Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (16 Votes)
1_30.jpgБез съмнение най-трудното от всичко в живота ни е да се изпълни заповедта на Иисус Христос: "Обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят" (Лука 6:27).

Повечето хора напълно искрено са убедени, че нейното осъществяване практически е невъзможно. Защото не могат да се обичат ония, които коварно и подло се опитват да те унищожат, да ти отнемат залъка хляб, правото на по-добър живот или цинично да потъпчат човешкото ти достойнство.

Други, подобно на философа Фридрих Ницше, твърдят, че думите на Спасителя да се обичат враговете са доказателство, че християнската нравственост по принцип е създадена за слабите и плахите, за  робски смирените и прекършени човеци, а не за силните, за агресивните и дръзко преуспяващите.

Независимо от подобен род възражения обаче тази заповед на Иисус Христос е поставена пред всеки един нас с искането тя да стане основно и безусловно правило в живота. А и много са фактите, които доказват, че оня, който върви по пътя на омразата и отмъщението, обрича самия себе си на самоунищожение. Затова на заповедта да се обичат и ония, които те мразят, е отредено първостепенно място в изпълнението на волята Божия. Любовта към личните врагове е ключ към разрешаването на най-сложното кълбо от противоречия и съдбоносни проблеми.

В какво се изразява тя? Преди всичко трябва да си способен да прощаваш:

Човек, който не може да прощава, не може и да обича.

Да се прости не означава, че трябва да се пренебрегва злото, като се заличават кървящите рани, нанесени от него. По-скоро това е съзнанието, че извършената неправда, както и непростимият спрямо теб грях и обида трябва да бъдат отстранени – без насилие – като препятствие в живота. Прошката създава атмосфера и условия, необходими за по-нататъшен нормален съвместен живот. Който прощава, проявява изключителна сила на духа, поставя се над злото и то престава да бъде психологична бариера за установяване на добри отношения. Прошката означава помирение, ново и по-човешко общение. Който прощава, е по-силният, по-достойният. Степента, до която си способен да прощаваш, се определя от силата на твоята любов.

Има и нещо друго, и то е много съществено. Това е съзнанието, че злото, което ти е причинил другият, може да не изразява в цялост истинската му същност. У всекиго има начала на доброто, както и у всекиго от нас може да се открие нещо отрицателно и склонност към грях и престъпност. "Човешката душа е арена, на която се борят Бог и дяволът", пише в романа си "Братя Карамазови" Ф. М. Достоевски. Не може да се отрече, че и у най-лошите хора могат да припламват искрици на доброто, както и сред добродетелните има подмолни течения на опасни психични комплекси. Когато се изследват безпристрастно корените на злото, може у всекиго да се открие определена доза доброта и да се разбере, че озлоблението и жестокостта не винаги изразяват в пълнота неговата дълбинна същност. Така ти можеш да видиш другия, врага, злодея, не в неговия сатанизиран образ, но в напълно нова светлина. Можеш да се убедиш, че неговата неприязън е породена от срах и предразсъдъци, от гордост и неправилно разбиране на сложните междуличностни отношения. С това ново и променено съзнание можеш да започнеш да се отнасяш вече със съчувствие към подобен род човеци, защото дори и потънали в греховността си те не са безнадежно лоши, но са също така обект на спасителната Божия любов.

Така идва и другата, трета психологична установка, че не трябва да се стремим да унижаваме причиняващия ни зло. По-достойно е да завоюваме неговото приятелство и разбиране. Нерядко имаме възможност да унизим другия, врага, недоброжелателя, да му отмъстим жестоко, да го стъпчем без жалост и без капка милост. Но не това е правилният път на реагиране. По-скоро посредством всяко слово и дело трябва да се способства за установяване на взаимно разбиране, трябва да се разкрива животворният резерв на добрата воля, потисната от напора на ненавистта и на личното отмъщение.

Всеки човек е уникална ценност и обект на Божията любов в нейното безпределно всемогъщество. Затова и чрез Сина Божи ние сме способни да обичаме човеците, причинили ни зло. Само като се върви по пътя на искреното и сърдечно опрощение, на признаване достойнството на човешката личност, може да има истински живот в Бога и така да се утвърждават и божествените принципи, и истинската човечност.

Враговете трябва да се обичат и затова, защото ненавистта - като отговор на злото - увеличава още повече злобата на деня и прави още по-зловещ и по-злокобен мрака на омразата. В Св. Писание много точно е написано: "Който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнина ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнина е заслепила очите му" (1 Иоан. 2:11). Ненавистта не може да премахне самата ненавист; това е в състояние да направи само любовта.

Ненавистта увеличава ненавистта.
Насилието поражда ново насилие.

Поляризацията и бруталното нарастване на озлоблението може да доведе до катастрофално братоубийство. Затова Бог заповядва да обичаш дори и човеците, които са злонамерени против теб и които не ти мислят доброто.

Творецът на човешкия род се обръща към всички с изключителното предупреждение:

Верижната реакция на злото, в чийто ход ненавистта поражда нова още по-голяма злоба и насилие, трябва да бъде прекъсната.

Вътрешната злост нанася непоправима вреда на този, който ненавижда и е заслепен от яростта на отмъщението. Тя разяжда личността му, лишава го от елементарна обективност и изкривява разбирането за основните ценности и идеали на живота. Злобата води до деградация, а любовта по чудодеен начин пресътворява и животвори. Любовта е единствената сила, която може да превърне врага в приятел, в човек, с когото може да се живее по-нататък в съдружие и взаимно възрастване в доброто. Велика и божествена мощ се съдържа в нея! Неслучайно и премъдрият Еклисиаст е прозрял, че "любовта е силна като смъртта" (Пес. 8:6).

Много нравствена сила и величие се изискват, за да се обезоръжи чрез любов противникът. Но любовта е най-великата и непобедима сила в света и тази истина спасява и освещава земния ни живот за всички векове чрез изкупителната Голготска жертва на Божия Син - жертва, принесена за помирение на всички човеци. Към хармонична човешка общност, а не към самоубийствена омраза и разделение ни приканва Господ Иисус с думите: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих" (Иоан 15:12). Апостолът на любовта св. Йоан Богослов добавя: "Който каже: ‘любя Бога’, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?" (1 Иоан. 4:20). И още: "Ние видяхме и свидетелстваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света... И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него" (1 Иоан. 4:14, 16).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u9w 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий