Мобилно меню

4.9493670886076 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (79 Votes)

farisei e1440771577706Откъс от поредицата "Постни писма" на архим. Сава (Мажуко), писмо 17.

Нашият главен клиросен бас при всеки пост си спомняше за един любим свой виц:

Затвор. Прозорчето към килията се отваря. Пазачът подбутва навътре обяда, а затворникът казва обидено:

– А къде ми е месото? Нали ми се полага!?

– Ако се полага – яж.

– Ама тук не е сложено.

– Като не е сложено – не яж.

Не прекъсвахме хориста, макар да бяхме слушали тази история вече двайсет пъти или двайсети пост. Тя винаги звучеше смешно, актуално, злободневно. Защото до него стояха с тъжни лица „мъчениците на поста”, жертвите на Типика. По-точно, не на Типика, а на недоразумението и страха от Типика. Много е трудно да се изцели този страх. Когато човек страда дълго по непонятна за него причина, идва един момент, когато той вече не може да не страда, за него това е естествено състояние, тясно сраснало се с неговата религия. Просто страданието му харесва. А у вас, които се опитвате нещо да му обясните, да облекчите живота му, се натрупва умора и недоумение: а трябва ли да се борим за този човек? Да, трябва.

Сигурно преподобният Теодор Студит е изпитвал подобна умора, докато е обяснявал на една игуменка принципите на поста. Настоятелката се обърнала към стареца с писмо, в което молела за разяснения относно постния устав. Но преподобният отказал да й даде указания, като й напомнил две важни неща: че игуменката трябва да се придържа към устава на своя манастир и че тя, пак като игуменка, има правото да въвежда и да отменя правила в нейната обител.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (62 Votes)

Фаддей ВитовницкийИз духовните поучения на стареца Тадей Витовнички (1914-2003)

Когато като послушник дойдох в манастира Милково, ми дадоха броеница и ме научиха да се моля. И както ме научиха, така и правех. Отдадох се напълно на Иисусовата молитва. Мислех си, че са ми останали само пет години живот, да не ги прахосам безцелно, но да намеря своя път към Бога. И за кратко време, изглежда заради моята пълна преданост на волята Божия и искрен стремеж по Бога, ме осени Божествената благодат, която създаде в сърцето ми неописуема радост и мир. Слушам сърцето си и от вътре чувам: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“.

Опитах се да си спомня някои неща и случки от миналото и не мога, всички мисли са в някакъв неописуем свят и цялото мое същество е обхваното от някаква неописуема радост и устрем към Бога. Това е състоянието на ангелите и светците, състояние на пълна благодат. Само тези, които са получили дара на благодатта могат да разберат състоянието на ангелите и светците в Светия Дух. Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи притежават благодат свише даром. А какво се получава... Вече толкова години живея сред монаси и свещеници, но досега съм срещал само един монах, върху който почиваше тази  божествена благодат. Само един монах!

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (49 Votes)

Vamesul si fariseul 4Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.

В 49-та глава на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси» Или на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.

Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на свети Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал 15 години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (76 Votes)

11123На Рождество Христово ангелите първо пеели „слава във висините Богу“ и след това „на земята мир, между човеците благоволение“.

Едва, когато преживееш първата част от това песнопение – слава във висините Богу, – ще почувстваш мир в сърцето си, ще изчезне меланхолията от душата ти, ще се умиротвори домът, ще се помириш със себе си, с околните, със света, с колегите и ще си щастлив човек. Първо ще прославиш Бога и след това ще станеш щастлив.

И тъй като човекът, аз и ти не прославяме Бога, а прославяме нашето собствено его, в сърцето ни няма мир, нито в дома ни, нито в света. Светът не върви на добре, светът няма мир, светът изтлява и се руши. Бог съществува, но ние не участваме в Неговата божествена благодат, добрина, любов. Всички тези неща съществуват, но ние не им се наслаждаваме, не ги живеем, не им се радваме. Защо? Защото не прославяме Бога, не сме разбрали, че Той съществува, за да Го прославим, не сме разбрали, че това е целта на нашия живот. Съществувам, за да отразявам Неговата благодат, слава, радост – за да стане Бог Всичко за мен. И когато Бог стане всичко за мен и Го прославя, тогава ще се успокоя, а това ще означава, че съм разбрал мястото си в света, във вселената.

4.8469387755102 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (98 Votes)
Навечерието на Рождество Христово, Бъдни вечер, е последната нощ преди изгрева на „Слънцето на правдата”, когато „Христос се ражда, за да възкреси падналия образ” (тропар от Царските часове на 24 декември). Целият Рождественски пост сякаш ни връща в нощта на старозатветното време и носи белега на пророческото очакване на Месия. Затова и в този период се чества паметта на строзаветните праведници, пророци и праотци.

Кулминацията на подготовката за празника на Христовото Рождество настъпва на Бъдни вечер, когато трепетното очакване на Спасителя се отразява и в богослужебните последования на празника. В Царските часове, предвидени за този ден, се четат четири евангелски откъса (Мат. 1:18-25; Лука 2:1-20; Мат. 2:1-12; Мат. 2:13-23), които описват подробно обстоятелствата, участниците, събитията от нощта на Христовото Рождество. Още преди празникът да е настъпил, Църквата ни подготвя за него. Сред героите на тези необикновени спасителни събития е и праведният Йосиф Обручник. В честването на Рождество Христово неговата личност сякаш остава на заден план. В иконографските сюжети на Йосиф е отредено място в края на сцената, обикновено той е с гръб към централните образи на иконата – Младенецът и Неговата майка. Там го виждаме свит и замислен, озадачен, все още размислящ над случилото се.

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.