Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Христос носи човекЗащото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, оставяйки ни пример, за да вървим по стъпките Му (1 Петр. 2:21)

Св. ап. Петър ни разкрива една велика истина, която се отнася до нашата връзка с Бога в Църквата. Тя навярно скандализира хората, които следват Бога и понякога е трудно да я проумеем. Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му. Както някой върви по пясъка и неговите стъпки се виждат отгоре, така и ние сме призвани да вървим по същите стъпки. Тоест да извървим същия път. И за да не правим грешки и да си мислим, че ще станем богове, ще правим чудеса в този свят, ще ходим по водата, както Христос, ще изцеляваме хората и ще правим чудеса, св. ап. Петър обяснява какво означава да вървим по стъпките на Христос. И казва:

Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".

Тук апостолът представя Христос в истинския Му образ, що се касае присъствието Му в Църквата и нашето отношение към Него, а именно, че ако искаме - без никой да ни насилва - да Го следваме и да бъдем Негови ученици, трябва да ходим по Неговите стъпки, което означава, че и ние ще изпитаме това, което Той е изпитал - скърби, клевети, болки, гонения, навярно смърт.

 

4.8896103896104 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (154 Votes)

7945332 900 600x360Проповед, произнесена от митр. Антоний (Сурожки) по повод масовото убийство в началното училище в Шотландия през март 1996 г.

Има един древен разказ за един източен пълководец, който победил съседния крал и взел в плен него самия, жена му и децата, а като проява на жестока отмъстителност победителят наредил да убият пред очите на пленения крал всички негови роднини, всичките му близки. И кралят плакал с горчиви сълзи. Но накрая довели за мъчения неговия собствен син; той стоял неподвижен, като камък, без нито една сълза. А победителят се обърнал тогава към велможите около него и казал: колко дълбока трябва да е тази мъка, която не намира дори сълзи за облекчение...

И ето, сега ние стоим пред трагедия, случила се в Северна Англия. Множество деца бяха убити и оставиха своите осиротели родители, братя, сестри, ученици от техните класове и самите училища, както и безброй деца по целия свят, които внезапно разбраха, че и те могат в някакъв момент да загинат напразно, безсмислено в човешките очи, от безумието на някакъв човек...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

Lwt FigiБъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (1 Петр. 5:8)

Голямо благословение е възможността, която имаме днес, да четем Писанието и това в известна степен замества безсилието на човека да се моли. Днес хората трудно се молят. Гледаш човека да се моли пет минути и смята това за велико нещо, за голям подвиг. В миналото хората се молили часове наред. А с пет минути молитва - какво е това? Да четеш един час можеш, да четеш повече, можеш. Има един хубав израз: оръжията на християнина са четенето и молитвата, когато човек чете светоотеческите текстове, книги на светци, преди всичко Евангелието - всички тези книги, които са написани с помощта на Светия Дух. Така укрепва душата, така тя бодърства и след това може да се противопостави на дявола, който като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.

Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

211От съветското детство пазя в паметта си стиха:

Като вълк бих
                        изгризал
                                       бюрократизма.

В ролята на вълка е пламенният Владимир Маяковски. В онези благословени времена цялата страна задружно се бори с бюрократизма и най-мъдрото, което бюрократите могат да измислят в отговор на това, е да се присъединят към борбата и дори да я оглавят!

Според тълковния речник на Ушаков бюрокрацията е „система за управление, при която властта принадлежи на чиновническата администрация (бюрократите) без всякакво съобразяване с реалните интереси на масите“; и още в следния вариант: „прекомерна грижа за формалностите, канцеларските условности, в ущърб на делото“. Накратко – откъсване от реалността и формализъм.

Най-известният изследовател на явлението бюрокрация е английският сатирик Сирил Паркинсън, автор на книгата Законите на Паркинсън. Това е един много смешен текст, но всеки, който се е сблъсквал с вълшебния свят на хартиения оборот, с магията на канцелариите, сладката треска на отчетите и хипнозата на диаграмите, ще получи истинска наслада от удивителната проницателност на автора и дълбоките му познания в областта на анатомията на офиса.

Сред закономерностите, изведени от Паркинсън, има едно наблюдение, как всеки бюрократичен организъм достига една точка в развитието си, при която става административно самодостатъчен, т. е. може спокойно да съществува без контакти с външния свят и това не само не се отразява на живота на учреждението, но дори осигурява подобряване на показателите на работата.

4.6493506493506 1 1 1 1 1 Rating 4.65 (154 Votes)

Agios Porphirios editedИстина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)

С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.

За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж