Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (35 Votes)

agios sisois1 thumb2Анри Бремон нарича първия период на монашеството в Долен Египет „университет на пустинята“. Няма как да не признаем това определение за много удачно. От една страна, то предполага място, където завършилите „началното училище“ могат да търсят Бога, и в същото време е пресечна точка на най-различни насоки на мисълта. За да видим колко своеобразна е била неговата роля, е важно да определим какво разбираме под този не съвсем точен термин отци-пустинници.

Очевидно това словосъчетание се използва за обозначаване на всички ранни автори-монаси, които е невъзможно да обединим под някакво по-точно название. Всъщност този термин се прилага поначало за всеки вид древна литература.

Така например, в сборника, наречен Животът на отците-пустинници (Париж, 1961 г.) виждаме последователно жизнеописанията на Антоний, Пахомий Велики, Яков Низибийски, Юлиан Пустинник и други отшелници от Сирия и Месопотамия, а в друг сборник под същото заглавие Отци-пустинници (Лондон, 1936 г. и 1962 г.) срещаме откъси от Йероним Стридонски, от Historia Monachorum, от Apophtegmata Patrum, от Йоан Касиан, от Йоан Мосх.

По-нататък ще използвам словосъчетанието „отци-пустинници“ в тесния смисъл за отшелническия начин на живот през 4 и 5 в. в пустинята на Долен Египет. За тази форма на монашески живот ни е известно от редица източници: „Житие на св. Антоний“, Лавсаик, Historia Monachorum, историците на църквата Сократ Схоластик и Созомен, Йоан Касиан и др.

4.9275362318841 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (69 Votes)

Deesis Mosaic of Christ 13th Century Hagia SophiaДнес ще разговаряме за Христос, Когото вие обичате - за този презиран, смирен, простодушен Бог, Който живя на земята 33 години и малцина Го разбраха. Ние също малко Го разбираме, защото, ако хората бяха разбрали добре Христос, светът нямаше да е такъв. Ако бяхме разбрали и докоснали Христос, истинския Христос, а не такъв, какъвто ние си Го представяме и понякога не преподават в осакатен и изопачен вид, тогава животът ни щеше да бъде различен.

Сега имаме много икономически проблеми, но всички проблеми щяха да се решават, ако Христос обитаваше в сърцата ни. Но от 33 г. сл. Хр. до днешната 2016 г. представите ни за Христос са много изкривени и макар да казваме, че сме Христови, ние не сме познали онзи Христос, Който е в нашето сърце. Защо говоря за Христос от нашето  сърце?  Нима има много Христос-овци? Един е, но има Христос, Който говори на сърцето, а има и Христос на строгостта, на  въздаянието, на наказанието, който порицава и наказва. А съществува и „Бог”,  който поражда скандали вкъщи. Защо, ще ме попитате? Погледнете, нима в името на  Христос не са станали най-светите неща в света, не са полагани на най-светите усилия, не са вършени велики дела на саможертва, не се е създавало изкуство, но в името на Христос са ставали и големи беди и катастрофи както за човечеството, така и в малкия свят на семейството. В името на Христос много хора са били възпитани по погрешен начин. Аз, който съм свещеник, мога да ти сторя много добро в името на Христос, за да разцъфти душата, да се отпуснеш, да се усмихнеш, да станеш щастлив, но в името на Христос мога и да злоупотребя с моята власт, да те експлоатирам, да те онеправдая, нараня и изпълня с чувства на вина, отново в Христовото име. Затова казвам, че днес ще говорим за онзи Иисус Христос, Който е в сърцето. Този Христос, Който докосва нашия вътрешен свят и променя живота ни, прави ни щастливи и ни преобразява.

4.6949152542373 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (59 Votes)

1390052011 3fvopiulq6mВъпрос: Чувствам, че Бог ще направи така, че всички хора ще се спасят. След като аз като човек мога да простя на всеки, който ми направи зло, колко повече Бог, Чиято любов е  безкрайна и е над всяка човешка мисъл, няма да остави нито едно Негово дете да бъде осъдено вечно. Следователно, адът не съществува! (смях в залата)

Отговор на митр. Атанасий: Защо се смеете? Аз не се засмях. На мен ще ми е от полза да няма ад, защото в този случай няма да отида в него! Този въпрос са си задавали много хора не само в наши дни, а и преди много векове. Впоследствие те станали еретици, защото не послушали учението на Църквата и продължили да се придържат към своите възгледи. Нека разгледаме внимателно въпроса:

4.8688524590164 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (61 Votes)

boat708Живей в Църквата, ходи на литургия, моли се, пости според силите си, моли се преди да заспиш, когато се събудиш, през целия ден мисли за Христос, всяко твое вдишване да ти напомня за твоя Творец - всякое дихание да хвалит Господа. Когато дишаш, помни Христос, и когато чуваш сърцето ти да бие, пак си спомни Христос, защото затова тупти, за да дава живот и да приемаме живот от Христос. И когато живееш по този начин в Църквата, с течение на времето, с Божията  благодат душата ти ще стане както броеницата. Имате ли броеница?  Когато тя е  нова и стои в кутията, възелчета й са твърди, защото не е употребявана. Но след дълга употреба, когато се втрие  в ръката ти, в потта на ръката ти, в твоята сълза, болка и тревога, тогава тя придобива стойност. Тогава тя има съдържание, смисъл и всеки възел ти припомня преживявания, които си имал, молейки се с тази молитва. Тя вече не е в кутията, не е такава, каквато си я взел от манастира или от някой познат, а е попила твоя живот, болка, мъка, въздишка, всичко, през което си минал.

Така идват отговорите в Църквата - с втриването, с времето. Няма всичко да се разреши сега. Когато бях малък, исках да реша свои недоумения, все бързах и казвах: имам много неясноти, искам да ги реша! Питах, но ми отговаряха, че не мога да ги разбера, защото съм малък, не побираш моята въздишка, както се пееше в една песен. Тоест понякога не можеш да вместиш нещата, които превишават твоята възприемателна способност, вместимостта на твоето сърце и издръжливост. Ще дойде час и ще ги разбереш. За щастие се намери един катехизатор, който  ми каза:

4.9363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (110 Votes)

241282.b50 години от блажената кончина на св. Йоан Шанхайски и Сан Франциски

Светостта струва скъпо. Светецът отдава изцяло себе си на Бога: всичките си мисли, чувства, желания, действия. Той не оставя нищо за себе си, защото и той самият иска да има само Божието.

Неудобният светец

Св. Йоан Шанхайски (+1966 г.) може да се нарече наш съвременнник. Той не притежавал “величествения изглед на побелял старец”. Бил дребен, не особено красив, с дефект в говора, ходел със смачкано расо и бос. На някои хора от обкръжението му понякога им ставало неловко от “такъв епископ”, защото владиката служел в големи градове: Шанхай, Париж, Брюксел, Сан-Франциско.

Той често ходел бос и веднъж получил заповед от началството да носи обувки. Епископът ги носел през рамото си, завързани за връзките. Дошла нова заповед: да ги обуе на краката си; епископът проявил послушание и ги обул.

Св. Йоан приел монашески постриг на 30 години. Оттогава молитвата – общението с Бога и светците – става за него по-реална, отколкото всички дела, грижи и преживявания от земния живот.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.