Срещата на православните младежи в Яш, Румъния, (24-26 август 2018) през българския поглед
Ще започна разказа си малко от средата, но разбира се с причина. Все пак приключението започва, когато напуснеш границите на родината, особено за тези, които не го правят много често. Дaли се отдалечавахме от родината си всъщност? Ще видим. На 24 август трябваше да сме преди пет часа в град Яш за Православната младежка среща, на която бяха поканени и български православни младежи. Бяхме само четирима ентусиастите: Радослав, Васил, Димитър и Георги, но пък бяхме готови да създаваме нови приятелства и да обменим православен опит с нашите връстници от Румъния.
Разбира се пристигнахме с малко закъснение (обяснимо поради трафика и малкия ни опит на пътя), но не бяхме изпуснали много. В центъра на Яш ни чакаше отец Нику Дорняну (завеждащ отдел „Мисия, статистика и пастирска прогноза“ на Яшката архиепископия), под чиито грижи бяхме през целия си престой. Той ни заведе до катедралния храм, пред който вече беше започнало откриването на събитието. Площадът отпред беше изпълнен с млади хора в бели тениски с логото на събитието – това беше първото и най-искрено впечатление - толкова много! Православни младежи? Трудно ми беше да повярвам наистина, защото не си мислех, че в Църквата са останали много хора под 50.
Пристигнахме тъкмо навреме за прочитането на Поздравление от българските православни младежи пред всичките тези хора. В него благодарихме за поканата за участие в този църковен форум. И казахме още: "Искаме да споделим, че за нас е изключително удоволствие и голяма духовна радост да можем да участваме в тази Среща на православната младеж в Яш. Миналата година голям брой младежи от България участваха в Срещата и се върнаха много впечатлени и дълбоко благодарни от радостта и преживяванията, натрупани във вашия град. За нас, българските младежи, опитът от работата с православната младеж е много ценен, предвид общата отдалеченост на нашия народ от православната вяра. Всеки православен българин желае да стигне поне веднъж в живота при мощите на св. Петка, нашата обща светица! Въпреки, че не знаем добре румънски език, чувстваме от все сърце любовта, искреността и младежката сила, които надхвърлят езиковата бариера. Тази любов желаем да предадем на целия свят!"
Последваха поздрави от участниците от Молдова, Украйна и от архиепископиите на Румъния, чиито представители бяха там. Последва кратък фолклорен концерт, след който бяха прочетени и вечерните молитви пред народа, един от нас прочете молитва и на български. Малко по-късно се отправихме към общежитията, в които щяхме да спим. До там ни заведе Андрей – един от двамата синове на отец Нику. Той беше наш „гид“ през по голямата част от времето. Вечерта след настаняването ни разведе из града, който изглежда наистина прекрасно през нощта, особено от височината на някои от близките хълмове, където също имахме щастието да се качим и да погледнем.
Втория ден от престоя ни в Яш – събота 25.08 – започна с доста ранна Литургия в един храм близо до общежитието. Останахме очаровани. Тук момчетата и момичетата наистина се чувстваха като у дома си, в дома на Бога, а и така трябва да е. Помислих си – наистина има на какво да се научим от тях. След светата Литургия започна същинското ни приключение, което за нас от България беше по-специално от това на другите участници, защото имахме привилегията да разгледаме по-обстойно Яш. Не знаехме румънски и не можехме да участваме в разискванията или лекциите, но отец Нику и синовете му ни бяха приготвили друго.
Първо посетихме катедралния храм на митрополията, в който се намират мощите на св. Петка, търпеливо изчакахме реда си, за да се поклоним пред тях и да се помолим. След като излязохме от тази великолепна църква, Андрей ни разведе из други по-малки църкви по центъра: „Св. Трима светители“ – уникална със своите орнаменти по фасадата, оригинално направени от злато, но по-късно претопени от турците. „Св. Сава“ - една от най старите църкви в града. „Св. ап. Петър и Павел“, манастира „Голия“. Последният е известен с това, че камбанарията му е най-високата кула в града – гледката оттам беше страхотна и не пропуснахме възможността да се снимаме. Когато приключи обиколката ни из основните църкви на Яш, защото бе невъзможно да обиколим всичките за това кратко време (оказа се че са повече от 100!), обядвахме и програмата ни продължи с едно малко по-далечно пътуване.
Целият съботен следобед прекарахме в манастира „Хадъмбу“, който се намира на около тридесет километра от града и е прекрасно усамотено място и действащ манастир. Дворът е доста голям и в него се намират новостроящата се църква с невероятни стенописи, монашеско крило, както и доста по-малките по размер стени от оградата на стария манастир с църквичквата към него. Сред зеленината, която ни посрещна в „Хадъмбу“ се намира и нещо като зоокът, където монасите се грижат за животни. Казвам зоокът защото не бяха само домашни животни, но имаше и екзотични видове като щраус, лама, елен и лебеди. Посещението ни в манастира трябваше да приключи за съжаление към пет, защото тогава се запътихме обратно към града. Там щеше да има лекция на открито. Но преди нея останахме на вечерня в храма, в който служи отец Нику – новопостроен храм в Яш, изцяло във византийски стил с мозайка. Неописуемо красиво беше вътре. Оказа се че мозайката се реди не от професионалисти, а от доброволци.
Тъй като не знаем румънски, не успяхме да сме добри слушатели на тази лекция, но съм сигурен, че сме изглеждали като такива, защото бяхме изморени от дългия ден. Когато лекцията приключи, се върнахме в общежитията, за да отпочинем. Само дето почивката съвсем не беше близко. Пред общежитието се бяха събрали младежи – доброволци и участници, които се забавляваха – пееха песни и един от тях свиреше на китара. Решихме да останем и да ги послушаме. Не след дълго при нас дойде едно момиче и поиска да се запознаем – най-сетне, казах си, някой който да говори английски. Оливия се оказа доста по-смела от своите сънародници, доста от които всъщност знаят английски, но са се притеснявали да говорят с нас. Е, бързо около нас се събраха още хора и започнахме да си говорим, даже научихме малко румънски. После искаха да им изпеем някоя българска песен, а пък Васко като добър китарист, даже посвири. За съжаление на всички ни се приспа след полунощ и се оттеглихме бързо към стаите си.
Последен ден от младежката среща в Яш – неделя. Започна със света Литургия пред катердралата „Св. Петка“. Всички младежи се бяха събрали отпред и заедно взехме молитвено участие в архиерейската служба. Колко красиво беше това, а още повече когато дойде време за причастие и много хора пристъпиха към св. Чаша. Наистина не съм виждал през живота си толкова много младежи в храма пък и да водят активен православен живот. Наистина красиво.
Когато приключи Литургията и всеки си взе обяд, програмата продължи с концерт в градината пред двореца на Яш, една внушителна сграда в центъра на града. Там изпълнители на народни песни и танци поддържаха настроението до четири часа. Всички се забавлявахме много – потанцувахме т.нар. „хора“. След концерта събитието дойде към своя край. Но не и за нас – домакините ни отец Нику и синовете му ни предложиха да останем още малко и ние приехме да удължим престоя си с още ден.
Надвечер към шест бяхме поканени в митрополията. Не знаехме защо, нито пък Андрей знаеше, но бяхме там в уреченото време. Оказа се, че там са се събрали доброволците които са участвали в организацията. Обсъждаха изминалите два дни и всеки изказваше мнение и впечатление пред другите. Помолиха ни и ние да се включим. Нашето послание не беше дълго: бяхме открили че нашата обща родина е Православието и вече не се чувствахме в чужбина. Възхитени бяхме от инициативата да бъде обединявана православната младеж и им го казахме. Както и че има на какво да се научим от тях.
Когато това събиране приключи, се приготвихме за следващия ден от престоя ни, който щеше да е последен.
В понеделник сутрин заминахме за селото Мунтени близо до общината Белчещ, на около половин час път от Яш. Там митрополитът на Молдова и Буковина Теофан освети възстановената стара църква и отслужи тържествена Литургия. За малко селце като Мунтени се събра доста народ и Литургията беше навън. Когато тя приключи се поклонихме в олтара на новоосветената църква и заминахме за Белчещи. Там бе отслужен водосвет и имаше прием, където обядвахме. Когато се нахранихме беше дошло вече време да се прибираме към България. Отец Нику, Андрей и Георги ни изпратиха по междуселските пътища до шосето, сбогувахме се и си обещахме да се срещнем пак скоро. Пътят обратно беше спокоен. На границата, когато чакахме реда си, пред нас имаше бус, на чийто заден капак беше изрисуван знака на Христовата победа и надписа ICXC NIKA – ясно беше Кой е бил с нас през цялото време...
Снимки: авторът
Повече снимки от събитието - на официалната страница - тук
