Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (48 Votes)

митрополит Антоний СурожкиДа си спомним за жените мироносици, Йосиф Ариматейски и Никодим – хора, които се споменават мимоходом в Евангелието, но които доказват себе си като верни и смели хора, когато Христос е привидно победен, когато смъртта, отхвърлянето, предателството и омразата са надделели. Тогава те проявяват вярност и смелост, които може да породи само любовта.

В момента на разпятието всички апостоли се разбягали. С изключение на един – Йоан, който бил в подножието на Кръста с Божията майка. Всички други изоставили Христос. Само малка група жени стоели недалеч от Кръста и когато Той издъхнал, дошли да помажат тялото Му, което Йосиф Ариматейски измолил от Пилат, без да се страхува, че ще бъде разпознат като ученик. Защото в живота и смъртта, любовта и верността са победили.

Нека се замислим над това. Лесно е да сме Христови ученици, когато сме на гребена на вълната, сред сигурността на държави, в които няма преследване, в които не сме отхвърлени, където никое предателство не може да ни доведе до мъченичество или до това да станем жертви на подигравки и неприемане.

Нека помислим за себе си не само по отношение на Христос, но и по отношение един на друг, защото Христос е казал, че каквото сме направили на един от нас, на най-малкия, на най-незначителния, това сме сторили на Него.

Нека се запитаме как се държим към някого, който е отритнат, подиграван, отлъчен от обществото, осъден от общественото мнение или от мнението на тези, които значат нещо за нас. Дали в този момент нашето сърце остава вярно, дали в този момент намираме смелост да кажем: „Той беше и си остава мой приятел, независимо дали ти го приемаш, или го отхвърляш“. Няма по-голяма мярка за верността от самата вярност, показана в момент на поражение.

Нека имаме предвид това, защото всички сме склонни към предателство, предателство по различни начини. Ние се стремим, според силите си – малко или много – да бъдем това, което би трябвало да бъдем и във всеки момент се проваляме. Би трябвало да гледаме един на друг не само със състрадание, но и с верността на приятели, които са готови да останат до човека, който пада, който отпада от благодатта, отпада от собствения си идеал, излъгва всички надежди и очаквания, които сме възлагали на него. В такъв момент нека останем до човека, нека му бъдем верни и да докажем, че любовта ни не е била условна, заради надеждата за победа, а е била дар от цялото ни сърце – щедър, радостен, чудесен дар.

Превод от английски: Цвета Пейчинова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awxq 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Гледай да имаш милост към всички, защото чрез милостта човек намира дръзновение да говори с Бога.

Авва Памб