Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (84 Votes)
Лимасолски митр. Атанасий„Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?”. (Йак 4:4)

... Св. ап. Яков говори много строго, наричайки прелюбодейци и прелюбодейки всички, които търсят благата на света неправилно и злонамерено. С други думи, както човекът, който е женен, но създава връзка с друга жена, извършва прелюбодеяние, защото предава любовта към съпругата си, на него се оприличава и човекът, който изменя на Божията любов и създава връзка и приятелство със света, което по думите на апостола, е вражда против Бога.

Разбира се, много пъти казахме, че когато в Писанието се използва думата свят, както и „не обичайте света” с това не се има предвид света, както днес казваме – хората, които са наши братя, и който сме длъжни да обичаме. Под думата свят  се подразбира светският дух, разбира се стоящият далеч от Бога човек и дори не човекът, защото и него трябва да обичаме, колкото и да е далеч от Бога, а неговият дух, неговите действия, дела, начинът, по който мисли и действа -  това не трябва да обичаме. Апостолът говори строго за християните, защото да си християнин означава да бъдеш човек, който е сключил брак с Жениха Христос. Затова, ако той създаде любовна връзка с други, светски неща, които не му помагат в неговото единение с Христос, това е прелюбодеяние спрямо Бога.

Виждате, че нашата връзка с Бога не означава, че просто приемаме и признаваме, че Бог съществува, а  е нещо по-дълбоко. Ние сме призвани да възлюбим Бога и дори да имаме брачна връзка с Него, да се съединим с Него, да станем едно с Бога. Това естествено не е лесно, нито става мигновено. То предполага борба подобна на тази, която води влюбеният. Както, за да възлюбиш един човек, трябва да забравиш всички предишни, тъй като не можеш да обичаш някого и дори да пристъпиш към брак с него, ако имаш чувства към други хора, с които си имал връзка и въздишаш по тях, ако още ги обичаш. Не става, не може да се ожениш така, не можеш да сключиш друг брак, без да си се отдал изцяло на възлюбения. Трябва да забравиш всички предишни, да се отделиш дори от своите родители. Да, за да се ожениш и създадеш  свое семейство, трябва  да забравиш и  семейството си. Сам Бог казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 2:24), не защото иска човек да мрази родители си, не защото трябва да ги зачеркне от живота си, а за да може да възлюби другия човек изцяло. Той трябва да забрави всичко, трябва да преодолее дори себе си. Не може да встъпиш в брак, ако зачиташ егоистично себе си, трябва да превъзмогнеш себе си.

Това важи много повече за връзката ни с Бога. За да създадеш връзка с Бога, трябва да  прекъснеш другите връзки. Христос казва: „не можеш да служиш на двама господари”, защото или единия ще обикнеш, а другия ще намразиш, или единия ще презреш, а другия ще зачетеш. Не може да работиш и за Бога, и за мамона, казва Христос. Не можеш да работиш за богатството безпристрастно. Трябва да се отречеш от всичко друго и така ще създадеш връзката си с Бога.

Нима не правим точно това при Кръщението? Когато сме готови приемем тайнството, какво ни пита свещеникът? „Отричаш ли се от сатаната и от всичките му дела, и от всичките му ангели, и от всичкото му служение, и от всичката му гордост? „Отричам се!”, отговаряш ти. Тоест отричаш се от него и от всички негови дела и служенето нему и от всичко, което следва от това. "Отричам се!". „Духни и го заплюй”! – казва свещеникът. Трябва да се обърнеш на запад, да духнеш, което е знак за съвършено отричане и дори да го заплюеш.  С други думи, трябва да прекъснеш всяка връзка и не само да стоиш на разстояние от него, но да станеш и негов враг. Когато заплюеш някого, вече ставаш негов враг и естествено ще имаш неприятности. Ти не му казваш просто: „Не искам да те гледам, не искам да те поздравявам, а от момента, в който го заплюеш, заявяваш, че го държиш толкова далеч от себе си, че чувстваш такова отвращение, че прекъсваш всяка връзка с него.

Така трябва да постъпва човек по отношение на  светското мислене и нещата от този свят. Трябва напълно да отхвърлим всичко, което ни пленява и не ни позволява да възлюбим Бога. И знаете ли, това нещо може да бъде нещо много малко. Не е задължително да са  големи неща. Големите ги отхвърляме, криво-ляво ги отхвърляме. Не убиваме, не крадем... Не са само тези груби неща обаче, които развалят връзката ни с Бога. По подобен начин, когато хората имат проблеми в брака, единият недоумява: "Ама защо да не съм добър съпруг? Нямам връзки с други жени, нося пари вкъщи, цял ден съм тук, значи съм добър съпруг". Но не е само това. Бракът има и "подробности" - има и любов,  и емоционална връзка с другия, не е достатъчно само това. Така е и с Бога - не е достатъчно само да казваш „Не върша грехове!”. А къде е любовта? Връзката с Бога е не  само отхвърляне на греха, а  любовна връзка, трябва да създадем тази любовна връзка с Бога. Това означава да изхвърля от мен всичко, което ми пречи, което е грях, като в душата ми, в сърцето останем само Бог и аз,  там, където се извършва бракът на нашето битие с Жениха Христос. Затова Христос се нарича и Жених, т.е. Младоженец, Този, с Когото създаваме брачна връзка. 

За обратното апостолът е ясен и категоричен: приятелството със света е вражда против Бога. Когато си приятел с нещата от света, със светския начин на мислене и това ти е приятно, трябва да знаеш, че ставаш враг на Бога. Не може да има примирение между тези неща. Те не могат да съществуват заедно, както не може да съществуват заедно светлината с тъмнината, водата с огъня, нито Бог с дявола, нито любовта към Бога с любовта към този свят. Трябва да разберем, че да обичаш Бога означава се отдадеш напълно на Него, за да не се измъчваш и за да нямаш двойственост в духовния ти живот. Божият човек има Божиите дарове върху себе си и не може да бъде приятел на света и приятел на Бога. Ще ми кажеш, ама живеем в света? Да, със сигурност, живеем в света. Едно е светският дух, друго е светът. Светът са братята ни, средата, в която живеем, хората - ние ги обичаме, отнасяме се любезно с тях, общуваме, живеем всеки ден с тях, но отхвърляме светското мислене. Ще ми кажеш, но нали трябва да ходя някъде, да работя, да върша делата и задълженията си? Разбира се, всички ходим на работа и вършим задълженията си. Ще ви покажа разликата с един пример.

 

Когато дойдох от Света Гора, първата година някакво сдружение ме покани да изнеса беседа тук, в Лимасол. Духовна беседа, посветена на молитвата. Това беше пет-шест месеца, след като дойдох от Света Гора.  Е, нямах опит в тия неща, тъкмо бях дошъл. Къде ще ходим да изнеса беседата? Казаха ми в някакъв хотел. Е, не разбирах още от хотели. И тъй, в кой хотел? От ония, големите, до морето, които имат много звезди...  Отидохме, пристигнахме там с блажения отец Арсений, гледаме, беше неделя, изглежда имаше и сватба, народ, множество, аман.. Слязохме и ние от пикапа, всички ни гледат. Господи, помилуй! Ама къде ще влизаме? Отнякъде влизат, отнякъде излизат? Влязохме вътре, а там полилеи, всичко лъщи, стълбите и т.н., народ, Света Богородице, къде дойдох, къде се озовах! Къде ни доведоха тези хора, не стигаше това зло, ами имаше и някакви девойки на входната врата, които ни раздадоха и по една роза. Тъкмо да вляза и ми подадоха една роза, за какво ми я дадоха? Сгънах я и я сложих в джоба си. Блаженият отец Арсений се притесни и каза:  „Къде отиваме?!”. Както и да е. Оглеждаме се насам натам, къде ще е беседата, казаха ни в еди-коя си зала. Отидохме. Какво да видим - фонтани, картини, полилеи, лукс, ей-такива работи... Пресвета Богородице! Излязох от кожата си. За първи път се намирах на такова място. Дойде да ме посрещне организаторът на беседата, надигнах такъв глас, как не се срамувате? Какво е това място, където сте ни довели? Тук ли ще говорим за духовен живот?! Човекът онемя. Както и да, казах му няколко неща. Бях неопитен естествено...

