Мобилно меню

2.8727272727273 1 1 1 1 1 Rating 2.87 (55 Votes)

1_57.jpgПраведният св. Симеон Богоприимец взема Богомладенеца Иисус в обятията си и от устата му се отронва боговдъхновеният химн:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля!| (Лука 2:30-32).

Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприемец е искал да каже:

„Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина“.

Господи, колко дълго и ние сме Те очаквали в живота си и колко много сме жадували за Тебе в сивия поток на земните ни дни!

Подобна среща с Бога в живота си очакваме и ние.

Бог стои пред дверите на нашите сърца и чука на тях. Бог очаква от нас ответния жест.

Бог търпеливо чака, понякога много, безкрайно дълго очаква ответния зов, за да отговорим в съкровени мигове, когато сърцето ни е открито за вечността.

Според евангелското повествувание за празника Сретение Господне св. Симеон Богоприемец по-нататък е благословил  св. Йосиф Обручник и Пресвета Дева Мария, на която е казал:

„Ето, Тоя [Богомладенец] лежи за падане и ставане на мнозина... и за предмет на противоречия“ (Лука 2:34).

В историческия си контекст тези думи са пророчески.

Повече от двадесет столетия  Иисус Христос е предмет на спорове и борби, но също и извор на вяра и спасение.

Самият Син Божи оприличава Себе Си на Крайъгълен Камък, Когото зидарите са пренебрегнали и отхвърлили (Мат. 21:42). В Него действително са се спъвали и падали мнозина. Вграден обаче в сградата на нашето спасение, Той става основната ѝ опора.

Нека светът да търси своите пътища в суета, лъжа и корист – този Крайъгълен Камък остава. Той не може да бъде разклатен с нищо. Провалът на ония, които разчитат само на силата на оръжието и терора – блуждаещите в лабиринта на земните илюзии, постоянно се разиграва като драма на историческата сцена, за да ни напомня, че има само едно твърдо основание в живота ни: вярата, надеждата и любовта.

Мисията на Иисус Христос срещна активна съпротива още в самото начало. Срещу Него се опълчи световното Зло, което се опита да Го убие, да Го погребе и запечата в гроба. Но отхвърленият Камък Христос винаги ще остава в основата на човешкото общество като непомръкваща Истина, като вечно Добро.

Историята на Църквата Христова е била винаги съпътствана от отричането на нейния божествен Основател.

Колко пъти всемогъщият Кесар разпъваше последователите на Иисус?

Колко пъти великият Инквизитор полагаше усилия да угаси истинския дух на християнството?

Всички тези опити обаче останаха напразни и безуспешни. Вълните на разрухата яростно връхлитаха и се разбиваха в свещения Камък, Който и досега лежи за препъване на мнозина“, като предмет на дълбоки противоречия, но и на спасителен изход и от най-дълбоката криза...

Днес ние сме свидетели на пророческата глъбина на тези слова.

Какво постигнаха Кесарят и великият Инквизитор в борбата си срещу Евангелието на Господ Иисус?

Какво им донесе обоготворяването на идеологическите утопии, на прогреса и науката, противопоставени срещу човечността и богосъздадената люлка на нашия живот, обоготворяването на абстрактния човек? Ние ясно виждаме, как се разпада и руши сградата на всяко общество, отхвърлило този Крайъгълен Камък.

Сретение Господне е празник на истинска среща с Бога. Да не вървим по пътя на богоотрицанието и богоборчеството, но достойно да приемем в себе си Иисус – Бог на любовта и правдата. И ако ние носим Бога в себе си, тогава и в ежедневните ни срещи с хората, сред които живеем и творим, ще бъдем в състояние да вграждаме в живота божествените начала на истината, доброто и красотата.

В този велик празник, определен от Църквата ни като среща с Тебе, Спасителю наш, приеми ни с молитвеното упование:

„Очите ни видяха Твоето спасение“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата