Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Lwt FigiБъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (1 Петр. 5:8)

Голямо благословение е възможността, която имаме днес, да четем Писанието и това в известна степен замества безсилието на човека да се моли. Днес хората трудно се молят. Гледаш човека да се моли пет минути и смята това за велико нещо, за голям подвиг. В миналото хората се молили часове наред. А с пет минути молитва - какво е това? Да четеш един час можеш, да четеш повече, можеш. Има един хубав израз: оръжията на християнина са четенето и молитвата, когато човек чете светоотеческите текстове, книги на светци, преди всичко Евангелието - всички тези книги, които са написани с помощта на Светия Дух. Така укрепва душата, така тя бодърства и след това може да се противопостави на дявола, който като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.

Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

211От съветското детство пазя в паметта си стиха:

Като вълк бих
                        изгризал
                                       бюрократизма.

В ролята на вълка е пламенният Владимир Маяковски. В онези благословени времена цялата страна задружно се бори с бюрократизма и най-мъдрото, което бюрократите могат да измислят в отговор на това, е да се присъединят към борбата и дори да я оглавят!

Според тълковния речник на Ушаков бюрокрацията е „система за управление, при която властта принадлежи на чиновническата администрация (бюрократите) без всякакво съобразяване с реалните интереси на масите“; и още в следния вариант: „прекомерна грижа за формалностите, канцеларските условности, в ущърб на делото“. Накратко – откъсване от реалността и формализъм.

Най-известният изследовател на явлението бюрокрация е английският сатирик Сирил Паркинсън, автор на книгата Законите на Паркинсън. Това е един много смешен текст, но всеки, който се е сблъсквал с вълшебния свят на хартиения оборот, с магията на канцелариите, сладката треска на отчетите и хипнозата на диаграмите, ще получи истинска наслада от удивителната проницателност на автора и дълбоките му познания в областта на анатомията на офиса.

Сред закономерностите, изведени от Паркинсън, има едно наблюдение, как всеки бюрократичен организъм достига една точка в развитието си, при която става административно самодостатъчен, т. е. може спокойно да съществува без контакти с външния свят и това не само не се отразява на живота на учреждението, но дори осигурява подобряване на показателите на работата.

4.6447368421053 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (152 Votes)

Agios Porphirios editedИстина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)

С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.

За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (85 Votes)

4Който е чел Евангелията, е забелязал, че няма човешки грях, нито постъпка, които да накарат Христос да страни от човека, да го отпише като неблагонадежден, като неспособен да вмести в себе си Словото Му. Обвинявали Го, че „яде и пие с грешници“, ходи в домовете на най-презрените хора, общува с другородци и иноверци и изпълнява молбите им. Дори на справедливо осъдения разбойник на кръста Христос прощава в последния миг и му обещава: „Истина ти казвам, затова, че повярва в Мен, днес ще бъдеш с Мен в рая“.

Има само един грях, с който Христос е непримирим, който предизвиква гнева Му, срещу който Той изрича най-тежките си думи, увековечени в евангелските текстове. И това е лицемерието. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери“ кънтят словата Му вече векове. „Варосани гробници“, отвънка хубави, а отвътре пълни с нечистота. Христос не зачита и „мисионерските усилия“ на тези хора – „обикаляте земи и морета да спечелите един последовател, за да го направите след това достоен за огнената геена, като вас самите“.

4.972602739726 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (73 Votes)

razboinikПродължение на беседата "Не можем да живеем без Бога"

Не бива никога да се отчайваме. Разбойникът, разпнат до Христос, използвал своя кръст, инструмента за неговото наказание, и се спасил. Следователно, човек никога не трябва да се отчайва, защото отчаянието е най-големият грях. Защото, ако човек се отчая, така сякаш хули Бога, казвайки Му: Не можеш да ме спасиш! Такъв, какъвто съм сега, не можеш да ме спасиш! А така хулим Бога. Все едно да кажеш на своите родители: Може да сте ми майка и баща, но не ме обичате, никога не ме обикнахте! Така хулиш родителя си. Защото няма родител, който да не обича детето си,  макар  и по начина, по който всеки го разбира. Затова всеки се наранява, ако детето му каже така. Колко повече, ако кажеш на Бога: Знаеш ли, Боже, не можеш да ме спасиш! За мен няма спасение! Сякаш отхвърляш Христовата кръв, която Той пролял на Кръста, отменяш Неговата жертва. Нима съществува грях, страст или нещо друго, което  Христовата кръв да не може да измие? И Христовият Кръст не може да те спаси?  Нима Христос  напразно се разпна за теб? Затова човек никога не трябва да се съмнява в силата на Христовата жертва. Затова в Църквата никога не можем да кажем на никой човек, каквото и да е направил, какъвто и да е той: Не знам какво да правя с теб, чедо... Такъв, какъвто си станал, няма спасение за теб. Никой не може да те спаси! Това е недопустимо в Църквата. За всеки, какъвто и да е той, съществува възможност за спасение, колкото и да е грешен, колкото и злини да е извършил, и това е лесно, ако с покаяние се обърне към Бога. Една дума казал разбойникът и се спасил, но я казал от сърце. Сърцето му се пречупило и в съкрушението си той казал на Христос: Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в Царството си. И чу отговора: "Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая".

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.