Предлагаме на читателите на Двери интервюто на Маргарита Генчева с о. Владимир Королев, свещеник от Русия, напуснал родината си заради антивоенните си възгледи. О. Владимир потърси закрила у нас, но не я получи и беше принуден да замине. Той не е единственият клирик от Русия, гонен заради възгледите си, който не срещна разбиране от българските институции - както светските, така и църковните.
С отец Владимир Королев се запознах преди малко повече от година в Църногорския манастир „Св. Козма и Дамян“. Водеше със себе си своето малко кученце Йода. Разказа ми, че в своята църква в Русия е имал школа по астрономия. Личеше си, че е човек на науката. Погледът му обаче излъчваше лека, едва прикрита тъга. И едновременно с това - простота и смирение.
Последно се видях с него в едно столично кафене. Сбогувахме се. Стана ми тежко, защото той беше вторият случай на руски антивоенен свещеник, когото срещам на живо и на когото страната ни не успя да даде трайно убежище. Още веднъж се убедих, че нашата Църква губи много, като не приема тези интелигентни, проявяващи истинска евангелска съвест хора. Разбира се, при всеки от тях има формална причина за отказа. Независимо дали има обаче резон за формалния отказ, ми се струва, че преди буквата е хубаво да търсим в себе си човечността, която да проявим.
Дни преди да си тръгне от България отец Владимир Королев помоли за прощално интервю, с което да се сбогува със страната, която все пак дори за малко му даде покрив и възможност за служение. „Хубави хора“, така описа той българите.
- Здравейте, отец Владимире. Разкажете ни как и защо Ви беше отнет храмът в Русия и какво се случи, когато започна войната.
- Когато започна войната през 2022 г., ние, свещениците, които сме антивоенно настроени, подписахме петиция против войната. Подписахме я, за да спрем нахлуването на Русия в Украйна. Това беше необходимо преди всичко защото всяка война, независимо между кои народи се води, винаги означава кръвопролитие и големи човешки жертви – и най-често жертви стават хора, които нямат никакво участие в събитията, които обикновено се развиват по волята на политиците.
- Какво се случи, след като това антивоенно обръщение, това писмо, беше подписано и се появи публично?
- След като беше подписано това антивоенно обръщение от свещенослужителите, аз, като един от тях, бях извикан в структура на ФСБ, където се опитаха да ме обвинят, че съм противник на действията на Русия. Тоест, че се обявявам против започнатата от Русия военна агресия. Освен това ми намекнаха, че могат да ме мобилизират.
Като се има предвид, че този разговор във ФСБ беше през март, те вече явно са знаели, че на 21 септември 2022 г. ще има мобилизация, която обяви президентът на Русия, не желая да споменавам името му. Това се случи именно на 21 септември, според църковния календар на Руската православна църква - Рождество на Пресвета Богородица.
След това в началото на декември моят епархийски митрополит ме лиши от храма, който бях построил, и от енорията ми. На практика бях лишен от средства за съществуване и от всички трудове, които бях положил, за да създам и неделното училище, и храма. Всичко ми беше отнето.
Това се случи по още една причина. Когато започна войната (а не „СВО“, това са различни неща), когато руската армия нахлу в Украйна, по всички храмове беше обявено да се събират средства за войната: материални средства, различни вещи. В моя храм, в който бях председател, престанах да правя това. Разбира се, последва разговор с ръководството на епархията, Тулска епархия. Те не приеха решението ми и намериха причини да ми бъде отнет храмът, който лично, по-точно заедно с наши братя-енориаши бяхме построили.
- Как дойдохте в България?
- След случилото се започнах да общувам с различни познати свещеници. Отец Андрей Кордочкин също беше репресиран, ако може така да се каже. И върху него беше оказан натиск. Той ме посъветва да се обърна към епископ Поликарп (викарий на Софийския митрополит, бел. р.). Тогава още беше жив патриарх Неофит, Бог да го прости!
Благодарение на епископ Поликарп пристигнах в България, където той ме прие великодушно, осигури ми място, където да живея, и ми даде възможност да служа тук. Благодарение на грижите на хората, на българските енориаши, ако мога така да ги нарека, имах подкрепа...
- След това патриарх Неофит се престави в Господа...
- Да, след като избраха патриарх Даниил, аз няколко пъти се обръщах към него с молба да ми помогне да получа статут и чрез своето благословение да се застъпи за мене пред президента (на България, бел. ред.). Надявах се така да мога да получа бежански статут в България и да продължа да служа на Бога за доброто на Българската църква и българския народ.
Но за съжаление това не се случи… Имах интересна среща с патриарх Даниил. Тя ми напомни онази известна фотография, на която президентът (Путин, бел. м.) се среща с Макрон на дълга-дълга маса: единият седи от едната страна, другият от другата, а между тях огромна маса. И когато се срещнах с патриарх Даниил, се получи така, че аз седях на един стол, а патриархът седеше зад маса, а разстоянието между нас беше, може би, около десет метра. Почувствах се неловко; вероятно това беше умишлено или може би се страхуваше от някакви действия (от моя страна). А може би така е прието при вас, така и не разбрах причината. Това беше много неприятна среща. Той ми каза, че не мога да служа тук, защото нямам отпусно писмо от патриарх Кирил.
- Обяснете за нашите читатели какво означава отпусно писмо.
- Отпусното писмо е документ, който се издава, когато свещеник от една епархия или църква, в случая Руската православна църква – Московска патриаршия, желае да се прехвърли в друга епархия или в друга православна църква в друга страна. Няма значение дали това е Българската църква или друга поместна православна църква.
Още по времето на епископ Поликарп, при патриарх Неофит, бяха направили запитване, но не бяха получили никакъв отговор от патриарх Кирил.
Аз, естествено, обясних веднага, че отговор няма и да има.
- Защото патриарх Кирил репресира свещениците, които са против войната.
- Да, патриарх Кирил (Гундяев) репресира свещениците, които се обявиха против войната. Но патриарх Даниил се държеше така, сякаш задължително трябва да има документ от патриарх Кирил, за да мога да пребивавам тук законно и да служа. И само тогава, може би, той би могъл да направи нещо…
- Някои хора могат да кажат, че това са каноните и че патриархът просто ги следва.
- В такъв случай трябва да променим всички канони и да ги напишем наново. Да вземем например заповедта „Не убивай!“. Съвсем наскоро патриарх Кирил Гундяев по някакъв повод я преформулира по друг начин: обяви, че е оправдано да убиваш врага си. Нима няма значение кой кого е нападнал?! Ако мислим така, трябва да променим Господните заповеди и да пренапишем всички канони. Защото какво казва Църквата: „С мир на Господ да се помолим!“. По време на богослужението ние, свещенослужителите, отправяме молитва: „За мира в целия свят“. Молим се за целия свят. Нима трябва да пренапишем и тези думи на молитвата така, че да бъдат угодни, в случая, на Руската православна църква? А вероятно и не само на нея…
- Разкажете за тази кремълска пропаганда, която прониква в Църквата и продължава и сега. Оправдаването на войната, която някои вече наричат „свещена“.
- Т. нар. „свещена война“ е свързана с понятието „руский мир“. От Руската православна църква се очаква по някакъв начин да оправдае всичко, което Русия прави в момента. В този случай РПЦ се държи вече не като пазителка на Евангелието, а като организация, подчинена на ръководството на държавата Русия. Принудени са да го правят… Защо го правят, е много труден въпрос. Мисля, че го правят, защото вътрешно винаги са се стремили да запазят своя статус. Всички служители на Руската православна църква, имам предвид висшата йерархия, пазят привилегиите си, защото се страхуват да не загубят това, което им е дадено: власт, богатство, пари. Мисля, че в по-голямата си част епископатът на РПЦ, заедно с нейния глава, патриарх Кирил Гундяев, се страхуват да загубят своя статус и това е причината за поведението им. Това е прост човешки страх, за който е казано: похотта на очите, житейската гордост, похотта на плътта.
– Да се върнем в България. Отказаха Ви убежище или статут на бежанец? Какво ще правите, какво предстои?
- В България ми отказаха статут на бежанец по бюрократични причини. Казаха ми, че биха били готови да ме приемат, но заради документите това не може да стане. Аз многократно съм се обръщал към патриарха и към президента, за да ми помогнат да получа този статут тук.
Исках да остана тук, защото българите, поне за мене като човек и като свещенослужител са много добри хора, хубави хора. Много любезни, много приятни. А и Църквата тук е близка по дух, по съдържание. Но в този случай не се получи. Не се получи и толкова.
Що се отнася до бъдещето, естествено, аз няма да се връщам в Русия, защото се притеснявам.
- Могат да Ви убият…
- Мисля, че могат да постъпят по друг начин: могат просто да ме изпратят на войната, на фронта и да създадат условия, при които да не оцелея. Още повече че аз съм част от организацията „Мир всем“ (тук и тук), където са събрани антивоенни руски свещеници. Там нашите свещеници периодично публикуват материали, записват аудиообръщения в YouTube… Много от тях са обявени за „чуждестранни агенти“. И самата организация „Мир всем“, която помага на свещенослужителите, вече е обявена за нежелателна организация на територията на Русия. И предполагам, че всички, които участват в нея, включително и аз, вече се смятаме за нежелани хора за нашата страна. Поне засега.
- Искам да Ви задам един по-общ въпрос: защо хората, включително и в православния свят, така лесно станаха толкова безучастни и студени? Не си помагат един на друг… Аз усещам хладност. Или все пак има хора, които помагат?
- Вие сте права. Защото топлохладността, която според Свещ. Писание означава да „не си нито студен, нито горещ“, е присъща за хората. Както Господ е казал: „В този свят Мене Ме гониха и вас ще гонят". Защото когато човек се опитва не само да каже истината, но и да я покаже с живота си, това не винаги се приветства. Защо? Защото не бива да забравяме падналия ангел, който умее да влияе върху човешкия ум и върху човешките постъпки.
Църквата е събрание от вярващи хора. И когато говорих с патриарх Даниил при нашата среща, му казах това: задачата на Църквата е преди всичко печалование (застъпничество, ходатайство за осъдените, бел. прев.) – има такава прекрасна славянска дума: печалование за душата на човека.
Църквата трябва да се грижи за човека, особено когато той е в нужда, когато има потребност от подкрепа и помощ. Задачата на свещеника е именно тази. Дори не толкова самата служба – литургията, красивите песнопения, златото в храма, а хората около нас.
Много хора се нуждаят от помощ – някои от физическа, други от морална подкрепа. Понякога е достатъчно просто да се приближиш, да прегърнеш човека, да му кажеш добра дума. Това е задачата на Църквата.
Църквата не е някаква организация с юридически статус. Най-страшно е, когато Църквата се слее с държавата. Тогава тя започва да се подчинява на държавата, на законите ѝ и вече не може да оказва върху тях никакво влияние. Това показва опитът. Точно това се случи в Руската православна църква. Когато нейните така наречени „апостолски приемници“, поставям това в кавички, всички радостно гласуваха за войната. И сега в храмовете се чете молитва за военната победа на Русия.
Задачата на Църквата е да спре това. Когато някой представител на Църквата, който носи бяла шапка, т. нар. кукул, се среща с представители на държавата, той трябва да им напомни кои са. Защото властта не е „от Бога“, а под Бога. Ако вземем точния гръцки превод, това не означава, че „всяка власт е от Бога“, а че „властта е под Бога“. И тя ще дава отговор за делата си.
- Не мога да разбера какво се случи в православния свят през последните четири години. Русия бомбардира Украйна, убиват се невинни хора, разрушават се домовете им, разрушават се и църкви. И някои хора, които се считат за християни, просто го оправдават. Как го обяснявате?
- През последните 25 години в Русия имаше много интелигентни, умни хора. Мнозина напуснаха Русия, а мнозина бяха по един или друг начин принудени да мълчат, както е и днес. Затова се случи онова, което се нарича отрицателна селекция.
Селекцията е, когато, да кажем, отглеждаме някаква диня и я усъвършенстваме, така че да има по-малко семки, например. И кръстосваме един сорт с друг, и след известно време получаваме пълноценна диня. Тя е голяма, вкусна. Това се нарича селекция, ако използваме този образен език.
Но има и отрицателна селекция. Какво се случи? Случи се това, че към властта започнаха да се стремят само онези хора, които са готови да изпълнят всяка заповед на началството. Тоест хора, които не искат да мислят и да развиват обществото като цяло.
Същото се случи и в Църквата, абсолютно същото. Някои мълчат, защото ги е страх. А останалите мълчат, за да запазят себе си в този живот, своето положение в обществото и богатствата, които имат… Не е тайна, че в Руската православна църква е прието постоянно да се носят пари на епископа или митрополита. Всички храмове го правят, за да може председателят да бъде уверен за своето бъдеще.
Затова понятието „отрицателна селекция“ означава, че във властта идват хора, които са готови единствено да угаждат на своето ръководство. А щом е така, то няма кой да каже истината за това, което се случва.
- В Българската църква също протичат подобни процеси, които Вие наричате „отрицателна селекция“, както в Руската или Сръбската църкви.
- За Сръбската църква не знам, за България имам впечатление. Моето мнение е, че патриарх Даниил прави същото, което прави и патриарх Кирил в това отношение, като че ли копира някои моменти. Може би има някаква връзка… А от това, което видях и за което ми разказаха, доста свещенослужители също са потърпевши и за всеки случай някои са напуснали Софийска епархия.
- И какво следва?
- Това е сложен въпрос. Не знам как ще се развият събитията, защото ако вземем предвид, че и Българската църква вероятно има определена зависимост от държавата, то каквото ѝ кажат, това ще прави.
Убийството не е само когато човек използва оръжие срещу друг и го убива. Убийство е и когато човек става съучастник, като общува с извършител на убийството. Едно е, когато става дума за преговори между дипломати и политици, а съвсем друго, когато представител на Църквата е принуден в определени моменти да нарича войната не „война“, а „специална военна операция“. Или пък „военен конфликт“. Ако ви е интересно, може да отворите Уикипедия и да видите какво означава „военен конфликт“ и какво означава „война“ според броя на жертвите, макар че, според мене, тези теми не е нужно дори да се обсъждат.
Така че задачата на Църквата, дори когато се случи такъв разговор или среща с човек от противоположната страна, която убива, е преди всичко да предупреди за всичко това и да се опита да го спре, като използва онзи авторитет, който Църквата дава на своя представител.
- Какво е Вашето послание към читателите?
- Моето послание е следното. Първо, искам да кажа най-голямото благодаря на българския народ, който ме прие тук. На обикновените хора, които ме приеха, приютиха, стоплиха. Това за мене беше много приятно. Искам да пожелая на българския народ благоденствие, защото виждам, че хората са добри, а доброто сърце винаги се проявява навън. Обичащото сърце няма да обича само някой близък – любовта винаги се разпространява наоколо. Човек първо обича най-близкия до себе си, а после тази любов се разлива още повече – към околните, към света, към този наш малък свят.
Помнете какво казва Антоан дьо Сент-Екзюпери в „Малкият принц“ – трябва да се поддържа ред на планетата ти, поне на онази част от земята, която е около тебе. Това в преносен смисъл също има значение. И е много важно, защото ако Църквата не успява да се справи с някои от своите задачи, а това не винаги е възможно, понеже свещениците също са хора и имат свои особености и най-вече греховни слабости, тогава всичко зависи от всеки отделен човек. Защото царството Божие е вътре във всеки човек.
Затова пожелавам на българския народ благоденствие, дълги и благословени години и нека хората внимателно да се оглеждат около себе си и да забелязват онези, които имат нужда от помощ.
Ако желаете да дарите средства на отец Владимир, можете да го направите през следната сметка:
BIC: UBBSBGSF
IBAN: BG18UBBS80021068709850
Валута: BGN