 

Добре, не е подходящо място за духовна беседа, но къде да отидат хората? Откъде да знам, че след десет години ще науча наизуст хотелите в Лимасол? Всеки ден – в различен хотел... (В Кипър е утвърдена практиката да се организират събития с благотворителна цел – среща на чай или вечеря, като се кани известен лектор. Обикновено тези срещи се провеждат в хотели).

Човек се пита, къде е тук това, за което говори апостол Яков? Живеем сред тези неща, щем-не щем. Един светогорец, какъвто бях аз, сигурно не разбира от хотели, но когато живееш в света, си принуден да отидеш в хотела да говориш, да седнеш, да ядеш, хиляди неща да видиш и да чуеш, които естествено не ги искаме, не ни утешават - затова тези места, цялата тази обстановка не ни изразяват. Обаче ходя там поради една или друга причина, а вие много повече. Работите, длъжни сте да ходите наляво-надясно, според както иска професията, задълженията ви.  Тогава какво значи да избягваме приятелството със света? Означава, че не бива намираме покой в тези неща, не бива сърцето ни да се утешава в тях, трябва да използваме света, но да не злоупотребяваме с него. Ако работата ми изисква да направя нещо или да отида някъде - ще отида, ще го направя, ще застана там, ще говоря, ще седна, ще пия, но не бива да намираме утеха в това нещо, защото знам, че всички тези неща не принадлежат на християнинския етос. Използвам този обяд, този прием, всичко, което се говори и случва, след като не е грях. (Ако е грях, обаче, със сигурност няма да отида и няма да имам никаква връзка с това нещо). Ще мина оттам като живеещ в света, понеже живея в света, съществувам в света, но нашето жилище е на небесата. Сърцето ни, умът ни, етосът ни принадлежи на друго място. Не ни заслепяват тези неща, сърцето ни трябва да бъде в такова духовно състояние, че да е свободно от тези неща, да стои стои над тях.

В Патерика се казва, че  ако човек се грижи толкова много за суетните неща, колко повече трябва да го прави за вечните и бъдещите неща? ако се трепе за суетните, колко повече е редно да тича за другите?

Когато бях в скита на Света Гора, главно през зимата идваха рибари, от втория ръкав на Халкидическия п-ов и ловяха риба, с мрежите. Гледаш ги цяла нощ там, с лампи, борят се да издърпат мрежите, студено е, ужасен студ и те се убиват от работа. Отците казваха: „Виж тези хора, за да извадят пет риби и да изкарат пет драхми, цяла нощ не спят, вдървяват се от студ, трепят се, за да уловят нещо, ако изобщо уловят. Ние, които сме монаси и сме тук заради Божията любов, колко по-голяма готовност трябва да имаме за бдения, да се молим и да се подвизаваме, което е много по-значимо от това да се изкарат петдесет евро. С други думи, дори суетата на света човек може да  претвори в духовни подбуди, за да върви напред.

„Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога”.
Няма средно положение, ако искаш да живееш в съгласие със светското мислене, веднага ставаш враг на Бога. Не пише, че Бог става враг на човека, това не може да стане. Бог никога не става враг на човека. Човекът става враг на Бога, защото ние, а не Бог, изопачаваме нашето състояние. Той винаги остава нашият любвеобилен Баща. Ние обаче от деца на Бога ставаме Негови врагове и това го виждаме често. Иска ми се да не го виждаме толкова често, но за съжаление се случва. Когато има хора, които са в Църквата, без значение какви са били в нея, и в даден момент я напуснат, те не остават безразлични към нея, а стават врагове на Бога, на Църквата, като причиняват големи смутове и проблеми. Този човек не просто си тръгва: „Хайде, не ме интересува и се махам!” Не! Той ще пише, ще говори, ще вика, ще създава смут, скандали, ще стане враг на Бога, ще воюва с Бога.

Един от пионерите на революцията в Русия, Сталин - бил семинарист, учел в семинария; Понякога и деца на свещеници излизат от Църквата, стават нейни врагове и воюват с нея. Или дори  богослови, които се отклоняват от духовния живот и  реално създават скандали в Църквата. Те говорят, учат, вършат неща, които съблазняват Божия народ и правят това умишлено. Или дори свещеници, които  са се провалили в своята мисия, не остават просто безразлични, за да кажат: „Безразлично ми е, не ме интересува!”, а сякаш дяволът им плаща да съблазняват света... Казваш например, добре, чедо, не постиш. Добре, отпаднал си, не се молиш, необходимо ли е да отидеш и да ядеш сред хората непостна храна, за да съблазняваш другия? Поне да не прави два гряха. Да направи само един. Но не, ще отиде да го направи публично, сякаш сатанинският дух го подтиква да отиде да съблазнява, да причини зло на Църквата. Той става враг на Бога, пълен е с вражда против Бога, против духовното, против Църквата. За съжаление, този закон се потвърждава многократно. Трябва да бъдем внимателни, за да не се случи това и с нас, но и когато го  виждаме в други наши братя, да разбираме духовните подбуди, поради които човек действа по този начин.

„Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? (ст. 5)

Бог е представен като ревнив, като ревнуващ. Вие постоянно слушате, какво се случва в семейството, когато единият ревнува другия. Единият казва: „Защо погледна натам? Защо те заговори онзи или онази? Сега мислиш за друг(а)?”; Ревнивият иска само и единствено своето. Сам Бог казва за Себе Си „Аз съм  Бог ревнив, ревнувам, не искам да гледаш други неща, другите да кажем. Искам само Мене да гледаш!”. Не че Бог е ревнивец, горко ни, ако мислим така. Той обаче дава на човека такава представа за Себе Си, за да ни покаже, че трябва да бъдем обърнати изцяло към Него.

В по-старите храмове, а и сега пак се появиха - щях да кажа крокодили - щраусови яйца. Ако се сещате, в старите църкви по селата слагаха яйца от щрауси върху полиелеите или върху кандилата, както и в манастирите. Сега пак ги слагат. Защо ги използваме? По–рано мишките се спускаха по въжетата на кандилата и пиеха от елея, но когато има яйце, се пързалят по него и не могат да стигнат до елея. Но не е само това, което е практическото обяснение. Има и друго, символично обяснение. Старите хора казват - понеже така са смятали тогава,  че,  когато щраусът роди яйцата, той ги мъти с погледа си, стои на определено разстояние от тях и ги гледа постоянно, а ако някакъв шум или нещо друго отвърне погледа му в друга посока, яйцето се разваля. Така са казвали старите хора. Гледайки яйцето на щрауса, трябва да разберем, че и ние трябва да гледаме постоянно към Бога и нищо да не може да откъсне погледа ни от Него и Неговата любов. Затова хората използвали тези неща, като освен практическо им и придавали и символично значение, а именно да ни припомнят за постоянния взор към Бога. Това казва и Давид: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя” (Пс. 15:8). Когато човек има Бога постоянно пред очите си, тогава със сигурност не вижда нищо друго. Както влюбеният вижда единствено любимата си, която обича; единият не приема другия да гледа други хора, гневи се, стават кавги. Така и Бог не търпи ние да гледаме любовно към светския, суетен дух и към греха.

Да не ставаме като някои, на които им „текат лигите” за греха, а да имаме благородно достойнство, което се състои в това да обичаме Бога и отхвърляме греха, не защото не можем да го извършим или се срамуваме, а защото не искаме. Не искам да върша грешното, ако искам, го правя, но аз не искам. Не го желая, не ламтя да направя еди-какво си или да живея по еди-какъв си начин. Не живея оскъдно, понеже нямам пари. Не, живея оскъдно и живея по този начин, защото така смятам, макар да имам милиони. Разбира се, нямам ги в банката да ги натрупвам, а ги използвам за добро. Живея по този начин, защото се ръководя от този етос, а не защото нещата са такива от само себе си.

 

Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат". (ст. 6)

Бог дава по-голяма благодат на тези, които се посвещават на Него и Го търсят в живота си. Когато жадуваш и гладуваш за Бога, Той ще те насити и утоли жаждата ти със Своето присъствие и благодат. Затова се казва, че Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. Това е така, защото горделивият човек отхвърля Божията любов. Само горделивият човек отхвърля Божията любов. Защото горделивият не обича дори своя брат. Егоистът не обича никого - нито съпругата си, нито дори децата си, той дори тях не обича повече от себе си. Не, първо за него, а след това за другите. С други думи, дори в биологичната връзка, а няма по-силна връзка от тази между родител и дете, егоистът ще каже:  „Виж, първо ще стане моето и след това на детето”. Както онези родителите, които искат децата им да станат такива, каквито те желаят. Детето казва:

 

-  Виж, аз така съм щастлив, с този начин на живот, с това лице, с това място, по този начин, с тази работа.
- Не, няма да правиш каквото искаш, ще правиш това, което аз искам!
- Добре, не те ли е грижа, че ще бъда нещастен, ако постъпиш така, както ти искаш?
- Не!

