Няма вярващ, който да не знае, че ангел Господен е слязал от небето и отвалил камъка от вратата на гроба, в който мъртъв и бездиханен е бил положен Създателят на живота и диханието. Малцина обаче знаят истинската причина, поради която камъкът е бил отвален. Мнозина, смесвайки две независими едно от друго събития – излизането на Господ от гроба и отместването на камъка, смятат, че ангелът е слязъл и е отместил камъка, за да излезе Господ. А когато Той излязъл, станал трус, който изплашил пазачите до смърт. И така мислят не само обикновени вярващи, но и някои проповедници на благовестието. И много икони на Възкресението изобразяват ангел, вдигащ камъка, и Господ, Който излиза от гроба, а уплашените от вида Му пазачи паднали на земята като мъртви. (* Явно е, че имаме предвид несполучливите западни икони, а не византийските, които никога не изобразяват Възкресението по такъв начин.) Няма нищо по-невярно от това!
Всеки, който прочете внимателно Евангелие според Матей, ще установи, че Господ е излязъл преди слизането на ангела и отмахването на камъка, и станалия по същото време трус. Камъкът не е бил отвален, за да излезе Господ, а за да покаже вече случилото се Негово излизане. Бил е отвален, за да могат дошлите жени-мироносици да видят празен гроба и да се убедят във Възкресението.
Нека обаче погледнем свещения текст: „Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето (т. е. в оня момент), стана голям трус: защото ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Мат. 27:66-28:7).
Както се вижда, тук изобщо не става дума за Възкресението на Господ. Възкресението се предполага като вече станало. Ангелът просто е слязал, за да предостави това доказателство на жените-мироносици. В уверение на това, че гробът е празен, той вдига (или отмахва) камъка, за да ги улесни при влизането им там. Известявайки ги за факта на Възкресението, ангелът добавя, че те могат и сами да се убедят в истинността на казаното от него: „Дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. Сиреч: „Не се съмнявайте в думите ми. Господ наистина възкръсна! И ако искате несъмнено доказателство за това, ето гроба! Вижте го и ще се уверите, че той е празен“. Жените-мироносици влизат в гроба и след като се убеждават, че е празен, излизат „със страх и радост голяма“ (Мат. 28:8).
И тъй, камъкът е бил вдигнат заради мироносиците (и заради дошлите след тях ученици), а не заради Господ. Господ, извършвайки чудо след чудо, е излязъл от гроба без нищо да помръдне. Тежкият камък е продължавал да лежи на мястото си, печатите са останали непокътнати, а пазачите спокойно са наблюдавали наоколо, когато Началникът на Живота и Победителят на смъртта е излязъл от гроба. Никакъв знак не е подсказвал, че нещо се случва, никакъв звук или шум не е издавал, че нещо става. Всичко е било тихо и спокойно и пазачите, без изобщо да усетят пробуждането и излизането на Великия Мъртвец, са щели да продължат още дълго да пазят празния вече гроб, ако слизането на ангела не беше ги освободило от този труд…
Църковните химнописци, изучавайки много внимателно свещените текстове и навлизайки в тяхната дълбочина, не са могли да не забележат и тази подробност за излизането на Господ от гроба без камъкът да бъде отместен, без печатите да бъдат разчупени, без пазачите да усетят. И пеят дивно:
„Вие, беззаконни, запечатвайки камъка, наистина ни удостоихте с по-голямо чудо… Дойдете, вижте, юдеи, как Потъпкалият смъртта не разруши печатите…“ (възкресна хвалитна стихира, гл. 2).
„Господи, докато беше запечатан гробът от беззаконниците, си излязъл от гроба така, както си се родил от Богородица. Безплътните Твои ангели не узнаха как си се въплътил; пазещите Те воини не усетиха кога си възкръснал…“ (възкресна хвалитна стихира, гл. 5).
„Господи, както си излязал от запечатания гроб, така си влязал и през заключените врати при Твоите ученици…“ (пак там).
„Запазвайки цели печатите, Христе, си излязал от гроба Ти, Който при раждането не си повредил ключовете на девството…“ (тропар от Песен 6 на Пасхалния канон).
„Когато гробът беше запечатан, Христе Боже, си изгрял като Живот от гроба; и когато вратите бяха заключени, си застанал пред учениците като Възкресение на всички…“ (отпустителен тропар на Томина неделя).
Колко хубаво, наистина, и колко поетично е сравнението на чудотворното излизане на Господ от гроба с влизането Му в заключената стая, където са били събрани учениците, или с раждането Му от девствената утроба на Неговата Пречиста майка!…
Превод: Алексей Стамболов
