Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (54 Votes)

В интервю за Двери доц. д-р Атанас Славов разяснява промените в новия Закон за вероизповеданията, както и  възможностите, които дава за разширяване на пастирската, социалната и образователната дейност на БПЦ.

2e73345a4d3c7ccc7b0a016e255897fcДоцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право (и православна политическа теология) на Университета на Глазгоу (2016 г.) и доктор по конституционно право на СУ (2009 г.). Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015 г.), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието, понастоящем е адвокат. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (Сиела, 2017 г.) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010 г.). Член на настоятелството на Института за изследване на религиозната свобода, на Института за пряка демокрация, член на Атлантическия съвет на България и други граждански организации. Църковен настоятел в столичен храм.

- Доц. Славов, в края на миналата година след доста оспорвани дебати Народното събрание прие промените в Закона за вероизповеданията. Какво наложи тези промени в закона?

- Според вносителите на законопроектите основните мотиви са свързани със защитата на националната сигурност, като се осъществи превенция по отношение на идващите извън страната финансови потоци – най-вече по отношение на мюсюлманското вероизповедание.  В тази връзка смятам, че не е редно и правно обосновано това да се извършва с промени в Закона за вероизповеданията, тъй като целта на този закон е да гарантира едно основно човешко право и защитена от Конституцията свобода на личността – свободата на вероизповедание в различните ѝ форми. Към настоящия момент действат други специални закони в сферата на националната сигурност: Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, Закон за противодействие на тероризма, Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за ДАНС и др.

От конституционна гледна точка не би следвало Законът за вероизповеданията да се натоварва с цялата материя, свързана със защитата на националната сигурност, тъй като се появява риск от включване на ограничителни разпоредби, влизащи в колизия с Конституцията и с международните конвенции по правата на човека. Особено в първоначалния законопроект, внесен от „Обединените патриоти“, имаше директно противоконституционни разпоредби, които обаче не бяха приети. Окончателно приетите през декември 2018 г. промени в закона, макар и да повдигат редица въпроси, все пак са значително подобрена редакция на първоначално внесените текстове, а най-спорните части от законопроекта не бяха подкрепени.   

- Ръководството на БПЦ участва активно в обсъждането на промените в закона и настояваше да бъдат защитени правата на всички вероизповедания. След приемането на окончателния текст какви са ползите за БПЦ от новия закон?

- Най-общо ползите за нашата Църква ще са по отношение на задоволителното финансово осигуряване на нейната основна богослужебна и духовно-просветителска мисия. При тези нови условия на подкрепа от страна на държавата не би следвало да имаме пустеещи енории, както и свещенослужители и техните семейства, поставени на ръба на материалното си съществуване. В същото време обаче остава неясно до каква степен средства от тази субсидия ще се използват за по-широката образователна и социална мисия на Църквата. Според законовите разпоредби текущите разходи, които се покриват от субсидията, са преди всичко за възнаграждения на свещенослужителите и другите служители на вероизповеданието. Централното ръководство решава как точно да се разпредели по пера субсидията за текущите разходи. 

Като цяло нашата Църква би следвало да извлече известна полза от осигуреното пряко бюджетно финансиране, въпреки че от особено значение е как ще се разпределят постъпващите финансови ресурси, какви ще са правилата за определяне на заплатите на свещенослужителите и другите църковни служители. В този смисъл законът в новите редакции на чл. 28 и чл. 29 дава само най-обща рамка за разходването на държавната субсидия, като дори осъществяването на последващ контрол от страна на държавните органи е по-скоро пожелателно. Не бива да се допуска компромис с разпределянето на субсидията, тъй като това са публични средства от държавния бюджет и обществото ще бъде особено чувствително в случаи на установени злоупотреби, неравноправно третиране на едни и фаворизиране на други.   

Важно е за нашата Църква да осъзнае, че силата и влиянието ѝ в обществото идват не от близостта ѝ до държавната власт или от личните връзки на някои митрополити с политици и бизнесмени, а преди всичко от непосредствената духовна връзка с миряните, от изграждането на живи църковни общности, които са активни не само в храма, но и са ангажирани с религиозно-просветни и социално-благотворителни мисии сред нашите съграждани. В това отношение Църквата не използва в пълнота създадените законови възможности. Например, все още на национално равнище няма регистрирано юридическо лице с нестопанска цел (чл. 27 от закона) в подкрепа на духовно-просветна и социална функция на Църквата - изключително важна функция, осъществявана в първите десетилетия на 20 век от Съюза на православните християнски братства (в който са членували няколко десетки хиляди миряни), както и от десетки църковни благотворителни фондове по онова време. 

- Някои протестантски организации сезираха Венецианската комисия заради новия Закон за вероизповеданията. Възможно ли е това да доведе до допълнителни промени в него на по-късен етап?

- Окончателно приетите и влезли в сила текстове на закона заслужават значително по-малко критични оценки от първоначално предложените. Протестантските вероизповедания с право протестират срещу определени законови положения като, например, използваната база за определяне на достъпа до пряка държавна субсидия: „резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт“. Тази база е неадекватна за протестантските църкви, защото при преброяването на населението не е имало изискване към гражданите за прецизно определяне на религиозната принадлежност с конкретно наименование на регистрираното вероизповедание. Ако се е знаело как ще се използват впоследствие резултатите от преброяването, вероятно някоя от протестантските църкви също би получила право на държавна субсидия. Друг е въпросът, че повечето от евангелско-протестантските църкви принадлежат към традицията на свободните църкви (под калвинистко влияние), които, дори да имат възможност, не биха се възползвали от пряко държавно финансиране.    

Някои от новите правомощия на Дирекция "Вероизповедания" трябва да се оценяват с повишено внимание, тъй като крият рискове от намеса на държавата в свободата на вероизповедание (например, дирекцията получава достъп до регистрите на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, поддържани от централните ръководства на вероизповеданията; дирекцията създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди; дирекцията трябва да бъде предварително уведомявана при участие в богослуженията на свещенослужители, които са чужди граждани).

Все пак остава открит въпросът дали тясната (финансова) връзка между държавата и двете най-големи вероизповедания, БПЦ-БП и Мюсюлманското изповедание, няма да доведе до по-голяма зависимост от политическата конюнктура и да се използва за легитимиране на едни или други политики и управленски решения. В новата ситуация Църквата трябва с особено внимание да се пази от отъждествяване с държавата и с нейния властови институционален механизъм. Като православни християни ние нямаме нужда от една одържавена Църква, а от Църквата на Иисус Христос, нашия Господ и Спасител. Не бива също да забравяме и изповедническата традиция на Православната църква, включително и от най-ново време – Църквата е жива, силна и спасителна не когато е превърната в департамент на държавата,  а когато истинно изповядва и следва Христос и Неговото евангелие.     

- Предвижда ли този закон предпазни механизми за целевото използване на средствата, отпуснати от държавата? Според промените в закона кой ще разпределя средствата, отпуснати на вероизповеданията, и пред кого ще се отчитат те? Има ли опасност от свръхконтрол от страна на Дирекция „Вероизповедания“?

- За разлика от първоначално предложените текстове в законопроекта, предвиждащи водеща роля на Дирекция "Вероизповедания" при разпределянето на държавната субсидия и особено при разходването на средствата за капиталови разходи, в окончателния текст отговорността за това остана на централното ръководство на съответното вероизповедание. Законът предвижда, че до края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното вероизповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределението на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция "Вероизповедания". В конкретния случай това означава Св. Синод на БПЦ да реши каква част от субсидията ще се разпредели за текущи разходи (преди всичко за заплати) и каква за капиталови разходи (строителство и ремонт на храмове, сгради на средни и висши духовни училища и др.) и да уведоми за направеното разпределение Дирекция "Вероизповедания".

Новата роля на Дирекция "Вероизповедания" е във връзка с предоставянето на държавната субсидия за текущи разходи, което се извършва чрез трансфери на бюджетни средства по специални целеви сметки за текущи разходи на централните ръководства на вероизповеданията.

По отношение на отчетността основното, което предвижда законът, е дирекцията да може (т. е. не е задължена) да изисква предоставянето на информация под формата на обобщени справки и първични счетоводни документи за доказването на разходи и плащания до размера на предоставените средства към определен момент. Разходите за възнаграждения на свещенослужители и служители в религиозните институции се контролират само въз основа на обобщени справки, от които да е видно спазването на изискванията за размера по чл. 29 от закона и до размера на държавната субсидия.

Централните ръководства на вероизповеданията са длъжни да предоставят на Дирекция "Вероизповедания" ежегодно до 31 март обобщени годишни справки и приложения към тях, които съдържат обобщени данни за предоставените субсидии и за усвояването им по видове разходи през предходната година.

При липсата на достатъчно прозрачни практики за определяне на заплатите на свещенослужителите и другите служители на БПЦ и при положение, че законът посочва само максимално допустимия размер на възнагражденията, изплащани от държавната субсидия, може да се стигне до противоречиво прилагане на новите правила. Т. е. в някои епархии възнагражденията може да надвишават значително тези в други епархии, а дори и в рамките на една епархия да има съществена разлика в заплатите на свещенослужители с един и същ сан, продължителност на служението и получени офикии. Цялата тази сложна материя трябва да се регулира по един прозрачен начин с участието на представители както на свещенството, така и на епархийските съвети, включително и миряни с експертни познания във финансовите и правните въпроси.

Може да се обобщи, че по отношение на отчитането и прозрачността на този процес законът не е достатъчно последователен и не създава пълен обем гаранции срещу злоупотреби с предоставените средства. Предоставянето само на обобщени справки не дава възможност да се проследи реалният механизъм за изразходване на субсидията за заплати, т. е. дали са налице значителни разминавания в заплащането на свещенослужителите и другите служители. 

- Гарантира ли законът, че заплатите на свещениците ще следват ръста на учителските заплати?

- Доколкото в закона е предвидено, че максималните размери на основните месечни заплати на свещенослужителите следва да съответстват на средната основна месечна заплата за педагогически специалист, връзката е по-скоро условна. Няма законова гаранция, че свещениците ще получават максималния размер на възнаграждението, както и че при увеличаване на учителските заплати ще следва увеличаване и на възнагражденията на свещенослужителите. В тази връзка от значение е преди всичко размерът на държавната субсидия и приетите вътрешни правила за определяне на заплатите.  

- Предвидена ли е в закона възможност за финансиране на учебни занятия извън училище (училища към енории или епархии) по учебни програми, одобрени от МОН?

- Според предвиденото в закона няма пречка част от държавната субсидия, разпределена за текущи разходи, да се разходва и за образователни дейности на верозиповеданията. Тази преценка обаче се прави от централното ръководство на вероизповеданието. Вероизповеданията могат да откриват различни образователни институции (вкл. духовни училища, висши училища и висши духовни училища), като спазват специалната законова рамка (Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за висшето образование).

Наред с това е предвидено духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование да се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката, като размерът на средствата се определя с постановление за изпълнение на държавния бюджет. Духовните училища, както и висшите духовни училища могат да се финансират и от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането се предоставя за издръжка на дейностите по обучение на учениците, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие, и за поддръжка на материалната база.

МОН чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението от Националния статистически институт.

Възможно е също така по преценка на държавата да се предоставят и допълнителни субсидии, включително за образователни цели, когато е изпълнено законовото условие: „В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия“ (чл. 28, ал. 5).

Позитивна стъпка в направените промени е задължението висшите духовни училища да бъдат регистрирани като пълноценни висши училища по смисъла на ЗВО, така че издаваните от тях дипломи и степени да се признават за завършена образователно квалификационна степен, както е във всички останали висши училища. Това ще даде възможност на подготвените специалисти в тези образователни институции да имат завършена и призната от държавата степен на висше образование, както и да се реализират в гражданския живот извън пределите на съответното вероизповедание. До този момент висшите духовни училища нямат акредитация на висши училища по смисъла на ЗВО, а присъжданите от тях образователни степени се признават само в рамките на съответното вероизповедание.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udpk4 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.