Той уж мисли, че това е по-добре за детето. Добре, кое е по-доброто? За мене доброто е това, за тебе е друго. За съжаление, често срещаме това егоистично поведение особено в нашата страна. Родителите не са се научили да виждат какво прави децата им щастливи, а казват:

- Какво ме прави щастлив? Не искам да живееш сам, искам да си тук, да те гледам, да си вкъщи.
- Ама не мога в твоята къща. Не мога, задушавам се, искам да отида да живея сам.
- Не, тук ще стоиш. Ако отидеш да живееш там, ще те лиша от наследство. Айде сега? Ако отидеш да направиш това нещо, ще се самоубия!

Имахме и такива случаи, основно когато се касае за монашеството, но и в брака стават тези неща.

 

- Ако направиш това, ще се самоубия!

Веднъж дойде една девойка и сподели, че майка й казала:

- Ако се омъжиш за този човек, ще се самоубия!

Какво да й кажа? Казах й:

 

- Кажи й, че ако не го вземеш този човек, ти ще се самоубиеш!

Да видим сега кой ще се самоубие.  Кажи:

- Мамо, виж, ако го взема, ти ще се самоубиеш, ако не го взема, аз ще се самоубия, самоубий се ти, че си по-голяма, поне аз да остана… да взема човека, който искам...

Така ли трябва да говорим сега? Това приказки ли са? Ти да се самоубиеш, аз да се самоубия, да се самоубием заедно и да приключваме! Смеете се, но ги правим тия неща. Знаете ли колко такива има всеки ден? Аз по-рано мислех, че само с монасите се случват тия неща. Искат хората да станат монаси и настава буря. Казваш си, добре де, чедо, разбирам да става дума за тийнейджъри, да кажеш, добре, прави са. А то 25, 28, 30-годишни, образовани, хора, с професии, с дипломи, не може ли да правят каквото искат? Някои казват, че това са светски хора, не разбират монашеството, изкушават се и затова.  Но като виждаме същото и в брака?

- Не, ще вземеш това, което аз искам! Не това, което ти искаш!  Ще работиш това, което аз искам! Няма да работиш, каквото ти искаш! Ще живееш в мястото, където аз искам ти да живееш, не в това, което ти искаш! Ще купиш колата, която аз искам ти да купиш...

Какво прикрива това нещо, какво се крие зад това желание да се наложиш? Един страшен егоизъм. Как обичаш другия, когато те е грижа не за неговото, а за твоето щастие? Грижа те е ти да си наред, а не детето ти, мъжът ти, внукът ти и който и да е. Затова тук св. ап. Йаков говори за горделивите. Защото в крайна сметка горделивият не се подчинява на Бога, не обича Бога, не може да възлюби Бога, нито обича някого, а единствено само себе си. Никой друг. Какво казах - обича себе си ли? Разорява себе си. Това е единственият случай, в който става обратното. Тук не човекът се противи на Бога, не човекът става враг на Бога, а Бог става враг на човека. Бог се противи на горделивите. Писанието използва думата по този начин. С други думи,  Бог идва и застава пред тебе, както когато тръгваш напред, но пред теб застава един юнак и ти казва „Не можеш да продължиш!” А ако те и ритне веднъж, с тебе е свършено. Бог се оприличава на това. Бог не просто не те оставя да правиш нещо, не просто не те оставя да минеш,  а те блъска назад, това означава "противи се". Той стои и те отритва да вървиш назад.  Бог се противи на горделивия човек. Знаете ли колко тежко нещо е Бог да ти се противи? Не човек, не  някакво събитие, а Бог - ще си счупиш главата, ще рухнеш, няма да прокопсаш. Напротив, на смирения Бог дава Своята благодат. Смиреният човек обича другия човек, подчинява се, приема другия, приема това, което търси другият. 

