Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

zx860y484 4054411В първите три дена от Страстната седмица вниманието беше насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, както и към Негови срещи и разговори с различни хора. А във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания, смъртта и погребението Му. Днес почитаме събитията около последната вечеря на Христос с апостолите (нарича се и „тайна вечеря“ заради установеното на нея тайнство Евхаристия): Той измил нозете на учениците, установил светата Евхаристия, провел важната прощална беседа с апостолите и казал първосвещеническата молитва, излязъл заедно с учениците в Гетсиманската градина, бил заловен и отведен под стража, за да бъде съден.

Предиобед в православните храмове се служи Василиева литургия и Велик маслосвет (единствено днес). Вечерта се отслужва утринната от петък (изтеглена напред) и между нейните молитви и песнопения се прочитат дванадесет различни по дължина откъси от четирите евангелия, които предават събитията от четвъртък и петък. Макар съдържанието на откъсите в някои от случаите да се припокрива заради еднаквото описание на събитията от различните евангелисти, всички те се изчитат последователно за по-пълна картина на спасителните събития. Между петото и шестото евангелие се чете и пее песента: Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите; с трънен венец се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци; плесница приема Този, Който (с кръщението) в река Йордан освободи Адам (от греха); с гвоздеи се приковава Младоженецът на Църквата; с копие се пробожда Синът на Девата.

По време на четенето и пеенето на тази църковна песен Разпятието се изнася от олтара и се поставя в средата на храма за поклонение от вярващите до предиобеда на следващия ден – Велики петък.

Източник: БТА


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dxpxk 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски