Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

c91326a904eb59271c1def8e19010e36Разговор с д-р Ярослав Харкйевич, директор на издателството на Варшавска митрополия. Той посети България в края на август т. г., за да снима български църкви и манастири и да участва в журито на конкурса за православна фотография.

- Господин Харкйевич, Вие отдавна снимате църковни събития в Полша. Как преценявате своята работа на това поле?

- Ние понякога се шегуваме, че което събитие не е заснето, то не се е случило. Колкото и претенциозно да звучи това шеговито изказване, все пак днешният човек иска не само да чуе или да прочете, но преди всичко да види онова, което се е случило или се случва. Независимо от по-слабата информативност на отделните фотографии в сравнение с видео-материалите, все пак снимките си остават ненадминато средство не просто за информация, но и за качествено отразяване на околния свят – личности, сгради, събития. Фотографът, който уважава своята работа, не се стреми само да „щракне една снимка“, а да направи художествено пресъздаване на обекта, който заснема. Това е много важно и за църковните фотографии. Нашата работа не напразно се окачествява като част от мисията на Църквата сред съвременното общество. Това е доказано и е добре известно.

- Лесно ли се снима църковно събитие или църковник, клирик?

- Безспорно, има си специфика. Преди всичко трябва да се съобразяваме със свещения характер на заснеманите събития – богослужения, празненства. Но също и клириците не трябва да се заснемат както и да е, а да отразяваме тяхната пастирска и освещаваща дейност, дори когато са заснети портретно.

- Има ли трудности в това отношение?

- Да, има някои особености. Например, главата на Полската православна църква, Варшавски митрополит Сава, не харесва снимките, на които той е заснет с отворени уста. Но как да го заснеме човек със затворени уста, като той на събитията все чете, пее или проповядва. Ясно е, че той не е отишъл в храма и сред хората, за да стои със затворени уста. Но все пак се старая да се съобразявам с неговото изискване и го дебна, когато, примерно, се моли мълчаливо в светия олтар или слуша проповедта на свои събратя архиереи или клирици.

- Какво Вие не харесвате в своите обекти, които снимате? Имам предвид миряни или клирици.

- Аз обикновено снимам хора, които харесвам как служат, как свещенодействат, как се молят, как говорят. Не харесвам обаче, когато сниманите по време на богослужение клирици или миряни гледат в обектива. Защото в тези моменти те трябва да общуват дори с погледа си с Бога, а не с камерата! Наистина, има такова понятие „флирт с камерата“, но то се прилага към поведението на артисти, които чрез камерата „се продават“ по-успешно. Тук обаче говорим за съвсем други неща. Представяте ли си един президент, примерно, да говори на своя гост, държавен глава на друга страна, и да гледа в преводача или преводачката, а не в госта си? Та това си е чист гаф, който е интересен и за фотографите, но на жълтите издания. Затова, когато се случат такива снимки, веднага ги изхвърлям, защото те не представят клирика в ролята, която трябва да играе. Аз не съм отишъл там да го показвам колко е хубав или какви красиви и скъпи одежди си е сложил, а да покажа как той се моли за себе си и за целия народ, който очаква от Бога велика и богата милост. Ако го покажа как гледа в обектива, кого ще убедя, че този клирик си върши съвестно работата? Това е дребен, но изключително важен момент. Затова бих се съгласил с думите на един мой колега: „По снимките ще ги познаете!“

- Имате ли такива впечатления от малкия Ви опит у нас – Вие снимахте една седмица всякакви събития, богослужения, личности?

- Имам, но не искам да ги споделя, защото все пак съм гост у вас. Аз от години следя и снимковия материал в православни сайтове в най-различни страни. С други думи, всички имаме какво да научим. А тези неща сигурно ще трябва да се казват на бъдещите клирици в тяхната подготовка за ръкоположение, за да ги запомнят и да се съобразяват с тях. Не случайно е казано: vita clerici evangelium populi („животът на клирика е евангелие за народа“ – б. р.).

- Благодаря Ви! Пожелавам Ви още много години да работите за мисията на Църквата не само като издател, но и като художник на фотографските образи на народа Божи и на Църквата като цяло.

- И аз Ви благодаря! Вие в България имате впечатляващи православни фотографи, а сред тях са и онези, чиито снимки публикувате в портала „Двери на Православието“. Ще се радвам и занапред да си сътрудничим с българските колеги за слава Божия и доброто на Православната църква


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u3hd3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.