика. След като завърших Софийската духовна семинария, продължих да практикувам и да се развивам и в двата вида църковно-певчески традиции, които съществуват в България – едногласната, родена на основата на византийското осмогласие, и многогласната, дошла у нас чрез Русия. Повече от двадесет и пет години се занимавам с църковно пеене, включително като хорист и солист в професионални състави. Изучавал съм и класическо пеене с частни уроци. Голямата ми любов обаче е едногласната музика, старата музикална традиция, която се е родила и съществува по нашите земи от векове и за чието развитие и разпространение из славянския свят българите имат голям принос – византийската църковна музика на славянски език, която у нас се нарича източноцърковно пеене или просто „източно пеене“. Тази традиция е култивирана в манастирите, тя носи духовния опит на Православната църква. Наше основно задължение е да я пазим и преподаваме на следващите поколения, както трябва. Ако има нещо, за което българите можем да се гордеем, това е такова едно богатство, достойно за световната културна съкровищница.

- За съжаление, днес едногласната църковна музика не се преподава на необходимото ниво у нас, не е застъпена в музикалните училища и се наблюдава известен упадък. Мога да обясня подробно защо е така, но това ще бъде може би тема за цяло отделно интервю. Осъзнавайки, че има определени проблеми у нас, започнах да се обучавам при известни гръцки майстори. Завърших и консерватория в Гърция. Защо Гърция? Защото там тази музикална традиция е издигната в истински култ и се преподава с изключителна ревност. Църковното пеене се пази така сякаш се пази самата православна вяра! Не се правят компромиси. Навсякъде има лоши примери, но те не се толерират, докато у нас критериите липсват и за църковна музика се представят изпълнения и композиции, които не би трябвало да бъдат изобщо допускани до богослужението. Мястото им е на концертния подиум.

- Как ви посрещнаха в Гърция? Как гледат там на един български студент или преподавател по музикална традиция, в която те се смятат за най-добри?

cb9- При обучението ми в Гърция, попаднах на преподаватели, които ми станаха и много близки приятели. Чувствам тяхната подкрепа постоянно. Те ме мотивираха да повярвам, че мога да преподавам тази музика. Това са изтъкнати и много уважавани протопсалти (първопевци) и майстори като г-н Григорий Дараваноглу, Григорий Папаемануил, Фотис Янакакис и други. Всички те имат патриаршески офикии за приноса си към съхраняването на традицията. С радост посещават България и участват дори в дистанционните занимания, напълно безвъзмездно, с много отдаденост и любов към това, което правим тук. Цялото ми обучение продължи три години и си го проведох изцяло за своя сметка. Усещах, че това е мое задължение. По време на обучението си трябваше да покрия определен репертоар на определено ниво, както и да покажа задълбочена теоретична подготовка. За тях не беше тайна, че имам отлична теоретична подготовка и без това, както и голям практически опит като изпълнител както на едногласна, така и на полифонична хорова музика, която за тях е слабо позната. Явавах се на изпити пред пет-шестчленни комисии от майстори псалти и професори по музика, както и класически музикални инструменти от различни учебни заведения и университети. Спомням си, че на един от изпитите, след като свърших с пеенето, един от професорите ме попита: „Учили ли сте пеене преди?“. Казах само, че съм учил класическо пеене с частни уроци. Отговорът му беше: „Никога не забравяйте това, на което са ви научили!“. Мит е, че в Гърция се държи на носово пеене и някакви други несвойствени на доброто звучене методи, които се представят като „византийски“. Навсякъде се цени качествената музика и грамотното изпълнение. Винаги съм държал на добрата вокална подготовка, а такава се получава най-добре в обучението по класическо пеене. Подготовката на един псалт трябва да бъде многопластова. Тя включва както музикални, така и богословски дисциплини. Тази подгоговка продължава цял живот!

- Защо смятате, че е толкова важно църковното пеене? Има по-важни неща в живота, има по-големи проблеми за решаване пред родната ни църква.

- Така е, има по-големи проблеми. Никой не ги отрича. Църквата обаче е съсредоточена около богослужението. Ако изтръгнете богослужението, Литургията от нейния живот, изтръгваме сърцето ѝ. После можем да правим каквото искаме – благотворителност, социална дейност, неделни училища, духовни академии, но без богослужение това вече няма да е Православната църква. Ще е някаква друга културна институция. Независимо колко се харесва или не на някои, богослужението в Православната църква от самото начало е било пряко свързано с музиката, с пеенето. Почти цялото богослужение се пее. А каквото не се пее, най-малкото се чете, но пак напевно. При това положение, повече от очевидно е, че мястото на пеенето е ключово в живота на Православната църква. Не мога да си обясня тогава защо толкова силно се пренебрегва у нас до степен, че в някои православни храмове вече не може да се чуе нито един верен тон не само от певците, но и от свещениците в олтара. То певци много често вече изобщо няма, а за свещенослужители се ръкополагат хора без никаква църковно-певческа подготовка. Колкото и да са добри по характер тези свещеници, със своето безразличие към музиката ще се превърнат в изкушение за хората. При подобна ситуация, независимо колко пари се харчат за нови храмове, тези храмове ще останат празни. Хора има там, където има жива енория и богослужение на определено ниво, а това включва и качествено пеене. Такъв е примерът и от съседните ни православни сестри-църкви, където равнището на църковния живот е съвсем различно. Имам много примери от личния живот, които мога да разкажа. След служба хора са ми казвали: „Не усетих как мина времето“, „почувствах се на небето“, „не исках да свършва“… Това съм чувал от жени и мъже, от хора на различни възрасти. Такава е задачата на църковната музика, да посрещнем Царството Божие, есхатона. Нямам отговор защо това е толкова силно пренебрегван, подценяван и неглижиран проблем в България.

- Каква е вашата равносметка от проведените досега курсове? Ще продължите ли да ги правите?

- Със сигурност ще продължа под някаква форма. Аз съм ограничен човек все пак. Имам светска професия и денят ми е зает от девет до пет. Слава Богу, че я имам, защото без нея едва ли щях да мога да си позволя да си финансирам собственото обучение, всички тези пътувания и практика. Срещам огромна подкрепа и любов от ученици от курсисти. Те искат да продължим и със сигурност ще продължим под някаква форма, вероятно хибридна – събирания на място с излъчване онлайн. С каква честота обаче, това все още не мога да кажа. Моля се Бог да ни посочи решение. Разчитам и на подкрепата на Богословския факултет!

- Що се отнася до равносметката, мисля, че е най-добре да не я давам аз, а самите курсисти. С тяхно позволение ви изпращам обратната връзка, която сами ми написаха в края на курса.

*   *   *

3b5Впечатлението ми е абсолютно положително. Курсът е изключително добре структуриран, има всичко необходимо за самообучение – материали за слушане и четене и обратна връзка от страна на преподавателя, освен това и обявления за срещи и семинари с майстори на източното пеене, както и чудесната лекция на доц. Клара Мечкова. Мога да изразя само своята възхита от всичко, което е направил Никола Антонов за създаването на жива общност, която има желание да научи повече за това трудно певческо изкуство. Благодарна съм, че имах възможността да се докосна и опитам да вникна в източното пеене. Това че курсът се провежда онлайн, според мен бе също нещо положително, защото много хора от други градове и страни имаха възможност да присъстват.

Общото ми впечатление е, че курсът е много полезен. Дава ни възможност да си изградим критерии за качество и по-внимателно да подбираме примерите, които да следваме. Чухме интересни неща за традицията и съвременното състояние при гърците и българите. В платформата имаме наготово достъп до множество качествени материали, за които други хора явно доста са се потрудили. На всекиго са предоставени добри условия да се подготви, а и да бъде чут и коригиран, ако пожелае. Много от колегите явно сериозно напредват, за което им се радвам. Предвид обстоятелството, че съм начинаещ, като свой напредък забелязвам: вече се справям с четенето на невмите без много да се замислям (поне в песнопенията, които разгледахме); на места започвам да чувам разликите при някои интервали, допринасящи за специфичното звучене на съответния глас (в началото на курса не ги чувах); отпускам се да пея без притеснение. Със сигурност е сред най-стойностните неща, с които съм се занимавал.

Веома сам Вам захвалан, драги професоре, што сте ми пружили прилику да ступим на пут изучавања византијског појања код Вас. Код Вас сам сазнао многе ствари које читајући књиге нисам могао да разумем. А и сами сте рекли да пракса има првенство, да је изнад теорије. Нисам ни знао да постоји више праваца византијске музике док нисам чуо од Вас, а драго ми је да могу да изучим традиционални. А морам да кажем и то да сам у свему овоме, поред Ваше велике стручности и огромног залагања (јер су ретки људи данас који хоће да издвоје време два пута седмично по 2 сата (а и више ради припреме) поред свог редовног посла да подучавају некога), приметио и велику срдачност и љубав. Љубав према науци, љубав према браћи и сестрама појцима, и срдачност коју никаква књига не може да замени. Што се тиче саме технике подучавања, могу да кажем да немам замерки ни предлога. Не можете нам све дати „на тањиру“ а ипак заиста МНОГО учимо од Вас. За једну школску годину код Вас научио сам доста и о вези богословља и музике.

Общото ми впечатление от курса е много добро. Струва ми се че критериите за такъв тип онлайн обучение един път седмично едва ли могат да бъдат завишени за което е ставало дума и по време на курса. Още повече когато всички се занимаваме в свободното си време включително и Вие като преподавател в курса. Лично аз съм много удовлетворен от огромния брой информация, която получихме, от теоретичните разяснения, които давате и всичко това е съобразено с „Извора“ и с всички традиции на византийската църковна музика. Без да преувеличавам, но мисля, че и в Гърция едва ли всички школи мога да ни предоставят такава информация, която ние получаваме в курса.

hqdefaultКурсът е отличен! Представлява почти уникална възможност широк кръг от хора, които не изучават непременно богословски дисциплини, да навлязат в темата за църковната музика. Аз лично участвах само в присъствените часове в самото начало, но впоследствие се опитах да следя и материалите от онлайн-занятията. Записах се на курса не с идеята да се науча да пея, а да разбера какво представлява източно пеене от първа ръка. За мен то винаги е било загадка и съм благодарен, че успях да „надникна зад открехнатата врата“. Смятам, че в курса има прекалено голямо изобилие от учебни материали, което е объркващо. Това е единствената ми критика, която, разбира се, е далеч от критика. Поздравявам Ви за положения труд и възрожденския дух и се надявам курсът да стартира и през следващата учебна година.

Общите ми впечатления са много позитивни. Успях да усвоя много нови знания. Започнах да чета невмите, въпреки че започнах от нулата. Сега успявам да изпявам песнопения (с много упражнения, разбира се). Обстановката е много приятна и спокойна. Материалът е предаден плавно и с достатъчно време, за да бъде усвоен. Благодарна съм за възможността да получа тези нови знания от човек с дългогодишен опит.

Онлайн-курсът дава по-ограничена (спрямо присъствената форма), но уникална възможност за по-редовно участие на хора от различна възраст, професионален опит, местонахождение и индивидуална скорост на напредване в теоретичната материя и практиката (съчетано с много полезни конкретни практически съвети), като, поради лични особености на курсистите, се предлага и възможност за проверка на знанията чрез изпращане на записи и комуникация с ЛС. Последното, предполагам, се очертава като естествена предпоставка за по-слабата активност и изява при проверка на знанията в самите занятия. Курсът предполага по-висока степен на самообучение, което зависи от личното желание, възможности и организация. Съчетава се със занимания с известни специалисти в теорията и практиката на византийското пеене (и по-конктретно по Константинополската традиция).

