Мобилно меню

2.3389830508475 1 1 1 1 1 Rating 2.34 (59 Votes)
1_28.jpgЦветница е празник на спонтанно избликнала духовна радост, на зелени върбови клонки и свежи пролетни цветя, с които вярващите приветстват своя Бог и Спасител.

Със завладяваща естественост в св. Евангелие се разкрива картината на празничния "вход Господен в Йерусалим":

Господ Иисус влиза тържествено в свещения град. Пътят е застлан с одежди, цветя и зеленина. Приветстват Идващия в името Господне с палмови клонки и възторжени викове: "Осана на Сина Давидов!"А "Осана" означава: "Спаси!" или "Бъди спасен!" Това е поздрав-възклицание у израилтяните. Той отговаря донякъде по смисъл на нашето: "Слава!" или "Ура!".

Човеколюбивият поглед на Спасителя обгръща народното веселие, но от него се излъчва дълбока печал.Господ Иисус вижда не само предстоящата Си Голгота. Той скърби и за греховете на човеците, и за тълпата, която празнично заслепена Го възприема за Месия,но вижда в Него само политическия водач.

Малко по-късно Той казва: "Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу" (Лука 20:25).Така той точно разграничава, че има царство на духа - на безганичната вътрешна свобода, на нравственото усъвършенстване - и царство на кесаря, подчинено на бързопреходните политически реалности и социално-икономическата конюнкурна необходимост.

По-късно,след тържественото влизане в Йерусалим, на Тайната вечеря, Иисус възвестява нова заповед на света: "Обичайте се един другиго така, както Аз ви възлюбих" (срв. Йоан 15:12). Той разкрива, че смисълът на тоя живот не е в злобата на деня и във всепояждащата стихия на ненавистта, но в любовта, която възвисява и твори.

На неделя Цветница ние стоим с върбови клонки в Божия храм. Христос иска да дойде и при нас, да влезе в храма на всяка вярваща душа не като земен владетел, но да я освети и укрепи в духовната борба срещу злото и греха. 

А къде сме ние сред съдбоносните кръстопътища на живота си? С ликуващия възторг на "Осана!" или със свирепата  ярост и безумието на "Разпни Го!"? 

Нека светът да търси своите пътища в агресия, в кръвопролития и заслепление. 

Ние не можем да останем с омразата на "разпни Го!". Ние не можем да останем сред лутащите се в лабиринта на земните илюзии, на тези, които разчитат на Златния телец и на силата на оръжията. 

Ние не можем да останем в противоречията на царството на кесаря, защото пред нас е идеалът на Царството Божие. 

Днес ние сме свидетели на пророческата глъбина и жестоката драма в раздвоението между "Осана!" и "Разпни Го!".  

Какво постигнаха богоотрицателите в борбата си срещу Иисуса и Неговата света Църква?  

Какво донесоха насилието на диктатурите,кървавата стихия на терора, ненаситната алчност по капитала, дивото суеверие на лъжепророците-сектанти? 

През пролетта животът тържествува във величие и красота, а Църквата въвежда като обичай на днешния празник да държим зелени клонки и пролетни цветя. Така със символите на възраждащия се живот ние  показваме, че сме готови да откликнем и приемем в сърцата си Изкупителя на цялото човечество в пресътворяващото се чудо на любовта към човека и към всяко Божие създание. Христос стои пред дверите на сърцата ни и търпеливо чака да Го приемем с животворящата действителност на възвестненото от Него Царство Божие. Наш дълг е да сме готови да Го посрещнем достойно. Празнуването на Неговото тържествено влизане в Йерусалим изисква това от нас. 

Осана! Благословен е Идващият в името на Бога!

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/afrw 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum