Мобилно меню

4.9752066115702 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (121 Votes)

Интервю с архим. Никодим (Петре), оглавяващ в Отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, игумен на манастира „Бучум“

DSC 0060В началото на м. март имах духовната радост да се поклоня на мощите на св. Петка в Яш, Румъния. Бях приет в отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия. В подотдела Pro vita се запознах с мащабния проект Марш в защита на живота (насочен срещу абортите), озаглавен Уникален от първата секунда, който ще се проведе на 23 март в Румъния и Молдова. С отец Александру Бачу, отговарящ за подотдела Ромско малцинство, разговаряхме за пастирската дейност сред ромите. А с отец Йоан Пую беседвахме за църковните лагери и пешеходни поклоннически пътувания.

Всички домакини проявиха откритост в разказите за своята дейност и ангажираност към потребностите на вярващите в България, както и готовност за сътрудничество в областта на православното мисионерство.

За мен беше голяма чест да бъда приет от архим. Никодим (Петре), епархийски съветник, оглавяващ целия отдел по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, който сподели за българската аудитория своя ценен опит в работата с младежта.

О. Никодим, разкажете ни за това как е организиран отделът по Мисия, статистика и пастирска прогноза  на митрополията на Молдова и Буковина?

DSC 0062Отделът за Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия е основан през 2010 г. и има няколко подотдела (департаменти): „Мисия сред младежта“, „Малцинства“, защото в тази област на Румъния има много роми, друг подотдел е посветен на живота, казва се „Pro Vita“, в който се подкрепя раждането на деца. Друг подотдел е „Лагери“, който разполага и с база, в която се организират ежегодно летовища. Над 2500 младежи прекарват една седмица в планината, в манастира „Дуръу“, където имаме хотел и няколко бунгала за настаняване.

Има и подотдел „Мисионерски“, в който работят свещеници-мисионери. Нашата епархия има 13 духовни околии. Всяка духовна околия има мисионерски инспектор (протопопски мисионер). Имаме и подотдел „Традиция“, чрез който се опитваме да култивираме и съхраним румънските традиции, народната носия и танци, народния килим, нашите символи – св. кръст и цветята, които се появяват по женските селски бродирани блузи. Чрез подотдел „Външни връзки“ се опитваме да съхраним контактите с други страни - най-вече с Бесарабия (Република Молдова), но и с България, Сърбия, Украйна. В подотдел „Статистика“ се опитваме ежегодно да правим рентгенова снимка на енорията в нашата епархия.

DSC 00588Подотделът за работа с младежите има няколко части. В него функционира Асоциация на православните християнски студенти в Румъния (ASCOR), която е достатъчно силна организация. Съществува също Асоциация на младежите гимназисти (Асоциация на православната румънска младеж - ATOR), имаме 37 филиала в епархията. В градовете и селата от епархията съществуват младежки групи, координирани от един свещеник. Ежегодно имаме определен брой лагери и регионални срещи, координирани от подотдела. Например от 3 години организираме среща с младежите от всяка духовна околия. Близо 3000 младежи се срещат всяка година. Ако една духовна околия има 100 енории, всяка изпраща по двама младежи. Срещат се 200 младежи за един ден. Започват деня със св. Литургия, следва почерпка, после - конференция, работни ателиета, междучасие и в края на деня има концерт, организиран от младежите. Целта на тази среща е младите хора и енориите да се опознаят. Има много младежи, които не знаят името на председателя на техния храм. Не знаят към коя духовна околия принадлежат, не познават църковната администрация, не знаят, че е добре да имаш духовник-изповедник и т.н. Така те се събират, общуват помежду си, научават един от друг да се прекръстват, да се молят. Откриват едно духовно измерение, което до момента не са познавали. Това са 13 срещи в 13-те духовни околии.

DSC 0056Отделно от това имаме и няколко големи срещи. В „Немцишор“ на обща среща идват няколко стотин младежи, понякога се събират 1000 младежи. Миналата година се бяха събрали 1200 младежи за 4 дни в близост до манастира „Нямц“. Имаме среща в Ботошани, Пашкани, регионална среща в Зоицани. Това са срещи, организирани от тамошните свещеници с младежи от техните енории.

Сега се провежда Второ издание на Среща на православните младежи от Молдова (ITOM) (североизточната част на Румъния, б.п.). След Срещата на православната младеж (ITO, организирана на национално ниво, с всеправославно участие, б.п.), решихме да направим среща с 1500-1600 младежи, ще дойдат от Република Молдова, Украйна. Миналата година БПЦ участва с четирима младежи (тук). Тогава бях заедно с българите. Те прочетоха поздравителен адрес, който беше излъчен по църковното ни радио и публикуван в църковния ежедневник в. „Светлина“. Прочетоха го много хубаво.

Как успявате да привлечете и задържите младите хора в Църквата?

Пастирската дейност с младежите е много сложна, защото техният манталитет е различен и се променя с всяко поколение, даже през 3-4 години. Т.е. ако някой е на 14 г. и има брат на 10 г., повече не се разбират. Двамата имат различен начин на мислене, на възприемане на нещата, израстват по различен начин. В този контекст пастирската дейност е много динамична, креативна. Няма точно определени правила, „забити с гвоздеи“. Необходима е харизма. Един харизматичен свещеник работи като за десетима духовници без харизма. Такъв човек е способен да събира хора. Все повече хората са индивидуалисти. Трудно е да ги събереш на едно място. Това върши само духовник с харизма, който има любов, който ги разбира и може да ги „завладее“. Предлага им нещо друго, освен това което предлага обществото. Свещеник който дойде с „нещо ново“, което те не са срещали до момента, и това „нещо“ ги води към тайна, която те имат силата да познаят. Това ги удовлетворява повече отколкото други неща, като телефона, филмите, алкохола, цигарите, приятелствата… и т.н.

В тази насока няма правила. Ние имахме шанса нашият митрополит, Високопреосвещеният Теофан, да ни осигурява ежегодна материална помощ. В други епархии това не се случва и е по-трудно да се работи. Затова ние смятаме, че съвсем малко сме напреднали, имайки предвид добрите условия за дейност.

Започнахме с изграждане на Визия за работа с младежите и уточнихме, че целта на свещениците от нашата епархия е формирането на едно младежко поколение, изградено от живи членове в Тялото Христово. Според казаното от св. ап. Павел всеки да бъде член поотделно, и всеки да дава своя принос в този организъм на Църквата. „Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове“ (1 Кор. 12:27), „тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове“ (Рим. 12:5). Църквата е жива и Христос действа чрез Нея, чрез тези хора. През първите 5-6 години работата беше много тежка, докато „надвием“ манталитетите на свещениците и младежите. Защото и свещениците са престанали да вярват, че може да се направи нещо с младежите. Не вярват в младежите. Нито родителите и младежите вярват в Църквата. Те не смятат, че Църквата може реално да предложи нещо. За мнозина тя е традиционалистка, отживяла, предвидима, повтаряща се. С една дума: Църквата е за бабите. Но лека полека младежите намериха своето място в Църквата и заявиха, че най-възвишените моменти в досегашния си опит са преживели в Църквата. Дори можем да кажем, че в Църквата се чувстват действително като у дома си. Едни младежи споделиха следното: „В Църквата се почувствах повече „у дома си“, отколкото вкъщи. Там се почувствахме оценени, уважавани. Там качествата, които притежаваме, бяха оценени подобаващо. Там завързахме истински отношения с хората, не бяха изкуствени. Там почувствахме искреността, там можах да заявя и науча истината. Никой не ме е лъгал“. По този начин се изпълниха определени търсения на младежите. Така, запълвайки някои празноти в живота им, те търсят да повторят този опит всяко лято в различни църковни дейности -  поклонения, лагери и т.н..

DSC 0055222Наскоро получихме писмо от Белгия. Едно момиче на 16 г. е било с нас на поклонение. Сега е на 25 г., разведена с дете и е много унила. Тя изпратила имейл на друго момиче и я попитала: „Вие организирате ли още онези пешеходни поклонения?“ Другото момиче я написало: „Защо питаш?“ Първото момиче отговорило: „Тук живея в безумен свят. Хората не се поздравяват, не се обичат, не общуват добре. Единствената „сламка“, за която сега се крепя след развода, е онова поклонение, което направихме пеша от Сучава до Нямц. Бих искала да повторя това поклонение. Може пък да събера малко енергия за още 9 години напред“. Дияна ми даде да прочета имейла.

С това искам да кажа, че този църковен опит създава спомени, които ще подкрепят младежите за години напред. Ако успеем да ги създадем, без да ги задължаваме… Един принцип на пастирството на младежите е да не манипулираш младежа, а само да го подкрепяш, съпровождаш в неговите въпроси, търсения. Да му дадеш свободата на избор, да предложиш без да налагаш. Да му бъдеш искрен приятел, който казва истината безкористно, без да целиш нещо. Ако обаче някой си помисли: „Ще обгрижвам хората, та след 10 години да имам повече енориаши и да имам материална полза от тях“, това не е истинската цел на нашата дейност. Това е лъжовен подход.

Какво бихте посъветвали българските духовници, които искат да се посветят на работа с младежите?

Необходима е креативност в работата. Ако съм свещеник в България, първото нещо, което бих направил, е да формирам екип от свещеници. След това ще направя екип от младежи, а всеки свещеник от моя екип да направи екип от нови младежи. После ще работя за развитието на младите хора: ще ги изведа навън и ще им покажа неща, които никой до сега не им е предлагал: пътуване до Яш, до Букурещ, до Света Гора. Бих искал младежите да могат да кажат: „В Църквата открих себе си, открих живота“. След това ще работя в Църква чрез младежите. Подходът на свещеника е „професионализиран“, това му е „професията“, това му е задължението, за което получава заплата… А много по-голям ефект върху младежите ще има мнението и проповедта на техен връстник. Ние направихме радио предаване, озаглавено „Младежите към младежите“. Т.е. те говорят, те са гласът. Те са по-интересни от нас. Понякога ние, духовниците, мислим схематично, понякога догматично, законнически, имаме „дървен изказ“ и няма живот в гласа ни. Затова в много случаи е по-добре духовникът да делегира права на младежите, те да поведат разговора. Така младежите мисионерстват много повече, отколкото свещеникът. В това се състои цялата работа. И лека-полека чрез младежите се стига до повече младежи.

DSC 0043Много е важно всяка дейност да има медиен или обществен отзвук. Може младежите да са били на футбол, да са садили дръвчета, гледали са филм, обсъждали са книга, били са на богослужение, непременно трябва да се публикуват снимки и няколко думи в сайта. Когато стане това, останалите младежи, извън Църквата, или тези, които рядко участват в църковния живот, ще реагират: „И аз искам да се видя там, и аз искам да бъда там. Там има живот, там се случва нещо. В моя живот нищо не се случва. Аз много не съм църковник, но искам да отида там“. Ще отиде един - два пъти и ще се изпълни принципът на зарибяването, „заразяват се“ едни от други. Някой каза, че това е като грипа. И свещенството е като „грипа“, ако го нямаш, не можеш да го предадеш (смеят се останалите отци с нас). Един свещеник, който няма живот в себе си, не може да даде живот. Ако нямаш „микроби“, не можеш да „заразиш“ другите. Това е принципът на заразата. Така младежката група „заразява“,  в добрия смисъл на думата, други младежи с живот. И те лека-полека, например, ще открият някоя важна книга. Знам че имате на български преведен „Руският поклонник“ (На български: „Откровени разкази на един странник пред неговия духовен баща“, бел, ред.). Имах приятели българи в Париж и говорих с тях за „Руският поклонник“. Мисля, че много младежи, които прочетат „Руският поклонник“, се променят от тази книга. Тя е фундаментална, мнозина не знаят, че тя вече е част от световната литература[2]. Така се променя техният живот. Съществуват и други подобни книги.

След това благодатта започва да действа без нас. Но ги привличаш с една книга, с един филм, например - „Остров“, чрез разговорите между младежите… Но трябва да бутнеш снежната топка (bulgăre, фонетично думата е сходна с bulgar/българин, и ние трябва да подтикнем българина към духовното, б.п.) по склона. След това тя се търкаля сама.

Има още нещо! Ако искаш да имаш живот в Църквата или където и да е, трябва да създаваш събития. Създай едно събитие около храма. Или в училище, но да е свързано с Църквата. При подобни събития хората се срещат помежду си. Там се обменят послания, информации и там се създават връзки между хората, но в църковен дух. Те си тръгват от там с нови проекти. Затова създавайте събития. Понякога ги създаваме изкуствено - нещо се случва в една енория, село, и от там нещата се задействат. Трябва да поддържаш огъня, с който си започнал. Когато създадеш дадено събитие, това е контекстът, в който можеш за изповядаш своето мисионерско, пастирско, църковно, културно верую. Тогава посятото семе отива от душа в душа.

 

[2] Американският писател Дж. Д. Селинджър цитира книгата „Откровени разкази на един странник пред неговия духовен баща“ в своя разказ „Франи“ от сборника “Седем разказа и семейство Глас“, бел. ред.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ud4dp 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.