Нека кажа нещо, което за нас, църковните хора е шамар, плесница. Виждал съм как светски хора уважават децата си по един много красив начин, както и дават на децата си това, което имат. Виждал съм духовни, църковни хора, които не могат да направят това нещо. Първият не е чувал никога Евангелието, не е стъпвал в храма, никога не се е молил и въпреки това има това хубаво отношение към хората. Ние чуваме Христос, слушаме Евангелието, правим тези неща и за съжаление по такива прости, но в същото време важни въпроси, получаваме оценка „двойка”. Ставаме трудни, вироглави хора и най-лошото е, че използваме в свое оправдание и евангелски думи. Правим хиляди неща, които са истинско изпочаване на всичко, което сме научили и чули, за да  постигнем с гордост това, което ние искаме, а не това, което действително иска другият човек, който може да бъде детето ни, съпругата ни, колегата ни, началника ни, който и да е. Това е много важно. Това е знак, че смиреният човек е намерил Божията благодат в себе си и вече е станал свободен човек, приема другия, обича го, защото се е освободил от оковите на своя егоизъм и приема другия човек, както си е, и предпочита той да стане нещастен, а другият да бъде щастлив. Това е любовта - както Христос предал Себе Си на смърт заради нас, за да можем ние да живеем. Това е любовта - да отдадеш живота си, битието си на другия човек. И внезапно, когато правиш тази жертва, разбираш, че в това откриваш себе си, самия себе си, в жертвата преоткриваш смисъла на съществуването си.

Сещам се за едно литийно шествие на Света Гора с иконата „Достойно есть”, което трае пет часа. Вземат иконата на Света Богородица и правят голямо литийно шествие, затова се нарича и "трета Пасха". До мене беше старец Паисий и държеше иконата, той нямаше вече половин дроб и беше много немощен. В един момент му казах:
- Геронда, измори ли се? Да те сменя, да взема ли иконата?
Той се обърна и ми каза:

 

- Виж, Света Богородица не изморява, а отморява!

След това рече:

- Колкото повече се изморяваш, толкова повече отморяваш.
Това е тайната в Църквата. Колкото повече умираш, толкова повече живееш. Колкото повече се жертваш, на толкова повече благодат се наслаждаваш. Колкото повече се уморяваш, толкова повече Бог те отморява.  Докато светското мислене е ти да се отмориш, а пък другите да се уморяват. Казваш:

- Аз сега съм изморен, нека другите се уморят!

Духовното съзнание те учи другият да се отмори, пък аз да се изморя. И откриваш, че  изморявайки се, в крайна сметка, отморяваш. А светското мислене изглежда, че отморява, а в крайна сметка то те изморява. Както виждаме това у някои двойки, които казват:

-Работя цял ден, тръгвам в седем и се връщам в осем вечерта вкъщи.

Питаш жената:

 

- Ти в колко отиваш на работа?
- Тръгвам в девет и се връщам в осем и половина.

И през уикендите имат нужда да излязат навън. Какъв е резултатът? Излизат навън, цял ден се изморяват, идват си вкъщи изморени. Излизат навън да се отморят от натоварването от седмицата, преуморяват се, защото не спят, не си почиват,  изморяват се, отморяват по светски, но се уморяват духовно. И когато се върнат вкъщи, се скарват. Добре де, деца, където отива отмората от уикенда? Как отморяваш, след като нервите са ти опънати и никога не общувате помежду си, защото винаги сте уморени? Всеки ден сте изморени, защото работите. През уикенда, когато трябва да се починете и да се видите, пак се изморявате още повече, защото докато сте у вас, се изморявате, идват приятели уж да прекарате времето си заедно, след това излизате с тях навън, гуляете цяла нощ, връщате се на разсъмване и се чувствате  още по-зле! И къде избива всичко това? Разваляте отношенията си, нервите ви са опънати, изморени сте. Това е, което казваше и старецът – телесният покой, по-скоро светският покой изморява човека. Духовният покой изморява телесно, но и те отморява. Докато светските хора може да отморяват телесно, но се изморяват духовно. И е по-добре духът на човека, душата му да е отморена, а тялото да съдейства за това духовно бодърстване, отколкото душата му да е изморена, а тялото да е отморено. Така човекът не прави нищо, не може да функционира правилно...

Превод: К. Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wr4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.