Какви са впечатленията ми от курса? Накратко казано: супер курс – интересен, полезен, задълбочен. Да, трябва концентрация, слух, последователност; изисква се мисъл, разбиране. Влизаш със слаби, до голяма степен объркани представи, а излизаш с потенциал на участник и можеш да надграждаш. Разширяваш музикалния си поглед, а и духовни врати се открехват. По-конкретно, кое ми беше важно и полезно? Песенният материал в курса вървеше по календара на Църквата и влизаха в употреба църковно-славянските псалтикийни книги, така интригуващи и недостъпни за лаика. Много полезни за мен, като курсист от „догонващата лента“ бяха Ютюб-записите от минали години от школата, както и материалите, качени в Мудл-платформата. В курса слушахме и избрани примери на изтъкнати псалти – за да свикваме с гласове и интервали в традиционното и у нас Византийско осмогласие в църковното песнопение. Освен това се канеха и гост-лектори, задълбочени специалисти. Така че практика и теория вървяха ръка за ръка.

6570 n

Динамиката на курса беше впечатляваща. Цареше нещо като Възрожденски дух на Килийно училище за малки и големи в едно, под зоркото око на Даскала. Като организация курсът беше на високо технологично ниво с неговия дистанционен и онлайн формат. А то иначе как щеше да оцелее в условията на Ковид-вълните отвън – страховити. Така че, това се оказа един истински Курс-боец по дух, с неустрашим Водач начело. По милост Божия, песента надделя над опасностите; за сериозни поражения не чух, нямаше и пропуснат материал. Вместо това, макар и в дигитална среда, създаде се уют, заедност и радост. Надявам се да продължим да се събираме!

Накратко казано, до преди десет месеца не бях пяла почти нищо и се притеснявах да пея, не знаех, че съществува източноцърковна византийска музика, не разбирах нищо от Типика, не бях разгръщала псалтикийна книга през живота си. А сега, в края на курса и благодарение на наученото мога да взимам по-пълноценно и активно участие в богослуженията. Това е благодат, на която се радвам всеки ден. Също така имам и щастието да съм част от общност, с която споделям общи ценности, вълнения и стремления, както и възможността да се уча и обогатявам постоянно. В курсовете имахме невероятната възможност да учим теоретичната основа, историческото ѝ развитие, да слушаме и практикуваме песнопения от различни музикоучители в различни периоди и географски райони, да формираме критерии и да имаме критично мислене за изпълнението и мястото на тази музика. Едно от най-ценните неща, които остава от курса, е и примерът как да я почитаме, ценим и съхраняваме.

Мисля, че теорията е неразделна част от разбирането и прилагането на чутото, така че и тук молбата ми е да не се отказваш от нас. Интуитивното ми усещане е, че някои от нас все още се затрудняваме да разпознаем кога напускаме звукореда на дадения глас (и кога се връщаме или преминаваме в трети), а на следващ етап слуховото превключване между звукоредите на различните гласове е често препъни-камъкът. И тук за пореден път се убеждавам, че няма как да се разберат тези неща и да се приложат, ако се мисли октавово. В тази връзка лекцията на доц. Мечкова като гост в твоя курс беше от голямо значение! Допускам обаче, че поне част от терминологията (която използвате и двамата), сама по себе си би имала нужда от отделно представяне.

Курсът по църковно пеене представлява добре организирана методика на работа с преподавателя ни Никола Антонов и курсистите, които от своя страна задават въпроси и намират точните отговори. Този процес е ценен и разнообразен – дори когато има, привидно лесни въпроси, те затвърждават и поддържат знанието за източното пеене, което за нас, българите, е намиране на бисери, потънали в дълбоките води. Нямам забележка относно подхода и начина на работа. Напротив, подкрепям и вярвам, че ще продължат заниманията ни. Радвам се, че имах възможността да се срещнем с големите майстори от Гърция и с доц. Клара Мечкова, както и с колеги, които са будни и талантливи. Като цяло няма урок, който да не е бил отворена врата към знанието и музиката на нашите отци и псалти, отдали сили и време за да се докоснем днес и ние до красотата на източното църковно пеене.

Получихме един нов поглед за църковната музика – за нейните корени, как са се родили гласовете, и че гласовете имат тетрафоничен обем, което придава друго звучение на църковната музика; че трябва да имаме търпение, постоянство, за да се получат нещата – да не се отказваме, разбира се, като полагаме необходимия труд, упражнения и да се водим от майстори на църковната музика.

754 nЗа курса мога да кажа само хубави неща. Изключително съм радостен, че имах възможност тази година да се включа. Бих се определил като напълно начинаещ и то в категория „слушатели“. Живея от години в Гърция, използвам свободно езика, по образование и професия съм хуманитарист (филолог и историк-археолог). Черкувам се тук и бих казал, че по стечение на обстоятелствата ми е по-позната местната традиция. Духовните връзки между гръцката и българската традиция привличат вниманието ми и се записах в курса по-скоро с идеята да обогатя общата си култура, а не толкова да се развия като църковен певец. Но заниманията ме запалиха и сега виждам и чувам много повече неща. За самия курс ще отбележа, че в много отношения е както традиционен, така и уникален, новаторски. Организацията е изключителна – всичко е отлично подредено, лесно достъпно, стегнато, задълбочено, но и без да тежи. Методологията на преподаване показва огромен опит и широка теоретична подготовка. Където е необходимо, се правят съпоставки със западната музикална традиция, с българския и балканския фолклор, с източната и античната музика. Това се прави не от схоластична гледна точка, а с цел да се отличат и усвоят по-добре спецификите на „византийската“ музика, да стане по-разбираема. Обръща се особено внимание на смисъла и на акцента на църковната музика, на богословската ѝ тъкан.

Макар и дистанционен, курсът има и персонифициран характер. Никола, като умел даскал, намира начин да работи и персонално с курсистите, като това по никакъв начин не ощетява общата работа и преподаването на нов материал. Работи се едновременно колективно и индивидуално. Надграждането, натрупването и усвояването на знанията е основна черта на курса. Към уникалните и новаторски черти на курса може да се добави и стремежът на „даскала“ да осъществи непосредствена връзка както със старите учители и техните живи ученици днес, така и със съвременни изследователи. Така имахме възможност да общуваме наживо с големия учител Атанасий Пайванас (ученик на Трасивул Станицас) и с доц. Клара Мечкова, които споделиха не само своя опит и знания, но и своите дирения и виждания за миналото и бъдещето на музикална традиция. В тази връзка ще подчертая, че Никола Антонов има свое разбиране по някои трудни въпроси, което споделя винаги със стабилна аргументация и с уговорката, че все пак това е лично негово мнение. По този начин приканва курсистите не само да следват традицията, но и да имат критично отношение към текстовете. Курсът се движи стегнато и предполага сериозна лична работа и отговорност от курсистите. От тази гледна точка преподавателят ни, макар и да не го (по)казва, е взискателен и строг. Очаква реципрочно отношение към материята на курса и бих казал, че тази отговорност е видима и в голяма част от курсистите, които за „нула време“ скачат и започват да плуват в морето на византийската или източноправославната църковна музика.

Определено можем да кажем, че курсът по византийска музика на Никола Антонов е истинска школа. Не ми е познат друг подобен курс, който да съчетава и преподава с такава прецизност църковната музика според византийските и гръцки образци и славянските българските традиции. Акцентът, разбира се, е върху славянобългарската традиция, но тя е разглеждана в съпоставка с византийските и гръцките образци, и това придава пълнота и хармония. Тази година курсът протече на две равнища, за напреднали (дистанционно) и начинаещи (който премина от присъствено към дистанционно). Благодарение на курса започнах да вниквам в църковната музика и да разбирам по-добре певческата традиция. Надявам се заниманията да продължат и през следващата година.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8xdfa 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник