В разговор на Иля Забежинский с дякон Андрей Кураев в „Шестая волна“ известният руски богослов разсейва митовете около „историческите“ срещи между Рим и Константинопол и отговаря на неудобните въпроси какво реално се е случило при последната среща на папата и Вселенския патриарх, какво не се е случило и защо шумът често е по-голям от съдържанието. В присъщия си провокативен тон о. Андрей Кураев разказва неизвестната история за първия „интеркомунион“ в ново време (1961 г.) и разсъждава защо каноните винаги се цитират избирателно. В исторически преглед на основни моменти от пътя на разделението между двете църкви руският богослов обяснява защо "Филиокве" често е „на десето място“ в спорните моменти, диалог или натиск е Флорентинската уния и защо понякога единственият „глас в защита“ може да бъде… лаят на куче. Отец Андрей Кураев се спира и на модерния мит за княз Александър Невски като „щит срещу католицизма“, който уж прави „цилилизационен избор“ и разсъждава откъде идва руската антизападна нагласа. Представя и големия контекст и обяснява защо днес Рим гледа повече към Африка, Латинска Америка и протестантския свят, отколкото към „северните православни“ и засяга рисковата тема за общата дата за Пасха – стъпка към единство ли е тя или рецепта за нови разколи.
За читателите на „Двери“ представяме откъс от това интервю, в който става дума и за България.
– Отец Андрей, как може да коментирате реакцията на срещата в Константинопол между папата и патриарх Вартоломей. Аз имам само двама католици сред приятелите си във фейсбук и съм абониран само за един ватикански сайт. Но цялата ми лента в дните, когато се провеждаше тази, да я наречем, среща на върха в Истанбул, просто гърмеше за нея като за най-велико събитие. За вас това събитие ли е?
– Аз съм далеч от подобна висша църковна политика, затова, честно казано, за мене това не е събитие, а ако се оценява и от историческа гледна точка, също не е. Защото, първо, самата среща беше посветена на 60-годишнината от предишна среща. Тоест историята дори на контактите на най-високо равнище през последния век е доста активна, преди всичко между Вселенския патриарх и римските папи. Ние помним уж сензационната среща на Московския патриарх Кирил с папата в Хавана, Куба. Там също имаше много шум и абсолютно никакви резултати, никакви. Просто фотосесия, нищо повече. Но тази среща ще остане в паметта ми заради една удивителна фраза, която изрече патриарх Кирил. При римските папи съществува такава традиция: думата, която папата каже първо, стъпвайки на дадена земя по време на визитата си, се превръща в лозунг на цялото му посещение. Например, когато Йоан Павел II кацна в Париж и още при слизането от самолета каза: „Франция, какво направи със своето кръщение?“ И така, когато според репортажа папа Франциск и патриарх Кирил се срещнаха, папа Франциск произнесе възвишените думи: „Благодаря на Светата Троица, Която ни доведе до тази среща.“ И патриарх Кирил се отличи. Той каза: „Да, Ваше Светейшество, съвременните самолети позволяват да се срещаме много далеч от дома.“ Просто великолепно. Освен с това, тази среща не остана забележителна с нищо друго.
В известен смисъл и сега е същото. Тоест хората проектират върху подобни срещи своите опасения или, напротив, своите надежди, както, да речем, върху поредния кръг преговори с участието на пратеници на Тръмп. В действителност в обществото нищо не се случва.
Какво се случи в Истанбул? Е, първото, което силно вълнува мнозина ултраправославни християни: имаше ли съвместна молитва? Да, имаше. Ужасно ли е това? Ще ви кажа: не. … Желаещите могат да намерят в интернет фотография на бъдещия светител патриарх Тихон, когато той още е бил епископ на Руската църква в Америка. Той е бил поканен на интронизацията на епископ от епископалната църква, много протестантска, дори не англиканска. Това е Епископалната църква на Америка. И той е там в архиерейска мантия, с панагия, с жезъл, в архиерейско облачение за молебени, не за литургия. Той присъства, фотографира се, присъства на тази церемония. …
Що се отнася до съвместния молебен, който извършиха папа Лъв и патриарх Вартоломей, и тук няма на какво да се учудваме. Отворете „Журнала на Московската патриаршия“ при най-благочестивия патриарх Пимен и ще видите във всеки брой съобщения за подобни молебени. Включително в Елоховския патриаршески събор в Москва. Да не говорим вече за такива служби извън столицата. Дали това противоречи на каноните или не, е отделна тема. Ако желаете, можем да я обсъдим отделно. Но със сигурност в това няма нищо ново. Нищо такова, което църковните хора да не са виждали през последните 50 години, някъде от края на 60-те години, когато започна активното участие на Руската църква в икуменическото движение. И това дори без да броим онова, което е било в дореволюционна Русия.
От гледна точка на съслужение в богослужението, нищо такова не е имало. Спомням си, че навремето православният интернет беше залят от възмущение: „Това е ужасно! В Рим се е състояла съвместна литургия на папата и патриарх Вартоломей!“ Добре, аз се заех, проверих, намерих в YouTube пълния видеозапис на самата служба. Да, папата присъстваше на патриаршеската служба, но когато дойде моментът за Херувимската песен, той свали всички свои одежди, излезе от олтара и седна в храма, и повече по никакъв начин не участваше. Тоест той присъстваше на литургията на оглашените. Да, присъстваше, това е вярно. И православният дякон дори му даде да целуне Евангелието при Малкия вход. Но при Великия вход той вече седеше встрани, без одежди, и, разбира се, никакво съвместно причащение нямаше…
– Коренът на нашето разделение с католиците в догматиката ли е, или в това кой на кого се подчинява?
– Първоначално, разбира се, всичко започва именно с въпросите за подчинението. Започвайки още с подчинението на Тракия, днешна България, при цар Борис. Много обичам тази история: по онова време християнството вече не е апостолско, много неща вече са се случили, а цар Борис има представа за нравите на християнската църковна политика. Затова той разбира, че вероятно трябва да се покръсти, но има избор – да поиска кръщение в Рим или в Константинопол. В края на краищата той вече е минал през една „рекламна акция“ – Евангелието му е било разказано. Евангелието му е харесало. Но той знае, че при православните не съществува само Евангелието, има и други книги, по-тежки, като Типикона и подобни, по-обемисти, включително и разни канони. Затова той пише писмо и до Римския папа, и до патриарха, като ги моли: „Я ми изпратете тези ваши църковни закони, по които реално ще ме заставяте да живея, мене и моя народ.“
И тогава и в Рим, и в Константинопол се напрягат. Защото там, в самото начало на всеки сборник с канони, стоят Апостолските правила. А сред тях има правило, което определя (в съвременен руски превод), че епископите на всеки народ трябва да знаят първия сред тях. И всички разбират — и в Рим, и в Константинопол, — че ако Борис научи за това правило, той ще започне да настоява: „Нека и при мене да има свой "първи сред равни"; нека българите да имат свой български митрополит или дори патриарх, който да не ви се подчинява.“ Този вариант не устройва никого и затова от Константинопол му изпращат сборник с правила, в който това просто го няма – просто „случайно“ е пропуснато при преписването. А от Рим изпращат сборник с правила, в който това правило е преведено така: „епископите на всички народи трябва да знаят първия сред тях“. Тоест това е ясен признак на папизъм. Така че тези машинации с каноните имат много стара история...
„Шестая волна“ е канал в Telegramm, воден от Иля Забежинский и посветен на съвременната християнска руска емиграция. Православни богослови и духовници, принудени да напуснат Русия заради репресивния режим на Путин, разговарят за живота в емиграция, за вярата и проблемите пред съвременното Православие. Чрез абонамент за канала тук, вие ще подкрепите участниците в разговорите.
От същия канал: За аскезата на радостта. Разговор с прот. Андрей Кордочкин
За автора на канала Иля Забежинский вж тук
