Владимир Николаевич Лоски е роден през 1903 г. в Гьотинген, Германия, в семейството на известния руски философ Николай О. Лоски. На 17 години става студент в Петербургския университет и веднага насочва интереса си по подобие на баща си към философията и към св. отци, както и към Западното Средновековие. През 1922 г. съветското правителство изселва семействата на редица интелектуалци в Германия – между тях е и семейството на Николай О. Лоски. Младият Лоски се мести в Прага, където учи при знаменития византолог Н. П. Кондаков. Пътят им на емигранти завършва в Париж и по-конкретно в най-известния университет – Сорбоната. След две години Лоски получава докторска степен и право да преподава по предмета История на Средните векове. Владимир Лоски продължава обучението си и посещава много лекции на специалиста по средновековието проф. Ф. Лот, както и на познавача на средновековната философия Етиен Жилсон.
През 1928 г. Владимир Лоски сключва брак и става член на известното Фотиевско братство в Париж, учредено при руското подворие “Три светители” в помощ на епархийския архиерей. Според замисъла на братството то трябвало да стане “подобно на християнски рицарски орден”, който да утвърждава Православието във Франция. Лоски искрено вярвал, че чрез Франция Западна Европа може да преоткрие Православието. Но това били годините на църковния смут сред руските емигранти на Запад. Когато повечето от тях във Франция преминават в разкол, Владимир Лоски и цялото Фотиевско братство остава в лоното на каноничната Руска православна църква. През този период на оживена полемика между различните църковни лагери Владимир Лоски води активна кореспонденция с местоблюстителя на патриаршеския престол митрополит Сергий, бъдещият патриарх, в който Лоски виждал забележителен богослов с голяма ерудиция в областта на догматиката, патристиката и другите църковни дисциплини.
Православното свидетелство дава плод във Франция и там се образува малка община, която приема православието. С ходатайството на Фотиевското братство и Владимир Лоски общината е приета в юрисдикцията на Руската православна църква, съхранявайки западния обряд.
През 1940 г. Владимир Лоски влиза в редиците на френската съпротива, която води активна борба с хитлеристите. В същото време той посещава актуалните през този период беседи на философи и богослови на есхатологична тема. Точно по това време той чете лекциите за мистическото богословие на Православието, въз основа на които по-късно пише книгата Очерк за мистическото богословие на Източната църква (публикувана през 1944 г.).
След освобождаването на Париж през декември 1944 г. Френската православна мисия “Св. Ириней” открива Френски православен институт “Св. Дионисий” към Сорбоната. Целта на института била да подготвя свещеници за френското православие и да го разпространява в страната. В продължение на няколко години Лоски чете там лекции по догматическо богословие и по църковна история. През 1945 г. става член на редколегията на сп. Живият Бог, родило се в дискусиите на споменатите по-горе богослови и философи от времето на окупацията. През същата година е избран за член на Обществото по научни изследвания и възстановява проучванията си върху трудовете на Мейстър Екхарт. Започва и нов курс лекции: “Боговидението в патристичното и византийско богословие”.
От 1947 г. датира ежегодното му участие в богословските конференции на английското дружество “Св. Албан и преп. Сергий” за диалог най-вече между англиканите и православните. Участието на Лоски задълбочава православното свидетелство на работните срещи и води до издаването на английски език на неговата книга Очерк за мистическото богословие на Източната църква. На Запад тя остава дълго време единственият източник за цялостно изложение на православното богословие.
Владимир Лоски не просто проповядвал централното място на Евхаристията в живота на християнина – той бил дълбоко църковен човек. Причастявал се всяка неделя, считайки, че св. причастие е главното тайнство на Църквата и че никой не може да присъства на него “в качеството си на зрител”. “Само силните – казвал той, имайки предвид египетските отшелници - можели да приемат веднъж в живота си св. Тайни, защото, достигайки съвършенство, те ги приемали като 'огън на обожението'”.
Заедно с Леонид Успенски той издава големия труд Смисълът на иконата, включвайки известната си статия “Преданието и преданията”.
През 1956 г. той посещава Русия по покана на Московската патриаршия. Обикаля светините в Москва, Киев, Ленинград и Владимир, споделя ласкавите си впечатления от стройното богослужение в храмовете и многото причастници. За Лоски първото след 30-годишната емиграция посещение в родината му става и последно. На следващата 1958 г., на 7 февруари, той почива от сърдечен удар в разцвета на своите сили и талант.
* * *
В Русия все още няма цялостно и задълбочено изследване върху творчеството на Лоски. Едва през 1947 г. там се появява негова статия. В сборника “Патриарх Сергий и неговото духовно наследство” той публикува “Личността и мисълта на Светейшия патриарх Сергий”. След 20 години Журнал Московской патриархии започва да публикува преводи на негови статии от френски, а после Богословские труды посвещава своя 8 сборник на неговото творчество и публикува преводи от френски на Очерк за мистическото богословие на Източната църква и Догматическо богословие. Много важно за разбирането на творчеството на Лоски е да се знае, че с изключение на книгата Спорът за София другите си трудове той пише на френски. На този език той свидетелства за православието на Запад и според думите на прот. Йоан Майендорф той успява да покаже на западния свят, че православното християнство не е историческа форма на източното християнство, а непреходна и католична истина.
Ето какво пише за богословието на Лоски А. С. Филоненко в увода си към сборника с неговите трудове (2001 г.): “Ако трябва да характеризираме накратко богословието на Лоски, то може да кажем, че цялата напрегнатост на неговата мисъл се движи в полюсите на Разрива и Верността. Той, заедно със своя приятел отец Георги Флоровски, скъсва с руската религиозно-философска традиция и отстоява независимостта на православното богословие от философските спекулации, и така започва възвръщането към мисленето на източните Отци на Църквата. Именно то съставя програмата на “неопатристичния синтез”. Верността към вселенската истина на Православието го довежда до разрив със славянофилската традиция, която преплита спецификата на православната мисъл със своеобразието на “руската идея”. За Лоски този разрив имал съвсем конкретно вътрешно-семейно значение – “ненамеса” във философията на баща му, Николай О. Лоски, най-известният руски философ-интуитивист, който в своята работа следва линията на Владимир Соловьов. Владимир Лоски желаел да скъса с тази семейна традиция, искал да навлезе в разума на отците на Църквата, да започне да мисли не за тяхното богословие, но да изхожда от него; по този начин поставил граница в развитието на руската мисъл, обръщайки я от философията към патристичния извор. Именно на тази граница Лоски написва книгата “Спорът за София”, в която разгръща остра критика на софиологията на отец Сергий Булгаков. Самият Лоски не обичал този си труд заради острата му критичност и неразработеността в него на положителното богословстване, но именно там той формулира най-ясно своя отказ от гностическата съблазън: богословието да следва философската спекулация. В този си избор Лоски не бил сам – неговият приятел отец Георги Флоровски също се отвърнал от “безпътицата на руското богословие” към изворите на светоотеческата мисъл”.
Наричат го “богослов на епохата на кризата” – криза, свързана преди всичко с краха на “старата Русия” и с последвалото жестоко гонение срещу Христовата църква, както и с косвената последица от тази трагедия – раждането на Запад на огнища на Православието, които стават живи свидетели на вярата на отците. Не по-малко му отива и прозвището “певец на светоотеческата традиция”, защото въпреки огромната му ерудиция неговите книги нямат характер на отвлечено “професорско” богословие. В тях диша гореща любов към Бога и Неговата църква и именно тази неподправена любов придава на написаното от него една неповторима хармоничност и поетично внушение. В темата, която “Двери” подготви за своите читатели, сме се постарали да представим многоликия образ на големия богослов чрез текстове, посветени както на догматиката, така и на нейното въплъщение в живота на светиите, както и на актуалните църковни проблеми.
* * *
„Спомням си как веднъж, на път за църквата, минах да взема семейство Лоски (в Париж живеехме на една улица). Те се приготвят, облекли са три от децата, а четвъртото стои и чака, но него не го обличат. То попита: „Ами аз?”. А баща му каза: „Ти така се държа тази седмица, че нямаш работа в църквата! Да се ходи на църква е чест, привилегия; ако цяла седмица не си се държал като християнин, а като малък бяс, стой си в безпросветна тъмнина, стой вкъщи...” (Из Бракът като подвижничество от Сурожки митр. Антоний).
Основни трудове:
1. Спор о Софии, Париж: „Братство св. Фотия” 1936.
2. Essai sur la Theologie Mystique de l'Eglise d'Orient, Paris 1944 (1-во издание на български език: Мистическото богословие на Православната църква. Догматическо богословие, ВТ 1993; 2-ро издание, в превод от френски: Очерк върху мистическото богословие на Източната църква, С. 2004).
3. The Meaning of Ikons, London 1944.
4. Theologie negative et connalssance de Dieu chez Maitre Eckhart Paris: “J. Vrin” 1960.
5. Vision de Dieu, Paris-Neuchatel: “Delachaux et Niestle” 1962.
6. A I'image et a ressemblance de Dieu, Paris: “Aubier-Montaigne” 1967.
7. La paternite spirituelle en Russie, Paris 1977.
8. Orthodox theology: An Introduction, Crestwood (N. Y.): “St. Vladimir's Seminary Press” 1978.
Основни трудове:
1. Спор о Софии, Париж: „Братство св. Фотия” 1936.
2. Essai sur la Theologie Mystique de l'Eglise d'Orient, Paris 1944 (1-во издание на български език: Мистическото богословие на Православната църква. Догматическо богословие, ВТ 1993; 2-ро издание, в превод от френски: Очерк върху мистическото богословие на Източната църква, С. 2004).
3. The Meaning of Ikons, London 1944.
4. Theologie negative et connalssance de Dieu chez Maitre Eckhart Paris: “J. Vrin” 1960.
5. Vision de Dieu, Paris-Neuchatel: “Delachaux et Niestle” 1962.
6. A I'image et a ressemblance de Dieu, Paris: “Aubier-Montaigne” 1967.
7. La paternite spirituelle en Russie, Paris 1977.
8. Orthodox theology: An Introduction, Crestwood (N. Y.): “St. Vladimir's Seminary Press” 1978.
