Евтимиев род сме!

Въз основа на Свещеното Писание и Свещеното Предание, на определенията на вселенските събори и светоотеческото наследство св. патриарх Евтимий дава наставления в посланието си до Угровлахийския митрополит Антим, които имат актуалното си значение и днес: „Свидетелствата и ръководствата за лицата, приели свещенически сан, се съдържат в писанията на каноническите постановления, които като ги приемаме с усърдие заедно с богоглаголивия Давид, възпяваме Господа Бога, казвайки: „В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство” (Пс. 118:14). „Твоите откровения, които си заповядал, са правда и съвършена истина… Правдата на Твоите откровения е вечна; вразуми ме и ще живея” (Пс. 118:138, 144). Ако пророческата повеля ни заповяда да пазим навеки Божиите свидетелства и да живеем според тях, то очевидно е, че те остават винаги устойчиви и непоколебими. За това говори и Бог чрез Моисей: „Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядам; не прибавяй към него и не отбавяй от него” (Втор. 12:32). Също и божественият апостол (Петър), като ги възхвалява, възкликва: „В което (т. е. в богооткровените истини - б. а.) желаят да надникнат ангелите”. (1 Петр. 1:12) И св. апостол Павел: „Но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде” (Гал. 1:8). Доколкото това е така и доколко това ни е засвидетелствано, то ние с радост, подобно на оня, който е получил голяма придобивка, с любов приемаме божествените правила и пазим непоколебимо постановленията на тези правила, известени чрез тръбите на Св. Дух, посредством апостолите и шестте свети и вселенски събори, а също така чрез съборите, свикани поместно за издаване на такива заповеди и накрая чрез нашите свети отци. Всички те бяха просветени от единия и същи Дух и узакониха полезното.”

Особено силен изразител е св. Евтимий на идеята, че Православието и Църквата са народни. Във всичките си деяния той потвърждава, че Църквата със своите истини и спасителни сили е за народа. Нейната задача поради това е да отдаде тия истини и сили на обществото, да го превъзпита и прероди. Църквата трябва да бъде негова ръководителка на всяка стъпка, негова утешителка и подкрепителка в скърби, страдания и падения, негова звезда в културния му и нравствено- религиозния развой.

Вярната и мощна майка на българския народ е неговата отечествена Православна църква - ето свещената идея, която е ръководила самия св. Евтимий и която той завещава и на бъдещите български поколения.

В своите църковни, обществени и морални измерения Търновският светител Евтимий се откроява като духовен исполин, задълбочен мислител-богослов, неустрашим общественик и себежертвен патриот. На фона на тази съдбоносна епоха той е олицетворение на народен водач, църковен и обществен деец, който поставя цялото си християнско верую, чувство за църковно-обществен дълг, писателска дейност и християнски хуманизъм в служение за спасяване на Родината и Православната църква. Това е основната насоченост на неговите идеи и мотиви за дейност.

Тяхната истинска същност може да бъде разбрана и разкрита единствено, като се имат предвид дълбоката и пламенна вяра на св. патриарх Евтимий в живия Триединен Бог, неизменната му вярност към св. Православие и свети отци, мистичния му устрем към висините на духовното съвършенство, църковно-родолюбивия му плам, изразен в принципа:

Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба.

Докоснати от тая безсмъртна вяра и несломимата мощ на българския дух, ние също така можем да заявим през нашия двадесет и първи век:

ЕВТИМИЕВ РОД СМЕ!

Заветите на св. Патриарх Евтимий са: