Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)

shambeziТекстът е съгласуван от участвалите в срещата на предстоятелите на православните църкви, Шамбези, Женева, 21-28 януари 2016 г.

(без представителите на Антиохийската православна църква)

Публикува се съгласно решенията на срещата на предстоятелите

Член 1. Въведение

Светият и велик събор с благодатта на Светата Троица е автентичен израз на каноничното предание и на църковната практика през вековете чрез действието на съборната система в едната свята, вселенска и апостолска Църква и се свиква от Н. Б. Всесветейшество Вселенския патриарх със съгласието на Блаженейшите предстоятели на всички признати поместни автокефални православни църкви, а се състои от определените членове на техните делегации.

Член 2. Свикване на събора

Свикването на събора се обявява чрез традиционните патриаршески писма от Вселенския патриарх до всички предстоятели на поместните автокефални църкви, чрез които (писма):

1. се обявява приключването на определената по всеправославно решение предсъборна подготовка на темите от дневния ред на събора,

2. определя се времето и мястото за провеждането на събора със съгласието на Блаженейшите предстоятели на всички поместни автокефални православни църкви, и

3. поканва поместните автокефални православни църкви да определят според всеправославно договореното по време на свещените събрания на Блаженейшите предстоятели своите представители на събора.

Член 3. Състав на събора

Членове на събора са определените от всяка поместна православна църква архиереи нейни представители.

1. Броят на членовете беше определен от свещеното събрание на предстоятелите на всички поместни автокефални православни църкви (Фенер, март 2014 г.).

2. Делегациите могат да бъдат съпровождани и от специални съветници, клирици, монаси или миряни, като техният брой по правило не може да надвишава шест (6) члена. Канят се и трима души помощен персонал (стюарди) от всяка автокефална православна църква.

3. Специалните съветници могат да присъстват на пленарните заседания на събора, но без право да взимат думата или да гласуват, като са длъжни да подпомагат работата на секретариата на събора или на съборните комисии с право да взимат думата и да изпълняват възложените им специални задължения.

4. По време на работата на събора всеки от предстоятелите може да има до себе си един или, ако е възможно, двама от архиереите-членове на делегацията от неговата църква. Председателят поради множеството си задължения може да има до себе си двама такива членове и един секретар. Всички съветници седят зад предстоятеля. И

5. В случай че предстоятел на някоя църква не е в състояние да присъства на работата на събора или на някое от неговите заседания, определя се негов представител според реда във всяка една църква и той заема неговото място.

Член 4. Председателство на събора

Председателството на работата на събора се упражнява:

1. от Вселенския патриарх. Предстоятелите на другите поместни православни църкви сядат от двете му страни по реда на свещените диптиси на Вселенската патриаршия;

2. членовете на делегациите на поместните православни църкви се разполагат по реда на свещените диптиси в определеното им място в свещеното пространство на заседанията, където се осъществява съборът, до тях се подреждат и специалните съветници на всяка делегация, за да се улесни тяхното сътрудничество.

Член 5. Правомощия на председателя

Председателят на събора:

1. обявява започването и приключването на дейността на събора;

2. сътрудничи си с предстоятелите на автокефалните православни църкви относно програмата на работата върху темите на дневния ред на събора, а също така и за непосредственото разрешаване на какъвто и да е въпрос във връзка с процедурата или с работата му;

3. одобрява програмата на богослужебния живот на членовете на събора;

4. ръководи провежданите обсъждания на всяко заседание с кратки коментари според случая за тяхното по-пълно съгласуване с оглед на целта на събора;

5. дава думата на членовете на събора и осигурява точното спазване и правилното прилагане на принципите на настоящия правилник за нормалното и според църковния канон провеждане на работата;

7. координира дейността на Всеправославния секретариат на събора.        

Член 6. Секретариат на събора

Секретариатът на събора е всеправославен и многоброен, сиреч:

1. състои се от по един архиерей от всяка делегация, както и от секретаря по подготовката на Светия и велик събор, който се грижи за работата на Всеправославния секретариат, и

2. членовете на секретариата се подпомагат в тяхната работа и от подходящи съветници, клирици, монаси или миряни, които се избират измежду съветниците на делегациите на поместните православни църкви и трябва да подкрепят твърде широкото и многостранно дело на Всеправославния секретариат. Броят на тези съветници не може да надвишава двама от всяка една делегация.

Член 7. Правомощия на секретариата Правомощията на секретариата на събора се отнасят до:

1. оформянето на папките със съответния материал от подготвителната процедура за подготовката на текстовете по въпросите от дневния ред на събора на приетите езици на неговата работа;

2. отговорността за воденето на протоколите от работата на събора;

3. подпомагането на работата на пленарните заседания и комисиите на събора;

4. осигуряването на правилното действие на системата за симултанен превод на обсъжданията в събора на официалните езици;

5. съставянето на специални комисии както за съставянето на комюникета за непосредствено осведомяване на общественото мнение за хода на работата на събора, така и за подготвянето на неговото послание;

6. подходящото осведомяване на присъстващите наблюдатели от други християнски църкви или изповедания чрез предоставянето на съответните папки по въпросите на дневния ред на събора, и

7. непосредственото разрешаване на всеки друг непредвиден въпрос от практически или процедурен характер.

Член 8. Работа на събора

Работата на събора започва и завършва с всеправославна света литургия, в която предстоятелства Вселенският патриарх и участват всички предстоятели на автокефалните православни църкви или техните представители по реда на свещените диптиси на Вселенската патриаршия.

1. Провежда се в пленарни заседания или и в съборни комисии според изработената програма на работата върху въпросите на дневния ред, чиито текстове са били единодушно одобрени от предсъборни всеправославни съвещания и от събрания на предстоятелите на православните автокефални църкви.

2. Не е възможно да се предложат на събора за обсъждане въпроси, които не са били единодушно одобрени от предсъборните всеправославни съвещания или от събрания на предстоятелите, както и нови теми освен заключителното послание на събора, което ще се подготви от Всеправославна специална комисия една седмица преди свикването му като проект, одобрен от предстоятелите на православните църкви.

3. Освен откриването и закриването на събора всички други заседания се провеждат при закрити врата.

Член 9. Провеждане на обсъжданията

1. Обсъжданията се провеждат на официалните езици на събора, тоест на гръцки, руски, френски и английски език, както и на арабски като работен език, и се покриват от система за симултанен превод.

2. Въпросите се обсъждат според тяхната последователност в дневния ред на събора, а обсъжданията строго се ограничават само върху определения за конкретното заседание въпрос.

3. Забранява се каквото и да е изказване извън темата, като на говорещия се отнема думата, освен ако изказването се отнася до процедурен или личен въпрос и в такъв случай искащият думата е длъжен писмено да посочи нарушената точка от правилника.   

Член 10. Участие на членовете в обсъжданията

По време на работата на събора изказванията са свободни, но никой не може да се изказва преди да поиска и да получи разрешение от председателя на събора.

1. Заявяването на желание от някой от членовете на събора за вземе участие в обсъждането на въпроса става чрез подаване на писмена бележка до компетентния член на секретариата на събора, който води списък с реда на заявилите желание да се изкажат и го предава на председателя на събора.

2. Времето за изказване на всеки изказващ се в дискусията не може да надвиши десет (10) минути, а в случай на повторно вземане на думата, ако бъдат поискани пояснения или ако председателят на събора прецени, че е необходимо или полезно, то не може да бъде повече от пет (5) минути.  

3. Не се позволяват неуместни словесни престрелки или лични спорове между членовете на събора, тъй като те не само са чужди, но и противни на целта му. 

Член 11. Промени в текстовете

Формулираните по време на обсъждането на всеки един въпрос предложения за изменения, поправки или допълнения в единодушно одобрените текстове от предсъборните всеправославни съвещания и от събранията на предстоятелите по въпросите от дневния ред, както и в посланието на събора,

1. се подават от делегациите на автокефалните православни църкви в секретариата на събора, за да бъдат обявени от председателя по време на пленарното заседание на събора и да станат официална съборно решение, и

2. одобряването на тези изменения след приключване на дискусията според всеправославно приетата процедура се изразява на принципа на единодушието (консенсус) на делегациите на всички автокефални православни църкви. Това означава, че неприетите единодушно изменения не се одобряват. 

Член 12. Гласуване и одобряване на текстовете

Гласуването на обсъдените и променените от събора текстове по въпросите от дневния ред

1. става от автокефалните православни църкви, а не от всеки един член на техните делегации на събора, съгласно съответното единодушно решение на свещеното събрание на предстоятелите на православните църкви;

2. гласуването на текстовете в събора по църкви, а не по членовете им не изключва отрицателното становище на един или на повече архиереи от една делегация на някоя автокефална православна църква върху направените изменения или въобще върху даден текст, като тяхното несъгласие се вписва в протоколите на събора; 

3. преценката на тези разногласия е вече вътрешен проблем на автокефалната църква, към която те принадлежат; тази църква може да подкрепи своя положителен глас на принципа на вътрешното мнозинство, като това се изразява от нейния предстоятел, затова и трябва да се предвиди за нея нужното пространство и време за вътрешно обсъждане по въпроса.

Член 13. Приемане и подписване на текстовете

Приетите единодушно текстове по въпросите от дневния ред на събора се издават на четирите официални езика и имат еднаква сила:

1. те се парафират от всички предстоятели на автокефалните православни църкви на всяка тяхна страница и на всички официални езици на събора, а в края се подписват от председателя и от всички членове на събора;

2. подписаните съборни решения, както и посланието на Светия и велик събор се изпращат с патриаршески писма на Вселенския патриарх до предстоятелите на автокефалните православни църкви, които съответно ги оповестяват в своите църкви; тези решения имат всеправославен авторитет.

Член 14. Участие на наблюдатели

Наблюдатели от други християнски църкви или изповедания, както и представители на други християнски организации присъстват при откриването и закриването на работата на събора без право на изказване или гласуване.

Член 15. Публикуване на протоколите

Протоколите от работата на събота ще бъдат записвани на магнетофон и ще бъдат обработени по установения порядък под грижата на специалната всеправославна комисия по протоколите към секретариата на събора, определена с решение на предстоятелите на всички автокефални православни църкви, за да бъдат публикувани на официалните езици и да се изпратят до всички автокефални православни църкви.

Член 16. Средства за масово осведомяване

1. По решение на председателя и със съгласието на другите предстоятели на православните църкви се съставя 14-членна съборна комисия с по един член от всяка автокефална православна църква, подпомагана от подходящи специални съветници за редовното осведомяване на средствата за масово осведомяване относно хода на събора.

2. Журналистите, надлежно акредитирани от секретариата по подготовката на Светия и велик събор, присъстват само при откриването и закриването на събора.

 

Шамбези, 27 януари 2016 г.

 

† Цираградски Вартоломей, председател

† Леондополски митрополит старец Гавриил (от името на Александрийския патриарх Теодор II)

Бел.: „Антиохийската църква има противоположно мнение и затова не подписва!” † За Германия митрополит Исаак (от името на Антиохийския патриарх Йоан X)

† Константински архиепископ Аристарх (от името на Йерусалимския патриарх Теофил III)

† Московски патриарх Кирил

† Сръбски Ириней

† Румънски Даниил

† Български Неофит

† Грузински Илия II

† На Нова Юстинияна и на цял Кипър Хризостом II

† Илийски митрополит Герман (от името на Архиепископа на Атина и на цяла Гърция Йероним II)

† Семятицки епископ Георгий (от името на Митрополита на Варшава и на цяла Полша Сава)

† Тирански и на цяла Албания Анастасий

† На Прешов и на цяла Чехия и Словакия Ростислав

 

Превел: проф. Иван Ж. Димитров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w3fkc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.