Днес, братя, Църквата празнува Въздвижение на честнѝя Кръст. Кръстът е бил символ на най-строго наказание и позорна присъда за човека. Тези, които са били осъждани на разпъване на кръст, са изживявали бавно и болезнено мъчение. И след като човешкото достойнство е бивало унизено, накрая е идвала и смъртта.
За християните символът на жестоката присъда се превърна в знак на слава. Поради тази причина носим на гърдите си кръст и затова при всяка наша молитва, а и във всеки момент от живота си се прекръстваме.
В трудности и безизходици се прекръстваме, за да добием сили. Забележително е това, което казва народът ни: „Прекръсти се и не се страхувай!“. Но и когато ни се случва нещо приятно или неочаквано, пак се прекръстваме с изненада и възхищение. Много пъти дори възкликваме: „Слава тебе, Боже!“ или „Велик си, Боже!“.
Това наше отношение, братя, изразява богатия опит на всички християни: Христос е любов – безграничната любов, която неизчерпаемо се предлага на хората. Разпнатата на Кръста любов измъква хората от смъртта и ги води в славата на възкръсналия Господ.
Помните ли разбойника на кръста? Самият той осъден на смърт, поиска очистване от осъдения като него Христос. И пръв влезе в рая, т. е. от смъртта, от кръстната смърт и той възкръсна заедно с Христос!
Ние също не се отчайваме пред смъртта. Дори да не е ужасна и позорна като кръстната, тя винаги е чужда на живота. Това е развала, това е зловоние! И пред лицето на смъртта ние възпяваме Възкресението. Възкресението на Богочовека, Който възкресява и всички мъртви заедно със Себе си.
С такъв кръсто-възкресен морал живеем в този свят. Това е морал на отговорността за онова, което се случва около нас. Едно непоколебимо желание за предлагане от излишъка или от недоимъка на онези, които имат нужда от нас. Свеж полъх на оптимизъм за добър изход от нашите затруднения.
Правим кръстния знак, братя, с дълбокото разбиране, че множеството изкушения в живота и трудностите, които стават все повече, винаги имат решение. Колкото по-отговорно понасяме кръста на нашите отговорности, толкова по-лек става той от присъствието на разпнатия и възкръснал Христос.
Стига без никакво съмнение да обичаме Христос. Защото Той пръв ни обикна и Той понесе непосилната тежест на кръстната смърт, за да ни изведе в живот безкраен.
Превод Бисерка Велинова
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/k8qh
И рече старецът...
Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.
Св. Марк Подвижник
