Цветница е празник на спонтанно избликнала духовна радост, на зелени върбови клонки и свежи пролетни цветя, с които вярващите приветстват своя Бог и Спасител.
Със завладяваща естественост в св. Евангелие се разкрива картината на празничния „Вход Господен в Йерусалим“:
Господ Иисус влиза тържествено в свещения град. Пътят е застлан с одежди, цветя и зеленина. Приветстват Идващия в името Господне с палмови клонки и възторжени викове: „Осана на Сина Давидов!“. А „Осана“ означава: „Спаси!“ или „Бъди спасен!“. Това е поздрав-възклицание при израилтяните. Той отговаря донякъде по смисъл на нашето: „Слава!“ или „Ура!“.
Човеколюбивият поглед на Спасителя обгръща народното веселие, но от Него се излъчва дълбока печал. Господ Иисус вижда не само предстоящата Си Голгота. Той скърби и за греховете на човеците, и за тълпата, която, празнично заслепена, Го възприема за Месия, но вижда в Него само политическия водач.
Малко по-късно Той казва: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“ (Лука 20:25). Така Той точно разграничава, че има царство на духа – на безграничната вътрешна свобода, на нравственото усъвършенстване – и царство на кесаря, подчинено на бързопреходните политически реалности и социално-икономическата конюнкурна необходимост.
По-късно, след тържественото влизане в Йерусалим, на Тайната вечеря, Иисус възвестява нова заповед на света: „Обичайте се един другиго така, както Аз ви възлюбих“ (срв. Иоан 15:12). Той разкрива, че смисълът на тоя живот не е в злобата на деня и във всепояждащата стихия на ненавистта, а в любовта, която възвисява и твори.
На неделя Цветница ние стоим с върбови клонки в Божия храм. Христос иска да дойде и при нас, да влезе в храма на всяка вярваща душа не като земен владетел, а да я освети и укрепи в духовната борба срещу злото и греха.
А къде сме ние сред съдбоносните кръстопътища на живота си? С ликуващия възторг на „Осана!“, или със свирепата ярост и безумието на „Разпни Го!“?
Нека светът да търси своите пътища в агресия, в кръвопролития и заслепление.
Ние не можем да останем с омразата на „Разпни Го!“. Ние не можем да останем сред лутащите се в лабиринта на земните илюзии, на тези, които разчитат на Златния телец и на силата на оръжията.
Ние не можем да останем в противоречията на царството на кесаря, защото пред нас е идеалът на Царството Божие.
Днес ние сме свидетели на пророческата глъбина и жестоката драма в раздвоението между „Осана!“ и „Разпни Го!“.
Какво постигнаха богоотрицателите в борбата си срещу Иисуса и Неговата св. Църква?
Какво донесоха насилието на диктатурите, кървавата стихия на терора, ненаситната алчност по капитала, дивото суеверие на лъжепророците-сектанти?
През пролетта животът тържествува във величие и красота, а Църквата въвежда като обичай на днешния празник да държим зелени клонки и пролетни цветя. Така, със символите на възраждащия се живот ние показваме, че сме готови да откликнем и приемем в сърцата си Изкупителя на цялото човечество в пресътворяващото се чудо на любовта към човека и към всяко Божие създание. Христос стои пред дверите на сърцата ни и търпеливо чака да Го приемем с животворящата действителност на възвестненото от Него Царство Божие. Наш дълг е да сме готови да Го посрещнем достойно. Празнуването на Неговото тържествено влизане в Йерусалим изисква това от нас.
Осана! Благословен е Идващият в името на Бога!
